„…сега земята е изпепелена.
И никой не може (не само от моя район), абсолютно никой не може да си тръгне.
Там, ако погледнете снимка от сателита, просто е пепел.
Високи сгради – напълно без покриви, да – само пепел, отново ще повторя.
Същото и в центъра.
И най-лошото – не знам, как е възможно това в 21 век и как да го нарека с думи,
че по нашите улиците лежат трупове,
които кучета започват да подмятат…
Просто, защото никой не може да ги прибере: има непрекъснат обстрел.
Комуналните служби изобщо не могат да достигнат до там.
Не можем (ред. – плаче ) да преброим жертвите си.
По едни данни – 1300, по други – 25 000 загинали.
И ние наистина не знаем колко са убитите.
Започнаха да копаят братски могили.
Телата просто се хвърлят в огромни дупки и се заравят.
Много е трудно да се намери сполучлива дума за това.

— Съгласни ли сте, че това е УКРАЙНОцид?

— Абсолютно.
Когато са под прицел родилни домове, детски болници, обикновени къщи, Червен Кръст!
На такива места по време на нито една война не стрелят!
Апокалиптичен ужас е, когато дете умира на улицата през 21-ви век от дехидратация…“

Прочетете цялото интервю с учителката и художничка Анастасия Пономарева
във Фактор.бг