ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

На днешния 27-ми юли,
916-та година.

В Охрид почива свети Климент.
Първият български епископ.

Най-видният сподвижник на светите братя Кирил и Методий.
Увековечител на тяхното дело на българска почва.
Пръв ректор на първия български университет.
Пръв епископ на български език.
Учител и религиозен наставник на българския народ.

След завръщането му от населената от българи Моравия,
Княз Борис Първи го посреща радушно.
С него очертават огромните религиозни, просветни, образователни и народоутвърдителни задачи.
Князът му предоставя всичките средства на държавата, за да успее.
Синът на княз Борис, цар Симеон Велики го въздига в пръв епископ на български език.

Неговият приемник по епископски сан Теофилакт Охридски, го нарича „нов Павел на новите коринтияни-българите“,
защото поучавал народа с прости и ясни слова,“понятни дори за най-простия българин“.

Климент е един от Светите седмочисленици-католици на българската православна църква:
Кирил, Методий, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий.

За жалост, днес Светия синод на поп-полковниците е филиал на КГБ, североизточното „православие“.

Упорито премълчаван е факта, че Кирил, Методий и учениците им са католици, а не източноправославни!
В Рим, 867/8 г.,двамата епископи – Гаудерик Велетрийски и Формоза Портуенски,
приеемат Климент и другите ученици на Кирил и Методий в католицизма.
Формоза по-късно е избран за сто и единадесетия папа.

Константин умира в Рим на 14 февруари 869 г. като католик, помонашил си под името Кирил.
Брат му Методий отказва да се завърне в манастира си в Олимп.
Католикът Климент прекарва следващите петнадесет години до смъртта на Методий заедно с него в католическите Панония и Великоморавия.
По-късно през същата година папа Адриан II назначава Методий за архиепископ на Панония и го изпраща в двора на владетеля католик Коцел.

По обвинение в узурпиране на епископски права, местни епископи и организират църковен съд, който осъжда епископ Методий на затвор.
Католикън Методий прекарва две и половина години затворен в Швабия,
докато през 873 г. папа Йоан VIII не се намесва
и не принуждава местните епископи да освободят легата му.

Методий умира като католик, на 6 април 885г.

Методий определя за свой наследник Горазд, който има преимуществото, че е местен и че владее латински.
Местните епископи не се примиряват и хвърлят в затвора Горазд, Климент, Лаврентий, Наум и Ангеларий.

След кратък престой в затвора, Климент и спътниците му са осъдени на вечно изгнание и биват ескортирани
до крайдунавските области от немска войскова част подопечна на Святополк.
Изворите ни казват, че Климент и спътниците му „закопнели за България, за България си мислели и се надявали,
че България е готова да даде спокойствие на католицизма.
Заедно с Наум и Ангеларий, Климент стига до Дунав, пресича го на импровизиран сал „от три липови дървета“
и така през зимата на 885 – 886 г. тримата достигат Белград, който по това време е българско владение.

Към този момент българският владетел княз Борис I-ви е изправен пред културната и политическа дилема
произтичаща от покръстването на България през 864 г. в християнската вяра на Византийската империя
и сблъсъка между нуждата от запазване на местната независимост и византийските претенции за универсалност.
Тези претенции изискват от всеки владетел приел византийската религия да приеме не само духовния авторитет на патриархата в Константинопол,
но и – поне на теория – върховната власт на императора.
Борис вероятно осъзнава, че възприемането на Кирило-Методиевата езикова традиция,
т.е. създаването на българоговореща църква и обучаването на местни духовници, биха могли да ограничат тези претенции
и да позволят на българите да заемат и адаптират византийски ценности без да рискуват културната си автономия.

Затова не е изненада, че – по думите на „Пространното житие“ –Борис „жадувал за такива мъже“, макар и католици.
„Пространното житие“ също информира, че военният наместник на Борис в Белград, знаел за това,
и затова, след като оставил Климент, Наум и Ангеларий да отпочинат от премеждията си, ги проводил при Борис и му „съобщил,
че тези мъже са именно такива, „каквито той с голямо желание търсел““.

