КАЛЕНДАРЪТ

19-ти декември,
1974-та година

Започва продажбата на първия персонален компютър – Алтаир 8800 на американската фирма MITS Inc.

В САЩ- страната локомотив, на съвременната цивилизация.

Случва се нещо което ще доведе до революция на персоналните компютри –
появява се първият персонален компютър – Altair 8800 на фирмата MITS.

Този комютър е бил доста труден за употреба – данните са били въвеждани чрез ключета на предният панел.

Всъщност този компютър е бил просто един процесор с памет и входно изходен контролер.
А процесорите винаги имат две важни шини – за данни и за адреси.
Ключетата отпред всъщност са били свързани с тези шини.
На шината за данни са се въвеждали данните или командитеа на шината за адреси –
адресите на паметта в които да бъдат запаметени преди употреба и/или адреса на устройството което да изпълни командата.
Командата в общи линии е представлявала едно двоично число, което кара процесора да изпълни дадена функция,
адреса също е бил двоично число, но неговото изпълнение е било доста по екзотично, чрез него или се указва на процесора,
в коя част на паметта да запамети командата или се е указвало на адресният дешифратор кое устройство да използва –
адресният дешифратор представлява чип, или група от чипове, което разкодира адреса
и подава на дадено устройство (памет, входно изходен адаптер ) сигнал, който го активира.
Резултатите от програмите се извеждали чрез група от светодиоди пак разположени на лицевият панел.

Този компютър е бил използван главно за решаване на задачи и управление на процеси.
Той е имал един входен порт с 8 адресни ключета и един изходен с 8 светодиода
(тези портове са използвани когато процесора изпълнявал програми).
MITS също направили и няколко периферни устройства за машината си между тях се отличавали 8” флопи с капацитет 70Kb
(смешно в наши дни, представете си 20 см диск който едва побира една снимка),
използван за съхранение на резултати – главно цифри.
Имало е видеокарта, улесняваща работата – компютърът е можел да работи и със сериен терминал – нещо нормално
за онези дни – той представлява монитор и клавиатура свързвани към серийният порт.

Няколко модели били пуснати и имали еднакви характеристики – еднакъв процесор 8080, а по-късно и 8080А.
Този процесор е работил на 2Мhz – нещо изключително скоростно за 1975.

Все пак дори през 80-те е имало компютри работещи на 1 Мhz. Компютърът, също както и днешните е имал оперативна памет –
RAM (RANDOM ACCES MEMORY), в която са се съхранявали програмите въведени за изпълнение.
Количеството е било нищожно – едва 256 байта (около 256 знака)
днес дори и микровълновите печки имат много повече вградена в микроконтролера си !
А да не говорим, че тази платка се е купувала допълнително.
Целият комплект ,без паметта е струвал $595 през 1975 година.
Този компютър за първи път е бил показан в списание “Популярна Електроника” в САЩ.

Интересно е да се отбележи, че най-заинтересуван от новата машина е бил самият Бил Гейтс (тогава още студент),
който дори е сключил договор с MITS и е написал програмен език за този нея.
Със спечелените $3000 той е поставил началото на световноизвестната днес корпорация Microsoft.
Както често се е случвало тогава обаче тази машина още със създаването си е била подложена на копиране.
Най-известният и клонинг е т.н. IMSAI 8080.

През 1976 е бил създаден компютърът поставил началото на т.н. копиране или създаване на клонинги на компютри – IMSAI 8080.
След като видял успеха на Altair Бил Милард от IMS Associates решил ,че и неговата компания трябва да си опита късмета
във новият бизнес.
Така се родим IMSAI 8080.
Той доста си приличал със Altair и дори бил създаден за работа с абсолютно същият софтуер.
Но имал и доста подобрения.
Първо имал доста по добър дизайн.
В неговата конструкция било въведено и заземеното шаси с цел разпостраняване на GND сигналът в кутията без излишни кабели.
Той също имал и 22 слота от популярната тогава шина S-100.

S-100 била широко използвана в тогавашните системи.
Тя била създадена с цел получаване на така наречената отворена архитектура на компютрите.
Това значи, че към оригиналната конфигурация на компютърната система могат да бъдат добавяни нови модули
с цел разширяване на възможностите.
Също като PCI шините на новите компютри, тя е била универсална шина за добавяне на входно изходни адаптери модеми памети,
контролери за различни устройства и много други разширения.
Наричала се е S-100 защото слота и е имал 100 контакта.

Също и предният панел на компютъра бил различен от този на Altair.
Той бил черен на цвят, а светодиодите били прикрити зад черна полупрозрачна маска.

