Тук в сайта Клуб Илия Минев,
многократно са твърдели, че прабългарите са траки-агриани.
Най-войнстващият авангард на трака Александър Македонски,
изоставили го в Афганистан, след като е обезумял от вино и хашиш.

Тук препечатваме от Фактор, без редакторска намеса,
тезата на специалиста по тракология
Милена ВЪРБАНОВА

Три тракийски царски имена и още две думи за етнонима „българи“
Тълкуване на произхода

Понякога се чудя на маститите български академици и професори, заели се да тълкуват тракийските имена.
Между тези имена има такива, които с лекота разкриват смисъла си,
но има и други, които приличат на зазидани двери или заключени реликварии.
Ключът към тях често се намира в езиците на прадревни народи, близки до траките,
които стоят отвъд хоризонта на българския научен интерес.
Тъкмо тях „маститите“ напират да тълкуват с „подръчни средства“ и с това напомнят иманяри,
опитващи да отключат секретна брава с кибритена клечка.
Резултатът, разбира се, е комичен.
Но още по-странни са следващите поколения научни работници, които приемат подобни тълкувания за божа правда
и надграждат върху тази пясъчна основа по-нататъшната си работа и общата представа на народа ни за неговата старина.

Но стига за това.

Днес ще обясня значението на тракийските царствени имена Садок, Реметалк и Ситалк,
а в заключение ще споделя още няколко идеи, утвърждаващи тезата ми за значението на нашия български етноним.

САДОК – името е споменато в Библията, като прадревният му арамейски произход
е очевиден от имената на салимския цар Мелхиседек ( Петокнижие ) и йерусалимския цар Адониседек ( Книга на Исус Навин ).
Тези имена, според мен, означават съответно „син на Мелхи“ и „син на Адония“.
Осемнадесетата буква в армейската азбука е „Цаде“.
Начинът, по който се изписва и който предава смисъла на това изконно понятие, е следният:
два филиза, покарали от един ствол ( или корен ). Точно както нашите букви „Ц“ и „Ч“.
На древноарамейски „цаде“( „цадо“ ) е „чадо“ – рожба, син, наследник.
Предаването на записа на името – със „с“ вместо с „ц“ и „ч“ – определя погрешния прочит и тълкуване
на това толкова българско слово – ЧАДО.

„ЧАДО“ – ето го смисълът на тракийското име Садок.

РЕМЕТАЛК – името е очевидно двусъставно, като към основната част „Ремет“ е добавена наставката “ алк“.
Този суфикс не е нищо друго, освен обичайното тракийско окончание на мъжките имена „-ок“,
което -о,чудо! – съзираме и в келтското образуване на мъжките лични имена.
Възклицанието “ о, чудо!“ е шега, сходството си има обяснение, с което сега няма да се занимавам.
Преминаването на звукосъчетанието „al“ в „о“ ни е познато от съвременните латински езици –
например латинската дума „aurum“ – „злато“ се превръща в „oro“ на италиански и „оr“ на френски.
Във френския език преминаването на звукосъчетанието „al“ в „au“ (o), е граматическо правило.
Но има доста случаи, когато и в древния тракийски език „ал“ преминава в „о“.
Тракийското име Александър ( „мъжегубител“, носено от Парис и от ред македонски царе ) се превръща в Оксандр в украинската традиция.
И съответно Алексий ( губител, убиващ ) става Олексий.
Този, който още смята, че Александър е гръцко име, няма защо да чете по-нататък статията ми.

Какво обаче означава първата и по-важна част от името Реметалк – Ремет?

Ремет съществува като име в мюсюлманския свят, но то не е нито арабско, нито турско.
Произходът му е много по-стар.
По звучене то силно ни напомня Рама, а също и Рем – Ремус, името на Ромуловия брат-близнак.
И днес съществуват имената Ремо и Реми – съответно в италианската и френската именна традиция.
Според преданието за основаването на Рим, името на Рем е свързано с понятията „река“ и „вода“ в етруския език.
Италианските етимолози тълкуват това име като „гребло“.
И наистина, на италиански „remare“ ще рече „греба“ ( във воден басейн ) с гребло – „remo“.
В Северна Франция се е намирала територията на древен народ, наричан „реми“,
който първи е доплавал до бреговете на страната, впоследствие назована Галия и е изградил своя град Реймс,
в чиято катедрала се е извършвала коронацията на френските крале.
Днес по-голямата част от територията на този народ се намира в Белгия.
Тъй като ремите първи са доплавали до тия брегове, историческата и езиковедска традиция е приела,
че названието „реми“ означава „първи“.
Но дали това е така?

