ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

На днешния 5-ти март,
1872-ра година.

Самоубива се Ангел Кънчев.

Ангел Кънчев Ангелов е роден през 1850 година в град Трявна.
Учи в тревненското училище при Петко Рачев Славейков,
от когото получава първите уроци по родолюбие.

Около 1860 година семейството се преселва в град Русе.
Тук Ангел Кънчев постъпва във Варошкото класно училище.
С отличния си успех будният ученик прави впечатление на учителите си и на видни русенци
и те го подпомагат да продължи образованието си в Болградската българска гимназия.
Там Ангел Кънчев попада в средата на родолюбиви български младежи.
В Болградската гимназия Ангел Кънчев учи само една година – в IV клас.
След завършване на учебната година той напуска Болград и на път за Русе престоява няколко дни в Гюргево.
Тук се запознава с пламенния патриот Димитър Иванов Горов-банкерът на хъшовете.
От него научава, че в Белград българските емигранти подготвят планове за освобождението на България.

Увлечен от революционните идеи Ангел Кънчев заминава за Белград.
През 1867 година постъпва в артилерийската школа, първото военно училище в Сърбия.
Изучава с голямо усърдие военното изкуство.
Готви за военен командир в предстоящото въстание в България.
Взема всички изпити с много добър успех.

През месец август 1867 година в Белград се сформира Втората българска легия,
в която постъпват видни български революционери.
В Белград Ангел Кънчев за пръв път се среща с Васил Левски, Любен Каравелов и Панайот Хитов.
Между Ангел Кънчев и Левски възниква сърдечна дружба.

През пролетта на 1868 година сръбското правителство разтуря легията.
Повечето от българските емигранти отново се прехвърлят в Букурещ.
Разочарован от постъпката на сръбското правителство, Ангел Кънчев иска да напусне артилерийската школа
но по настояване на Левски остава в школата.
По това време, едва 18-годишен, той пише едно пламенно възвание към българския народ, в което ясно подчертава,
че „борбата е единственият път за отхвърляне на робството, за преобразяване на живота за достигане на целта. . .“

През учебната 1869/1870 година Кънчев продължава следването си в IV-курс на артилерийската школа.
През месец октомври 1869 година е произведен в чин, кандидат офицер.
В края на същата година се разболява и се завръща при родителите си в град Русе.
По негова молба е отчислен от артилерийската школа с разпореждане на министъра на войната от 5 декември 1869 година.

През 1870 година по предложение на русенския първенец Петър Златев
Акиф паша, главен управител на Дунавския вилает отпуща правителствена стипендия на Ангел Кънчев,
за да продължи учението си в земеделско-индустриално училище в гр. Табор – Чехия.

В това училище Ангел Кънчев има отличен успех и се класира първи сред 38 ученици в своя клас.
Неговият съученик Симеон Златев в спомените си пише:
,, Ангел Кънчев правеше чест не само на нас българчетата в Таборското училнше, но и на целия си народ,
понеже от основаването си това училище за пръв път (а може би и за последен) отбелязва в протоколите си подобен,
ученик с такива способности и с такъв бърз и дълбок ум.“

От Табор Ангел Кънчев си кореспондира с Никола Обретенов.
Обретенов му изпраща вестници и списания и го информира по редица политически и културни въпроси.
Ангел Кънчев не дочаква официалното завършване на учебната година поради липса на средства
и поради решението му да се отдаде в служба на своя народ.

Ангел Кънчев пристига в България към средата на месец август и се установява при родителите си в град Русе.
Тук той престоява около месец и половина.

БРЦК определя Ангел Кънчев за помощник на Левски .
В края на септември 1871 година той заминава за град Ловеч.
На 29 септември се среща с Левски и до края на живота си остава негов най-верен съратник.
Левски цени своя помощник и му се доверява.
Той е убеден, че Кънчев като учен човек с добра военна и политическа подготовка, ще се справи с организаторската работа.
Левски бил завършил вече проектоустава на БРЦК и го обсъжда с Ангел Кънчев.
Срещу главата „Наказателен закон“ Кънчев прибавя параграфите 8 и 9,
отнасящи се до неприкосновеността на кореспонденцията и злоупотребата с комитетски пари.