IMSAI 8080 целял да приеме предизвикателството на популярността на Altair и желанието на MITS да увеличи растящото предпочитание
към продукта им, и нуждата да бъдат подобрени вътрешните компоненти и архитектура.
Също както и Алтаир IMSAI идвал както в модел за сглабяне
(което тогава значело, да вземеш поялника и да споиш схемите към платката, а след това да я разположиш в кутията,
а не както днес, просто за сглобиш готовите компоненти с отвертката),
също така и в готово сглобен модел във фабриката.
В първите комплекти са били установявани липси на част от елементите , защото компанията не е могла да достави някои части в срок,
но все пак ги е доставяла на след известно време на разочарованите купувачи.
Също както и Altair IMSAI 8080 е показвал резултатите чрез мигане на светодиоди.
А входните данни са били въвеждани с ключета.
Имало е един ключ за ръчно спиране на процесора, един за единични стъпки на програмата, и един за четене и запис в паметта.
В интерес на истината, този компютър е направил свой дебют във филма “Военни Игри” с Матю Бродерик през 1984 г.

Ето и малко технически данни :

Процесор 8080A на 2Мhz

RAM 256 Байта
Цена $439 – комплект

Първи Домашни Компютри
В края на 70-те започнали да се появяват домашни компютри за масовият потребител.
Те били лесни за ползване евтини и много популярни.
Тук ще разгледаме най-известните домашни компютри.
Нека започнем с първият комютър от домашен клас.
Той поставил началото на много известната в наши дни корпорация Apple.

Историята на първият Apple е такава :
Неговото начало било поставено от двама младежи през 1976-та.
Единият от тях бил Стив Уожняк, който по същото време работел за Hewlett-Packard.
Той имал мечта да създаде собствен компютър, който да бъде евтин и лесен за употреба.
Първата важна стъпка за това бил изборът на процесор – по това време много популярен бил Intel 8080A,
но той бил прекален скъп за Уожняк и затова се наложило той да потърси алтернатива.
Първият му избор бил Motorola 6800, но и той бил много скъп, затова Уоз се спрял на евтиният,
но съвместим с 6800 процесор на компанията Mostek – МОS 6502

Компютърът на Уоз бил истинска революция – имал клавиатура и вграден контролер за работа с монитор
и така се ползвал много по-лесно от MITS Altair.
Това прозрял старият му приятел и съученик – Стив Джобс и заедно с Уоз създал Apple Computers Inc.
Началото било трудно, но в крайна сметка Apple I бил изключително успешен – Джобс и Уожняк продали над 200 бройки от него.
Цената била напълно произволна цифра избрана от Джобс – $666,66.
За тази сума потребителите получавали процесор 6502 (8 битов) на 1Mhz, 8Кb оперативна памет
и 256 байта постоянна – компютъра идвал просто като платка – отговорността за кутията и всичко останало падала върху купувача.

Малко техническа информация :
Apple 1 имал процесор 6502 работещ на 1Mhz , имал също и 8Кб RAM ,1Kb VRAM
256 B Rom Цената била $666.66 и била произволно избрана от Стив Джобс.

След успеха на Apple 1 новосъздадената компания Apple Corporation решила да пусне по сериозен домашен компютър.
Така се появил изключителни известният Apple II

Нашият Български Правец 82 е точно копие на Apple II.
Този компютър е бил по – мощен от другите по това време и благодарение на него се появили невероятни възможности
за развитие на информатиката в световен мащаб.
За него се появили много езици, като Паскал, Лого, Фортран, Бейсик, Алгол, Ада и много други.

Новост бил и външният вид на компютъра.Той вече не е представлявал шперплатова гаражна разработка ,
а сериозно изглеждаща пластмасова машина.Той се превърнал в най-големият успех на Apple.

Най-важното за Стив Уожняк било да демонстрира новата си понг игра на новият компютър ,
така че той добавил звук ,цветна графика и джойстици към базата на Apple 1.

Apple II идвал с 4Кб RAM но било възможно да се добавят 4 или 16Кб чипове.
Системата можела да има 4К, 8К, 12К, 16К, 20К, 24К, 32К, 36К или най-много 48К RAM памет.
Това било добра страна на Apple II бил създаден с мисъл за разширение.
Той имал 8 слота за разширение и това било хубава база за бъдещи лесни и евтини разширения.
Просто е било нужно да се вкара платката за разширение в слота и всичко останало било въпрос на софтуер.
В ROM-а на компютъра имало де асемблер за 6502 и мини асемблерен език наречен Sweet 16 (Сладкият 16)
и целочислен Бейсик написан от Уожняк на машинен език и асемблиран на ръка на хартия.
Не е било нужно да се зареждат новите езици от касетка и това привличало купувачите.