Борис е възхитен от пристигането на тримата мисионери католици в Плиска и им оказва топъл прием.
Климент, Наум и Ангеларий са разквартирувани по домовете на местни велможи и провеждат редовни (по думите на Теофилакт ежедневни)
срещи с Борис и съветниците му.
Теофилакт загатва за известна потайност около тези срещи, вероятно предизвикана от желанието на Борис да обсъди следващите си ходове
с католикът Климент и спътниците му, без да рискува да създаде една възможна опозиция на бъдещата си политика.
Произходът на подобни противници на Кирило-Методиевата традиция не е ясен, но е възможно да става дума
или за членове на старата прабългарска аристокрация, все още таящи някаква вярност към езическото си минало
(която само двадесет години по-рано води до неуспешен бунт срещу покръстването инициирано от Борис),
или за членове на гръцкия клир, които биха могли да се почувстват застрашени
от пристигането на изтъкната група мисионери католици и потенциални съперници.
При всички случаи, по всяка вероятност Борис и сътрудниците му са съзнавали, че плановете им да продължат работата
на католиците Кирил и Методий в България, са изисквали внимателна подготовка и предпазливи действия.

Скоро след пристигането в Плиска, тримата мисионери се разделят.
Ангеларий умира като католик няколко месеца след пристигането в столицата.
Наум остава в Плиска, където поставя основите на Преславската книжовна школа,
а Климент – вероятно през 886 г. – е изпратен като мисионер в областта Кутмичевица, в Македония.

Причините за изпращането на Климент в тази отдалечена югозападна провинция наскро включена в границите на Българското царство
са били предмет на много спорове.
Някои изследователи приемат, че опитен ученик на Кирил и Методий като Климент, който освен това вероятно е роден в Македония,
е бил в състояние успешно да обслужи духовните нужди на прабългарското население на провинцията
и да ускори културното ѝ приобщаване към Борисовото царство.

Точните граници на областта Кутмичевица не са известни, но вероятно в тях попадат западномакедонските езера (Преспанското и Охридското)
и територията на запад от тях до Адриатическо море в днешна южна Албания.
Според „Пространното житие“ Борис отделя областта от Котокия, но границите на Котокия не са определени.

Същевременно с изпращането на Климент в Кутмичевица, Борис назначава за управител на областта Домета.
По думите на Теофилакт Борис „предал блажения Климент на Домета или по-скоро Домета на Климент, а още по-точно да кажем, предал ги един на друг:
единия като послушен във всичко, а другия – да си служи с първия като с помощник при решенията си“
и издал нареждане до всички жители на областта да приемат Климент
„с почит, да му предоставят преизобилно и щедро всичко, да го удостояват с дарове и чрез видимите неща да разгласят между всички
съкровището на любовта, което е вложено в душата.“

Теофилакт пише, че Борис изпраща Климент за учител (дидаскалос) в Кутмичевица, но от естеството на Климентовата мисия
и близките му отношения с папата и с управителя на областта е ясно, че правомощията му са били много по-големи
от тези на обикновен учител или проповедник.
Борис предоставя на Климент и три места за почивка – в Девол, Главеница и Охрид.
Охрид, любимото седалище на Климент, се превръща в един от основните центрове на новата византийско-българската култура на Балканите.

През следващите седем години (886 – 893) католикът Климент прекарва част от времето си проповядвайки Евангелието на езичниците,
които вероятно са формирали значителна част от българското население на провинцията.
Друга част от времето си посвещава на преподаване на глаголицата,
като по-талантливите му ученици били избирани за по-задълбочено богословско обучение и ръкополагане в свещеничеството.
Според Теофилакт, за седем години броят на тези ученици достигнал 3500.
Това забележително постижение, почти без паралел в средновековния свят, допринесло значително за осъществяването на Борисовия план
да подмени гръцките духовници с местни българи.

