ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

На днешния 11-ти май.
1840-та година.
В село Ичме/днешното Стефан Караджово/, Елховско.

Ражда се Стефан Тодоров Димов
Пъргав, като сърна/караджа/.

Затова е по-известен, като Стефан Караджа.

Караджата е сред първите доброволци в организираната от Раковски Първа българска легия в Белград.

След разпускане на легията Стефан Караджа се завръща в Румъния, където се отдава изцяло на народната борба.
Няколко пъти преминава Дунав с революционни задачи.
През 1866 г. за пръв път се присъединява към малка чета, водена от Хаджи Димитър и Желю войвода,
с която се прехвърля на десния бряг на Дунав.
През 1867 г. постъпва във Втората българска легия.
През 1868 г. след разпускането на легията, се връща в Румъния, където отново се събира с Хаджи Димитър.
На 6 юли двамата начело на чета от 127 души минават Дунав при село Вардим.
В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е ранен тежко и е пленен от аскера на Мидхад паша .
На 12 юли е отведен в Търново, а по-късно в Русе.
Полумъртъв, Караджата е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, и осъден на смърт чрез обесване.
На 30 юли 1868 г., Караджата умира от раните си в Русенския затвор.
Погребан е от баба Тонка.
Гробът на героя се намира в „Парка на Възрожденците“ в гр.Русе, недалеч от православната църква „Всех Святих“,
а тленните останки на Караджата са пренесени в Пантеона на Възрожденците, през 1978 г.