Заблудата, че названието „реми“ означава „първи“, се дължи на факта, че те ПЪРВИ са стъпили в земята на бъдеща Галия,
а самото им име идва от гребло, весло – REMIGIUM – на латински, пък и на етруски.
Това е древен пеласгийски народ ( оттам и името Белгия ), който добре е владеел навигацията,
но названието му не е свързано с тракийското име Ремет-алк.
Между думата remigium ( весло, гребло – на латински ) и името Ремет-алк има достатъчно сериозна разлика,
която не се изчерпва само с различните звуци – „и“ и „е“.
Ние трябва да дирим обяснение на това име чрез формата „ремет“,
а не чрез “ рем“, защото „рем“ в случая е задънена улица.

Според мен значението на Ремет-алк или по-точно Ремет-ок, трябва да се търси чрез корена „мед“.
Толкова факти, лични имена и етноними свързват траките с този корен,
който идва от най-дълбоката пеласгийска и атлантска древност!
От него произлизат понятията „метал“ и “ медицина“.
Както и друг път съм писала, в названието на емблематичния метал „мед“
се съдържа целия спомен за интелектуалните и технически достижения на древните цивилизации.
Името Ремет, чийто първообраз със сигурност е звучал като РЕМЕД,
е свързано с REMEDIUM- лек, лекарство, медицина, меди, медиум и в крайна сметка с названието на медта – бакъра.
Древните често са наричали и бронза „мед“.

Ето го моето тълкуване на тракийското име Реметалк – Ремедок – МЕДЕН, БРОНЗОВ.
Това тълкуване го доближава до емблематичното име на героя Рама,
тъй като древните са свързвали не само златото, а и медта със слънцето – РА.
На италиански език rame означава „мед“.

СИТАЛК – тълкуването на това име е улеснено от обяснението на предишното.
Имаме две срички, две съставки, втората от които е „- ок“ – познатият суфикс.
В корена „Сит“ се разпознава древната дума „СИДЕР“ – не турска, а арамейска и тракийска – която означава „желязо“.
Ето ни в новия „железен век“ – по-жесток от “ медния“ – в който можем да тълкуваме до насита слова като „сит“ и „сет“.
Приемете го като шега.
Във всички съвременни езици, произхождащи от латинския, терминът „SIDER“ е свързан с добива на желязо.
Следователно, според мен Ситалк или Сидок ще рече ЖЕЛЕЗЕН.

А ето ги и обещаните идеи, които подкрепят разбирането ми за значението на нашия етноним БЪЛГАРИ – като ВЪЛЦИ.

Това е названието ВАЛАХИЯ – ВЛАХИЯ, на земята отвъд Дунав ( Даусис ),
което, според мен, означава „ВЪЛЧА“ – “ Страна на вълците“ – още повече, че е обитавана от тракийския народ „даки“ –
При преместването си на островите, впоследствие назовани Британски, фригите ( бълги, „вълци“) са пренесли и вълчия си етноним,
който е най-осезаем в днешното име на Уелс – Wales – „вълчи“.
Струва ми се, че и името Валон ( Wallonie ) в Нидерландиите, има същото значение.

Мъдреците, пристигнали във Витлеем, за да поднесат даровете си на Спасителя в нощта на Неговото Рождество,
носят названието “ ВЛЪХВИ“, което ще рече „ВЪЛЦИ“.
е била да съхраняват и пазят свещените знания и територии.
Тази мисия е била поверена на БЪЛГАРИТЕ и затова Бълг ( Бал ) и Вълк означават едно и също.
Как мислите, защо името Баал се е превърнало във Велес?

Автор: Милена ВЪРБАНОВА

…Предай нататък…КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…