ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

На днешния 25-ти юни,
1877-ма година.

Избухва Каварненското въстание.
На каварненци и селяни от околните села.
За самозащита от настъпващия към града башибозук и черкезка конница

По време на поредната Руско-турска война (1877-78 г.), след десанта на руските войски на 22 юни 1877 г. при Мачин,
в периода 25 юни – 24 юли 1877 г. каварненци и българи от околните села геройски бранят града от башибозушки орди,
местни турци и черкезка конница, които превръщат Добруджа в пепелища. Тези събития стават известни в историята като
Каварненско въстание.
Последното е предизвикано, след като османското правителство изпраща в Добруджа отряд от 3000 нередовни войници
с цел да разорат българските села. Неконтролируема и свирепа сган започва да безчинства от Северна Добруджа,
при делтата на Дунав (първо е нападнато голямото българско село Башкьой при Тулча) и се насочва в южна посока,
като помита всичко българско по пътя си.
Към 7 юли над трихилядната орда обсажда барикадираната от 25 юни Каварна, в която са събрат и бежанци от околните села.

Водачи на отбраняващите се българи са: каварненският първенец Андрей Василев Димитров (1831-1934), наричан Амира,
Петър Абаджията от Търново, Жечо Крачитала и П. Х. Тодоров, и двамата от Котел, местните Никола Терзи, Димитър Папазоглу и др.
Българите се отбраняват смело и на няколко пъти отблъскват атаките на екзалтирания башибозук.

След 14 дни турците преодоляват отбраната, впускат се в селото и се отдават на плячка, клане и изнасилвания, а накрая го подпалват.
Някои от оцелелите защитници се отправят към останките от крепостта Калиакра, други се укрепяват в новото българско училище,
а Амира препуска към руските позиции да търси помощ.

Каварна е спасена от пълно унищожение, а жителите и? от гибел, благодарение на арменеца Еранос Ераносян,
началник на военния телеграф в Балчик, който, без разрешението на властта,
изпраща телеграма до чуждите консули във Варна и посланици в Цариград, в която съобщава за тежкото положение.
Дипломатите реагират веднага пред Високата порта и принуждават турските управници да изпратят военни кораби,
макар преди това многократно да отклоняват молбите на каварненци.
На 24 юли варненските консули стигат с параход до полуразрушените крепостни стени на Калиакра,
където откриват няколкостотин укрепили се каварненци, селяни от Шабла, Крапец, Езерец и бежанци от другите околни села
(общо около 3000 души). Събралите се в крепостта категорично отказват да бъдат евакуирани по море към Варна,
като заявяват, че ще се бранят на място или ще тръгнат към Мангалия да посрещнат руските войски, както впоследствие и става.
На 27-ми когато корабът отново идва, но крепостта е празна. Веднага след тези събития 80 души доброволци от Балчик и Силистра
сформират конна чета – т.н. „Драгунерия“, оглавена първо от каварненския първенец Андрей Василев (Амира).
В резултат на извършените по време на Каварненското въстание кланета, погроми и опожарявания, в целия район,
с християнско население от около 10 000 души, са изклани към 1000 българи. Всички български села са разграбени и опустошени
(черквите в Каварна, Шабла и други селища са разсипани и поругани).
Над 5000 души са прогонени или депортирани от домовете си.
Много от тях се крият по блатата, крайбрежните пещери, в полето или разчитат на милостиня във Варна и Кюстенджа,
като само в последния град се спасяват над 3000 българи бежанци.

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…