КАЛЕНДАРЪТ

На днешния 8-ми април,
1820-та година,

На остров Милос.
В Егейско море.
Открита е статуята Венера Милоска.
Шедьовър е на елинистичното изкуство!

Венера Милоска била намерена заедно с… ръцете си?

Болшинството хора по света, запитани Коя е Венера Милоска, ще отговорят:
„Ами, статуята без ръце!..“
И в това, според повечето от тях, се състои главната загадка.
Всъщност, около статуята има още много загадъчни въпроси.
С право може да се каже, че статуята на Венера има дълга и направо казано – „човешка“ история…

Чий е шедьовърът и какво е държала в ръцете си, са само част от въпросите около статуята

Да започнем с името й: То въвежда хората в заблуждение.
Разпространеното мнение е, че статуята изобразява гръцката богиня на Любовта и Красотата.
Но тя се казва Афродита, а не Венера, нали?..
Всъщност, Венера я кръщават римляните, а става дума за едно и също „лице“ – богинята Афродита.

За гърците е Афродита, а за римляните – Венера

„Фамилното“ й име – Милоска, датира от 8 април 1820 г.
Когато един гръцки фермер – Йоргос Кентротас я открива в руините на древен град на остров Милос.
Оттам статуята се сдобива с името Милоска.

„Фамилното“ й име идва от мястото, където е открита – остров Милос

За автор на статуята е считан Александрос Антиохийски.
Учените смятат, че шедьовърът е създаден някъде около 130 и 100 г. пр. н. е.
Предполага се, че първоначално е имала постамент, който впоследствие пропада някъде.

Някои изкуствоведи смятат, че скулптурата изобразява не Афродита/Венера, а морската богиня Амфитрита,
която е особено почитана на остров Милос.

Други са на мнение, че статуята е на богинята на Победата – Виктория,
и че в липсващите си ръце женската фигура е държала копие.

Опровергаващите тази версия, допускат че статуята е на Афродита и е държала
не копие, а ябълката, подарена й от Парис, в знак на възхищението му от красотата й.

Възможно ли е да е изглеждала така?

Която и да Е, статуята буди възхищението на целия свят и много страни биха искали да я притежават.

Но защо е в Лувъра, а не в Гърция, където е открита?
Историята е следната: Гъркът Йоргос Кентротас я намира заедно с един френски моряк, на име Оливие Вутие.

Благодарение на този французин, статуята се озовава първо в дома на френския консул в Истамбул – маркиз Ривиер.

Той пък от своя страна я показал на френския крал Людовик XVIII и статуята е била пренесена по кралска воля във Франция,
където е и до днес.

Статуята на Венера Милоска е обект на национална гордост за французите, макар да е съвсем сигурно,
че Франция не е родината й и авторът й не е французин!?!

По същия начин френският император Наполеон Бонапарт, по време на завоевателните си походи,
„приватизира“ от Италия статуята на Венера Медичи.

По-късно, през 1815 г., френското правителство връща тази статуя на Италия.
За разлика от нея, Венера Милоска си остава в Лувъра!..

Особено вълнуващ за всички – и за обикновените хора, и за изследователите,
остава въпросът имала ли е ръце статуята, когато я намират гъркът и французинът на остров Милос?

Знае се, че Йоргос Кентротас намира фрагменти от ръцете на статуята,
както и че те, както и предполагаемият липсващ постамент,
са били качени заедно с нея, за да отпътуват до Париж.
После… пропаднали.
Според някои, съвсем целенасочено?!?

Изглежда реконструкцията им не е била одобрена и експерти са преценили, че по-добре женската фигура да остане „без ръце“,
отколкото да й „присадят“ груби и недодялани такива?!?

Още когато пристига във Франция, статуята става обект на голям интерес от страна на икуствоведи,
които започват да спорят по въпроса кой е авторът на творбата – Александрос Амфиотийски, или Праксител?

Според изкуствоведи, тя доста наподобявали стила на втория ваятел.
Освен това везните на хипотезите наклонили към заключението, че статуята принадлежи на класическата епоха – 480-323 г. пр.н.е.

Тези спорове продължават и до днес.

Ще се изненадате, но много художници и скулптори не харесват Венера Милоска.
Един от тях е самият Реноар.
Художникът-импресионист заявил, че тя била далеч от представите му за женска красота.

По време на Втората световна война, французите опазили статуята като я скрили.

Още през есента на 1939 г., когато над Париж вече витае угрозата от войната,
по-ценните музейни експонати на Лувъра, като статуята на Венера, работите на Микеланджело и др.,
били изнесени от музея и скрити в различни замъци в селските райони на Франция.

След войната Венера Милоска е върната в Лувъра и учени отново започват да се занимават със загадките около статуята.
Някои от тях стигат до заключението, че още преди намирането си на остров Милос, Венера е била „обрана“.
Според тях статуята е имала по себе си доста бижута –
гривни по ръцете, тиара на главата и прочее ювелирни изделия, които красяли фигурата й.
Следи в мрамора подсказвали тези липси.

Освен това, според учените, някога Венера е била „цветна“.
Като между впрочем и мого други скулптури от древността.

Често се обсъжда и височината на статуята –
че тя е прекомерно висока, спрямо естествения ръст на човеците – цели 2,02 метра!
Но да не забравяме, че все пак изобразява богиня – все едно, коя!

Всъщност, покрай въпроса кого изобразява статуята, се появява една дръзка версия,
че Венера Милоска е… копие.

Според авторите на тази теория, статуята приличала на други две скулптури –
тези на Афродита и на Венера Капуанска.
Последната е била създадена 170 години преди „безръката“ Венера, което предполагало, че е нейно копие?..

Други учени пък отиват още по-далеч – че и двете „Венери“ копирали стар оригинал.
Но къде е той?..

Статуята на Венера Милоска ще продължава да „тревожи“ учените
с множеството загадки около произхождението си, автора и времето, в което е създадена.
А ние ще продължим да се възхищаваме на „безръкото“ творение,
защото макар и „недъгаво“,
то е съвършен образец на античността.

КАЛЕНДАРЪТ