Няколко месец след дебюта на Apple II на Първия за Западното крайбрежие панаир през април 1977,
Apple получили на момента триста поръчки – със сто повече от Apple 1.

Забележителни в този компютър били 16-те цвята на монитора вграденото захранване и цената от $1298 ниска за тогавашните стандарти.

Apple III бил създаден за да бъде бизнес машинa.
Той бил частично съвместим с предшественика си Apple II.
Той използвал мощна система за управление на паметта и използвал така наречената SOS (Sophisticated Operating System)
тя е била страхотна операционна система и била предшественик на ProDos използвана и при българският Правец 8С.
Някои части от нея били използвани и по-късно във Lisa и Macintosh.

Въпреки оригиналните си качества Apple III имал доста технически проблеми – първо отвратителната кутия.
Тя причинявала проблеми, с охлаждането и дънната платка се загрявала толкова, че се деформирала
и някои цокли на интегралните схеми се отпоявали.
Apple посъветвали клиентите си ако имат такъв проблем да вдигат кутията на няколко инча от бюрото и да я пускат, така че да се удари.
То било страхотна антиреклама и бързо довело до провала на Apple III но за Apple Computers, това не било проблем,
те били по заети с голямото техническо нововъведение, което ще стане известно чак през 1984.

Ето и кратък опис на компютъра :

Той имал 74 бутонна клавиатура.
Използвал процесора 6502 на фирмата MOS Technologies работещ на 2Мhz.
Като сериозна бизнес машина тя трябвало да бъде мощна – имала космическите за времето си 128Кb RAM
с възможност за разширяване до 512Кb, но тук трябва да спомена, че тогава цената на оперативната памет била много висока,
днес тя е около 30 цента за мегабайт, но по времето на Altair тя била цели $63 285 за мегабайт!
Така, че само заможни клиенти били способни да си позволят скъпото разширение, дори и през 1980 когато цените паднали.
Постоянната памет ROM била 16Кb.
Работил в графичен режим 80х24 знака за текст iли 40х40 пиксела в графичен режим.
Имало е 16 цвята.
Вграден звук с един канал и 7 октави.
Размерът на компютърът бил 44х46х12 см.
Вградено 5,25” флопи за 140Кb бил начинът за запаметяване на данни.
Имал е възможност за разширение с 4 слота.
Твърд диск 5Мb също е бил като разширение.
Цената била 1995 лири.

С Apple LISA е била завършена серията Apple.
Стив Джобс искал нещо специално за да разбие пазара.
Той искал нещо невиждано искал графичен интерфейс, станал основа на днешният Windows.
Но не искал да чака, и затова отишъл в изследователският център на Xerox в Palo Alto, където видял много нови технологии –
компютърни мрежи, графичен интерфейс, лазерни принтери.
Стивън Джобс избрал интерфейса, и така след много работа се появила LISA тя е кръстена на дъщерята на Стив Джобс – Лиза.
През януари 1983 била представена на света.

Проектът LISA струвал $50 000 000 и по нея работели повече от 200 души през годините от изследвания.
Тя била следващото Голямо Нещо.
И била първият персонален компютър използващ графичен интерфейс.

Но проектът LISA не е предшественикът на Макинтош.
LISA и Macintosh са два различни проекта.
Оригиналната LISA не е съвместима със програмите за Макинтош.
И Макинтош не може да използва операционната система на LISA.
Но, поради високата си цена $9 999.99 през 1983 и поради съперничеството си с Макинтош
LISA станала най-големият провал на Apple.
Имало е и втора версия която вместо старите 5,25” флопита използвала 3,5”.

Ето и кратко описание на LISA :
Пусната на пазара януари 1982 LISA разполагала със вградена операционна система Lisa OS.
Клавиатурата била 77 клавишна.
На дъното бил разположен мощен процесор от новата серия МС 68000 на 5 Mhz.
Паметта била 1Mb RAM максимално 2Мb
16Кb ROM съдържащ софтуерът.
Мониторът бил монохромен 12” вграден.
Вградена звукова карта.
Размери – 35х46х38см 12Кг.
Системата има 2 RS232 порта и паралелен.

В различните модели варирали 5,25” 871Кб флопита или 3,5” 400Кб.
Някои модели имали и 5 или 10Мб твърд диск.
Цената била $9, 995.