И двете жития отбелязват силното влечение на Климент към монашеския живот и поради близкото му сподвижничество с Методий може да се предположи,
че Климент е бил подстриган за монах рано в живота си.
По време на учителската си мисия в Кутмичевица, Климент основава в Охрид манастир посветен на свети Пантелеймон,
който се превръща в основен център за обучение на местни духовници и допринася за славата на Охрид
като люлка на българското християнство на Балканите.

През 889 г., около три години след пристигането на Климент в Кутмичевица, княз Борис отстъпва трона на първородния си син Владимир Расате
и се оттегля в манастир.
В продължение на четири години новият български владетел провежда политика на възраждане на езичеството и гонения на християнските духовници,
диаметрално противоположна на тази на Борис.
През 893 г. Борис напуска манастира, взима властта с помощта на верни съмишленици, и свиква народен събор в Плиска.
Сред решенията на събора са замяната на гръцкия със старобългарски като официален език на българските администрация и църква,
преместване на столицата от Плиска в близкия Преслав и установяването на третия син на Борис – Симеон (по-късно известен като Симеон Велики) –
за владетел на държавата.
Не е известно дали езическото възраждане е оказало непосредствено влияние върху работата на Климент в отдалечена Кутмичевица,
но по всяка вероятност това е бил период на несигурност за него и той е приветствал решенията на събора от 893 г.

Едно от първите действия на Симеон като владетел е да извика Климент в Преслав, и да го назначи за епископ.

Първите епископи са ръкополагани от апостолите като техни наместници.
В исторически план отговорностите, правата и ролята на епископа остава почти непроменени.

По думите на Теофилакт „така Климент станал пръв епископ на български език“.
Точното местоположение и име на епархията на Климент са били предмет на множество спорове.
Според „Пространното житие“ Климент бил назначен за епископ на „Дрембица или Велика“.
Повечето изследователи предполагат, че епархията се е намирала в една от следните три области:
централна Македония (долината на река Вардар), Южна Македония (северно от линята Солун – Бер), или западните склонове на Родопите.
Каквото и да е точното местоположение на епархията, по всяка вероятност е била на известно разстояние от Охрид, в по-отдалечена и примитивна област.
Въпреки това Климент продължава да поддържа връзката си с манастира, който основава в Охрид,
и се оттегля в него за почивка и молитва при всяка възможност.

Климент не се ограничава в грижите си само до духовните нужди на паството си.
„Понеже по цялата българска страна“, пише Теофилакт, растели диви дървета, Климент пренесъл от Византия различни видове
и „чрез присаждане облагородил дивите дървета“.

На преклонна възраст и изтощен от работа Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ,
за да прекара „тези немного дни […] в беседа със себе си и с Бога“.
Симеон, който изпитва голяма почит към Климент, отказва.[

При завръщането си от Преслав, Климент се разболява.
Климент умира на почти осемдесетгодишна възраст, на 27 юли 916 г. в Охрид.
Погребан е в притвора на манастирската църква „Св. Пантелеймон“ („Стари Св. Климент“).
Скоро след смъртта си Климент е канонизиран.
Още в началото на XI век успението му се чества на 27 юли.

В „Краткото житие“ на св. Климент Охридски се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония,
които изнамерил мъдрият Кирил“.
Въз основа на този пасаж някои учени приемат, че св. Климент е създателят на кирилицата.
Тази хипотеза обаче среща някои трудности.
От една страна, в Охрид – седалището на Климент, глаголицата продължава да се използва още дълги години.
От друга страна, не съществува надеждна традиция, която да свързва името на Климент с кирилицата,

Затова по-голямата част от изследователите отхвърлят гледището, че св. Климент е създател на кирилицата.
Преобладаващото мнение е, че той е използвал глаголицата и че „другите форми на буквите“ се отнасят
за подобрение или опростяване на глаголицата.

Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език.
Той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове.
В науката се посочват 50 негови съчинения.

Във възстановената църква „Св. Пантелеймон“ в Охрид,
днес се съхраняват мощите /на снимката/ на Св. Климент Охридски.

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

Тези професори историци,
които продължават да папагалстват комунистическите измишльотини за българската история,
са дипломирани идиоти!

КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…