Ний, които изпитваме върху гърбовете си всичките ужаси на турското владичество
и които сме решени да се борим до последна капка кръв за своето избавление –
ний не можехме да не почувствуваме дяволската безчовечност на оная гавра с нас,
която Австрия и Русия, а заедно с тях и Турция безочливо нарекоха „преобразувания за недоволна Македония“.

Европейският свят, разбира се, незаинтересуваният в някакви държавнишки сметки на изток –
и свободният от всякакви дипломатски съображения в случаят –
и той не можеше да не види съвършената празнота на оная чаша,
която Голуковски и Ламсдорф, а заедно с тях и Абдул Хамид милостиво ни поднасят:
„Сръбнете, та млъкнете“… 4

Английските и френските вестници например просто осмиват арнагоновщината на трите „императорски величества“ към нас.

Английските вестници преписват от „синята книга“ заявлението на лорда Ландстоуна пред лондонския австрийски посланик:
Англия приема австро-унгарското предложение за преобразувания в Турско,
но мисли, че това не й отнема правото за в бъдеще да направи сама, или да поддържа чуждо някое предложение,
ако сега възнамереното не би постигнало целта си; – и веднага прибавят:
Нагласените от Австрия и Русия преобразувания, макар и крайно незначителни,
все биха внесли някакво подобрение в живота на македонеца;
обаче кадърна ли е Турция за едно съвестно прилагане на тия преобразувания?

френските вестници направо говорят:
Султанът усвои преобразуванията веднага след предлагането им;
това е нещо, което свидетелствува, че тия преобразувания са нищожни,
и още – че никой в Цариград не мисли за тяхното приложение.
И решително завършват:
Подобрение на положението не ще се постигне, докато Европа не наложи комуто тряба,
с един християнин главен управител, едни действителни преобразувания за Македония,
осигурени чрез постоянния надзор на посланиците и консулите.

А че Турция току тъй не ще изпълни даже и това нищо, което днес обещава – то се знае.
Турският посланик в Рим заявил:
ний не можем да въведем преобразуванията в 24 часа;
Италия, която е напреднала страна, се труди вече тридесет години да подобри стопанското положение на своя народ и не е сполучила;
тогава защо изискват от нас да направим това в най-кратък срок?

Наш Осман, както виждате, поставя Турция на една дъска с Италия и бълнува за някакво сходство
между положението на безправния турски роб и на свободният италиански гражданин…

Самси великият везир, запитан от цариградският английски посланик,
скоро ли ще бъдат въведени обявените преобразувания, отговорил:
Нашите землемери в Македония работят най-усърдно за по-бързото довършване на пътищата;
а направят ли се пътищата – ще се увеличи търговията и ще се подигне населението в стопанско отношение.

Наш Халил, както виждате, обича да се втелява и да говори за ланския вятър,
когато хората го питат за днешната гозба…

Турското правителство се мъчи да придаде на борбата ни,
която е преди всичко борба за най-необходимите условия на човешкото развитие,
оня обществено-стопански цвят на сиромашките вълнения в свободните страни –
цвят, за основа на който може да послужи само един вековен всестранно напредъчен живот.

Турция досега играеше на конопено азиатско въже –
отсега почва да играе на копринена европейска нишка!

Че какво инак да прави бедната, когато за въвеждането на преобразуванията й тряба време –
поне докато ония, които й пъхат в носа тия преобразувания, забравят и поменът им дори?

В краен случай тя може по стар навик да позалъже света;

  • тя може с едната ръка да подаде и с другата да отнеме подаденото.
    Даже ний сме зрители вече на тая хаджиайватовска комедия.
    Пуснаха се няколко стотини политически затворници,
    но – стигнали-нестигнали хората до къщната врата – разтичаха се суварии и заптии да ги повръщат назад и –
    един „кефил булмамъш“, с друг „янглъш олмуш“ – сиромасите напълниха отново поизпразнените „кауши“.

Каза се, че и християните ще бъдат назначавани на стражарска служба,
но – узнали-неузнали хората това – разтичаха се суварии и заптии да събират по села и градове всезнайни доносчици на правителството,
гърци и сърбомани, от които, както бяхме предвидели, са назначени вече на служба в Битолско и Скопско 4-5 души.

Съобщи се, какво арнаутите и койнарите пъдари ще бъдат отстранени от християнските села,
но разбрали-неразбрали хората да се порадват – разтичаха се суварии и заптии да свикват коджабашите в хьокюмата,
дето каймакамите са ги заставяли, както бяхме съобщили миналия път, да подписват,
че населението било доволно от Кадриевци и Салиевци и че то ги желае да си останат по местата…

Турчинът има столетна ука в преобразувателната работа:
не „дън-дън“ въведения като сегашните, но и десет пъти по-големи биха били направени от него тъй,
щото най на края да остане следата им като вода в решето.

Австрия и Русия обаче мислят, че извършиха за нас бог знае колко нещо,
та ни обръщат вниманието да благодарим и да мируваме…

Ала ний ще докажем, че няма кого за какво да благодарим,
като извадим налице всичката безсмисленост на думите „преобразувания според изискванията на времето“ –
когато тия думи се отнасят за една прогнила от край до край държава, каквато е поганска Турция.

Ала ний ще докажем, че не можем да мируваме и че всеки друг в нашето положение не би могъл да мирува,
като извадим наяве всичката своя безнадеждност за какво да е подобрение в съдбата ни,
додето фесът не бъде захвърлен хе там далеко в анадолските пущинаци, отдето е дошъл.
Средство и за едното, средство и за другото е нашата борба с правителството,
борба по всички направления, борба на живот и смърт.

в.„Свобода или смърт“, брой VI, 17 март, 1903 г.