Макинтош е най-успешният проект на Apple – той бил разработван с години.
В него се усъвършенства графичният интерфейс.
По времето когато го пускат той е тотален хит.
Естествено такъв масивен проект се нуждае от масивно представяне пред света.
За неговата реклама е похарчена вероятно най-голямата сума за реклама заплащана някога.
Самият Стив Джобс е платил $1 000 000 за една единствена реклама показана един единствен път по телевизията.
Тайната на тази реклама е била че тя е била излъчена в най-гледаното време някога изобщо,
тя е била излъчена по време на първенството за супер купата на 1984 за първи път.
Естествено имайки се предвид, че това е бил най-гледаният мач някога тогавашните телевизии не са можели да си позволят
такова скъпо прекъсване , освен това рекламата е имала ефекти като за първокласен филм, така че нищо чудно, че цената и е такава.

Ето какво е представлявала рекламата :
Млада спринтьорка тича с огромен чук в ръце между стотици хора с бели лица,
тя хвърля чука и уцелва образа на Големият брат разбивайки го на парчета.
Големият брат е представлявал символично IBM и бил връзка с книгата на Джордж Орвел 1984-та,
в която се разказвало за общество контролирано от власт имащите в бъдещето.
Точно затова мотото на рекламата била „Благодарени на Apple 1984-та никога няма да бъде като книгата 1984-та“.

Но нека да обърнем малко внимание на този забележителен компютър чиито последователи от същата серия все още се продават от Apple.
Целта му е била да бъде евтин и достъпен, за разлика от сложните Apple II и Apple III и скъпият Lisa.
Макинтош е бил точно това което е трябвало да представлява тогавашен компютър – той е бил мощен, лек, евтин и компактен.
Така, че той може да бъде разглеждан като първият комерсиално успешен компютър правен някога с графичен интерфейс.
Е но не е бил точно първият с графичен интерфейс, Xerox Star 8010 който се е продавал през 1981 е имал графичен интерфейс.

Ето и малко технически данни :
Произвеждан е през 1984 година и е бил показан януари за пръв път.
Края на производството е бил октомври 1985.
Клавиатурата му е била с 59 клавиша.
Процесора е доказалият се вече Моторола МС 68000 на 8Мhz.
Имал е 128 килобайта оперативна памет и 64 килобайта постоянна, в която се е съдържала операционната система.
Дисплеят е бил 9” черно бял. Имал е вграден звук, наистина собствениците на обикновени персонални компютри винаги са завиждали
на Макинтошите, защото още първият можеше да “повръща “ при изваждане на дискетата.
Размерът му е 33 на 25 на 26 сантиметра.
Имал е и вградено 400 килобайтово 3,5 инчово флопи, но е поддържал и външно, със същият размер.
Операционната система е била MacOS чиито нови версии все още се използват.
Вградено захранване и цена от $2495 е последното, което ще кажем за него.

Макинтош SE е последователя на Макинтош.
SE значи Second Edition или Втора Версия.
Той е пуснат през 1987 година по същото време като Макинтош II.
Това е подобрена версия на Макинтош 128 (първият модел) и Макинтош Плюс.
Той има почти същите показатели и за разлика от Макинтош Плюс има слот за разширение.
В него има вградена малка закачка, постоянната памет е 256 килобайта, а операционната система заема само 89 килобайта
така, че екипът който го е разработвал сложил в останалото място свои снимки.
За да се видят, ако имате такъв компютър, който за съжаление е рядкост в България трябва да натиснете бутона Debug
и да въведете G 41D89A .

Макинтош 128 и 512, а също и 512 SE (същият но със 800 килобайтово флопи), също така и Макинтош SE имат подписите на екипа,
който го е разработвал запаметени завинаги гравирани от вътрешната страна на задната част на кутията.

В оригиналният SE е имало две 800К флопита, но по – богатите хора са можели да си позволят и да заменят едното флопи с твърд диск.
След това се е появила и конфигурация, коятo си е имала и така нареченото супер флопи – 1,44Мb, което днес е стандарт,
а също и 40Мb твърд диск.

Естествено процесора е бил Моторола МС 68000 с тактова честота 8 мегахерца.
Там е работата, че Apple са били в доста близки отношения с Моторола, но и двете фирми са печелили от това,
Apple с помощ и малки промоции, а Моторола с правото си да правят реклами от сорта на “Apple ни избра за своите компютри !”.
Оперативната памет е била неземният 1Мb разширяема до 4Мb, постоянната памет – 256К.
Естествено мониторът е бил монохромен (със степени на сивото) с размер 9” и разделителна способност – 512х342 .
Операционната система е била отново MacOS, но вече версия 4.0.