В началото на месец октомври Левски и неговите помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи започват съвместна работа
по изграждане на революционни комитети, укрепване на съществуващите, обсъждане на проектоустава, събиране на пари и др.
За да не будят подозрение обикновено се представят за търговци.
Левски възлага на Ангел Кънчев касиерството през времето на тяхната обиколка из страната.

На 8 октомври 1871 година заминават за Троян, където в дома на Васил Спасов, полагат основите на революционния комитет.
Тук Ангел Кънчев прави топографска скица на града и околността, която да послужи при военни действия в бъдещото въстание.

След Троян апостолите посещават:
Карлово, Клисура, Копривщица, Панагюрище, Пазарджик, Пловдив, Чирпан, Стара Загора. Сливен, Елена, Лясковец, Търново,
а от там през Трявна, Габрово и Севлиево се завръщат в Ловеч.

В Трявна тримата дейци идват на 11 ноември 1871 година и провеждат събрание в „писаната“ стая на Даскаловата къща,
на което присъствуват 20 души.
Левски дава указание за основаване на революционен комитет.
Ангел Кънчев прочита проектоустава, след което им го дава да го препишат и да дадат мнението си по него.
По време на това пътуване Ангел Кънчев записва няколко народни песни, които изпраща на Каравелов в Букурещ.
През 1873 година във вестник „Независимост“ биват отпечатани песните: „Богдана“, „Радул войвода“ и „Посили са Радул войвода“.

Съвместната обиколка из страната спомага още повече за опознаване и сближаване на Левски и Кънчев.
Доверието на Левски е толкова голямо, че в края на месец ноември го изпраща при Каравелов в Букурещ със специална мисия.
Обаче по Дунав е наложена карантина н Кънчев не успява да отиде във Влашко, а се завръща в Ловеч.

На 22 януари 1872 година Левски изпраща Ангел Кънчев с организационна задача в Разград и околността.
На път за там Кънчев минава през Лясковец, откъдето с Марин Цонзаров продължават за Разград.
В село Казъл Мурад (сега с.Благоево) се опитват да основат революционен комитет в къщата на Стоян Сапунджията,
но поради заплаха от местния чорбаджия Кара Илия, комитетът не бил основан.
След това отиват в Разград. Тук основават революционен комитет, начело на който застава Ганю Ив. Чернев.

От Разград Цонзаров отива в близкото село Арнауткьой (сега Пороище) и отсяда в къщата на поп Иван.
На другия ден при него пристигат Ангел Кънчев и Ганьо Ив. Чернев и бива основан местен революционен комитет.
От тук Ангел Кънчев и Ганьо Ив. Чернев заминават за Ески Джумая (Търговище).
Пред комитетските хора, събрани в читалището, Ангел Кънчев произнася пламенно слово за народното дело.

Още същата нощ Ангел Кънчев продължава за град Шумен, а оттам за град Русе.
На 11 февруари той е в Русе и издава две квитанции на местния комитет срещу внесени суми.
Като престоява няколко дни там, за да помогне на организацията, се завръща през Лясксвец за Ловеч.
Тук Ангел Кънчев подготвя с младежите и поставя пиесата „Райна княгиня“.
Това първо представление в града се превръща в истински празник.
Многобройните посетители напускат салона с повишен дух и пълна вяра в освобождението на отечеството.

Към края на февруари 1872 година Ангел Кънчев предприема втора обиколка из търновския край,
придружен от Матей Преображенски (Миткалото).
На 27 февруари 1872 година те основават революционен комитет в село Михалци,
а на 28 в с.Бяла черква начело с Бачо Киро.

След тази обиколка Ангел Кънчев се от правя за Русе.
По поръчение на Левски трябва да отиде и Букурещ при Каравелов и подготви работите за свикване на общо събрание на БРЦК.
На 5 (17)март 1872 година при опит да премине в Румъния Ангел Кънчев бива предаден.
За да не попадне жив в ръцете на врага, Ангел Кънчев се самоубива.

Ангел Кънчев е предаден от Никола Българов от Шумен, присвоил 280 лири комитетски пари.
За тези пари Ангел Кънчев е искал отчет от Българов, но той отказва да даде отчет.
Никола Българов е съобщил на османските власти за отиването на Кънчев в Русе без тескере.

ВСЕБЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР

На снимката: Музей Ангел-Кънчевата къща.
В родния му град Трявна.