Почти веднага Втората световна война
се превръща в кървава касапница,
в жестоко изтребление на цивилно население,

Престъпленията на националСОЦИАЛИСТИТЕ са известни.
За тези на съветските им другари КОМУНИСТИТЕ
все още се мълчи.
И затова малцина знаят, че първите масови убийства и първите чудовищни депортации
по време на Втората световна война не са дело на нацистите.

През септември 1939 Червената армия, заедно с Вермахта нахлува в Полша.
По средата на Полша е проведен обЩ Парад на победата.

През април 1940 вече са избити над 22 хиляди полски офицери,
а техните жени и деца са депортирани

Заедно с полските офицери (които в цивилния си живот са лекари, инженери, учители, физици, журналисти и т.н.),
още в първите дни на съветската окупация НКВД арестува и около 7 хиляди полски интелектуалци – юристи, учени и писатели.
Те са пръснати в различни затвори, където ги подлагат на разпити за установяване на техните „престъпления“.

Сталин не само откровено ненавижда Полша, но смята полският патриотизъм за особено опасен,
тъй като няма никакво намерение да изпуска плячката от ръцете си и да връща, когато и да било, окупираната полска територия.
Подозрителността и омразата му са разпалени допълнително, когато Берия докладва, че според него полските военнопленници са непоправими.
Повечето от поляците не се огъват и не показват с нищо, че ще сътрудничат на съветската власт.
Решението на Сталин е незабавно – полският елит трябва да бъде унищожен,
за да бъде елиминирана всякаква евентуална бъдеща съпротива
срещу съветската окупация.

По-късно комуниста Сталин
ще приложи рецептата си и в останалите източно-европейски страни,
окупирани от Червената армия.

Също и в България,
където безмилостно бе избит българският национален елит.