ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

7-ми януари,
1879-та година.

В София е открита Първа мъжка гимназия.

Според тогавашните правила през учебната 1878/1879 г. се откриват само първите два класа на Софийската класическа гимназия.
Отделени са за целта четири класни стаи в зданието на главното училище.
През ноември 1878 г. за директор на гимназията е назначен инспектор Георги Стаменов,
което дава възможност за започване на редовни учебни занятия.

В първи клас се записват 76 ученици (две паралелки), във втори клас – 35 ученици.
Редовните занятия протичали от 9 часа сутринта до 14 часа следобяд.
Учебните занятия се водили на втория етаж на Главното народно училище
в двора на църквата „Св. Неделя“ на площад „Св. Неделя“.
В учебния план се включвали изучаването на българска граматика, математика, история, география,
православие {„закон божи“), латински език, западен (немски или френски език) език и чертане,
като първите учители в Софийска класическа гимназия притежавали добра подготовка и образование.
В сравнение на броят на постъпилите в началото на учебната година (111),
в по-горен клас преминали едва 43.
За този лош резултат директорът посочва:

„1. Въвеждането на латински език като нов предмет неизучаван дотогава в България.

  1. Задължението учениците да си учат уроците у дома, нещо което не се е практикувало по-рано.
  2. Нередовното посещение на гимназията от страна на учениците,
    защото постъпването, напускането и редовното посещение не са стеснявани от никакви формалности.“

До 1886 година единствената мъжка гимназия в София е класическата.[
Въпросът „реалното и класическо образование“ бил актуален за тогава
и се състоял в избора на учебни предмети и тяхното разпределение.
Съществували 2 противоположни мнения:

  1. Първото, че гимназиалното образование трябва да бъде реално като се даде предимство на предметите –
    живи езици, математика, рисуване – предмети, които имат реална връзка с обществения живот и природата.
  2. Второто мнение е, че образованието трябва да бъде класическо с широко застъпено обучението на класически езици.

За удовлетворението на исканията на софийските жители,
в началото на учебната 1886/1887 г. се открива и реален отдел, но само 4-ти,
с което от 1 януари 1887 г. гимназията добива името Софийска класическа и реална гимназия.

В края на учебната 1883/1884 г. се провежда първият зрелостен изпит в Софийската класическа гимназия.
В седми клас тогава има 11 души.
На този първи изпит са допуснати 8 ученика, от които 7 получават свидетелство за зрелост.

В нова постройка на гимназията, където се намират понастоящем Журналистическият факултет и Ботаническата градина,
започва учебната 1882/3 г.
След реалните паралелки, от 1909 г. се разкриват и полукласически.

Първоначално причислените към гимназията, три трикласни училища
се обособяват като Първа, Втора и Трета софийски мъжки прогимназии.
По-късно броят на учениците расте и се отделят Четвърта и Пета софийски мъжки прогимназии.
През 1912 г. се отделят откритите в нея технически паралелки като Софийско средно техническо училище.
Учители от гимназията се пренасочват и към софийските художествени и музикални училища.

Сградата на Първа софийска мъжка гимназия „Св. Ив. Рилски”,
понастоящем Първо СУ „Пенчо Славейков”, е построена през 1931 г.
Дотогава са наемани сгради от частни лица.
Такава е все още съществуваща сграда на ул. „Будапеща” 8 (ул. „Тетевенска”) и бул. „Дондуков”, някога собственост на Иван Бобевски.

На снимката са учители и ученици от Първа мъжка гимназия в София през 1919 година.
Сред учителите са Благой Димитров (трети седнал), Станимир Станимиров (четвърти седнал), Иван Дорев (пети седнал) и други.

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

…Предай нататък…КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…