ОГРАМОТЯВАНЕ:Бизантион-Константинопол-Цариград-Истанбул.

Град Визе днес е малко китно градче в Европейска Турция, на главен път към Истанбул.
Това градче, както и всички близки и подобни в полите на Южна Странджа,
е тясно свързано с тракийската и по-късната българска история.
В сведения за създаването на Одриското тракийско царство, през 5 век преди новата ера,
градчето се споменава с името Бузас или Бизия, а също и Визии.

Самият град е разположен на хълм, естествено защитен,
над плодородната предпланинска околност и е удобен за укрепване и защита.
От средата на 1 век преди новата ера тук е столицата на последната тракийска династия на Реметалк I,
който управлява заедно с брат си Раскупор II над обширни територии.
Реметалк I получава римско гражданство лично от императора Октавиан Август и в 12 г.пр.н.е.
При разкопки са разкрити част от основите на крепостта и на двореца на тракийския владетел.

Околностите на град Бизия се свързват с тракийското племе асти,
но последната тракийска династия управлявала тук се води царство на сапеи и одриси.
След Реметалк I, тази източна част от тракийските земи управляват Котис III и Реметалк II,
след което в средата на 1 век от н.е. тракийските земи окончателно са присъединени към Рим.

Всъщност в Античността тук, разположени в триъгълник, има три града с близко звучене.
Единият е Бизия, днешна Виза или Визе,
другият е Бизантион на Босфора, по-късно Константинопол (Истанбул),
а третият е Бизанте по-късно Родосто, на брег на Мраморно море, днес Текирдаг.
Това не е чудно, тъй като „виза“ е едно от тракийските названия за град, населено място.

Други тракийски названия за населено място са „пара“, „брия“, „дева/дава“, „диза“
и още някои, които срещаме самостоятелно или като съставна част при образуването на множество имена.

В земите на днешна Европейска Турция и около Мраморно море, в Малоазийската част, т.е. целия хинтерланд
на Цариград (Бизантион, Константинопол,Истанбул) има множество дворци, градски центрове, свързани с царе и владетели,
от древността до днес.
И след края на тракийските царства, по време на римското владичество,
в града Бизия и околностите продължават да живеят тракийски аристократи и управители и преобладаващо тракийско население.

Историята на градчето се свързва и с първите сведения за християнството по тези земи и първите мъченици,
в началните векове на новата ера.
По времето на император Юстиниян, през 6 век, тук е изградена една от многото църкви посветени на Св. София – Божествената мъдрост,
която този император изгражда в най-важните центрове на империята – на Балканите и отвъд тях.

Тази църква, в град Визе е запазена и е известна като Малката св. София,
днес превърната на мюсюлмански храм.
Така имаме една св. София в Цариград, една във Визе, една в София, една в Охрид и на още други места,
всичките строени по времето на император Юстиниан (527-565), за който се счита че е от тракийски произход.
Църквата в градчето Визе е била доста занемарена и реставрирана едва преди 15-тина години, но днес е придобила прекрасен вид,
както и цялото кале на градчето Визе.

Изобщо турското правителство дава много пари за културата, наред с пропагандирането на османската част от нея,
но и на по-древната и по-нова история.
От времето на праисторията до най-нови времена – за всичко това се отделят средства,
а доста музеи в градовете дори са безплатни за посещение.

Интересно е и едно сведение на османския пътешественик, учен и държавен служител Евлия Челеби от 17 век, свързано с град Виза.
Той казва, че старата крепост е била изградена в петоъгълна форма, на една остра скала.
По време на война градът е можел да даде три по петстотин от различните общности или общо 1500 войници.
Населението на града се състояло от юруци-мюсюлмани, българи и гърци.
Имало всичко 12 махали, а лозята и градините били изобилни, уредени и плодородни.
Много интересни са следните две изречения в текста на Евлия Челеби:
„Наистина има много обработен санджак“ казва той, „но на бея му остават едва хиляда гроша.
Ако извърши неправди и извън закона вземе едно зърно, раята (разбирай основно българи) като обуе цървулите,
за един ден стига в столицата и се оплаква.“
Това ще рече, че когато хората са отидели до Цариград и се е оплачела е имало кой да я чуе.
Ще рече, че несправедливата Османска империя, за която сме учили в училищата,
далеч не е била толкова несправедлива…

Последното християнско население (гръцкото) напуска Визе в началото на 20 век.
Българското напуска града още след Руско-турската война от 1828-1829 година и се преселва в днешна Бесарабия.

Но като виждаме превратностите на съдбата в хилядолетната история и особено в днешните бурни времена,
няма как да сложим точка на събитията.
Просто трябва да познаваме добре историята.

Днес Турция е могъща държава,
но никога в нея не са а владели руснаци и не са я опустошавали комунисти!
За разлика от България!
…И продължава да стърчи МОЧА…

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

…Предай нататък…КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…