Ето тук дойде времето да споменем и машината, която промени историята.
В бляскавите врeмена на Apple никой не е и предполагал, че тази скромна и неугледна DOS машинка ще сложи точката
в ерата на CP/M компютрите и процесорите Z80.
Ето как се е и появил този компютър.
IBM уж сериозна компания, привърженик на мнението, че на обикновените хора не им трябват компютри
внезапно решава да промени стратегията си и да влезе здраво в пазара на персоналните компютри.
И така през 1980 IBM стартират проекта си за персонален компютър.

В началото, първото което е трябвало да бъде решено е какъв процесор да бъде използван.
Имали са две основни възможности – или Intel 8086 който е бил сериозен шестнадесет разреден процесор
или все още непопулярният тогава Моторола МС 68000, но след дълго умуване те решават да се спрат на друг – Intel 8088,
който е бил замислен като по-евтина, орязана версия на 8086, която работи по-бавно.
Причината за тази промяна е била, че са решили, че другите два са твърде мощни за техният компютър.
Следващата точка в плана им била да си намерят подходящ софтуер.
Първо се обръщат към Digitall Research фирма изключително популярна тогава, създавала софтуер за две поколения компютри.
IBM се двоуми дали да вземе СР/М от тях ,но решават да се обърнат към малка фирмичка за софтуер,
известна само със създаването на програмният език БЕЙСИК.
Тази фирмичка била, и още е, Microsoft.
Те им предлагат нова и страхотна операционна система – ДОС.
IBM я купуват, без да знаят , че Microsoft дори не я притежават.
След сделката с IBM Бил Гейтс отива директно в една малка и неизвестна компания наречена Сиатъл Компютърс
и си купува от нея за $50 000 така наречената QDOS (Quick and Dirty Operating System – Бърза и Мръсна Операционна система).
Странно е да се отбележи ,че всъщност Билл Гейтс не я продава на IBM, а само и отдава лиценз.
Това значи, че ако Бил иска да я продаде на друга компания, той може да го направи и без да нарушава договора.
Но нека се върнем на РС.
Първият РС е бил доста слаб, бил е по-слаб дори и от 8-битовите компютри тогава.
Той имал само 16К оперативна памет и тъй като флопитата били доста скъпи се предлагал и с порт за касетки.
Интересно е ,че командата за работа с касетки е продължила да се съдържа дори и в новите версии на ДОС.

Поради известността и името на IBM този компютър бързо станал стандарт до края на 80-те.
Днес 90% от компютрите на света са IBM съвместими.

Ето и данните на този известен компютър :
процесор 8088 на 5 мегахерца с опционален копроцесор 8087, оперативната памет е била 64К,
за сравнение с 16К на първия си е била доста. Имал е и 64Кб постоянна памет, съдържаща DOS и програмният език Бейсик.
Имал е 8 цвята на дисплея, но повечето хора са го ползвали на телевизора с черно/бяла картина
(не защото телевизорите са били черно бели ,а защото с телевизионният му изход картината е била само черно бяла)
Имал е размер 50 х 40 х 14 см. 160К флопи е имала по-новата версия.
А отделно човек е можел да си позволи дори и твърд диск с нищожният размер 5, 10 ,20Мб.
А цената – около $1200 през 1983.

Първите преносими компютър, в интерес на истината са били много скъпи бизнес машини.
Всъщност компютъра, който ще разгледам тук не е първият, но е един от любимите ми и затова се спрях на него.
В действителност първият преносим компютър е на Osborne и се появил години преди този, но няма да го разгледаме,
защото в действителност не е кой-знае-колко преносим.
Преди този тук се появил и първият наистина успешен преносим компютър бил Compaq Portable.
Компютъра, който ще разгледаме тук е произведен в една неизвестна днес американска компания наречена GRID.
Тази първа мобилна машина наистина е била изпреварила времето си, защото за разлика от последвалите го модели
той е в така нареченият стил мидена черупка.
Този стил се използва в всички днешни преносими компютри.
Това значи, че ако искате да ползвате компютъра вие трябва да отворите екрана в позиция “в употреба”
и тогава можете да го ползвате.
Този пръв компютър е една наистина интерестна машина.
Той е бил изключително мощен компютър.
Обединявал е в себе си и оперативна памет и различни други запаметяващи устройства,
рядкост за последвалите го модели в него е вградено и първият графичен плазмен плосък екран правен някога за лаптоп.

Лаптопа е бил настанен в матово черна магнезиева кутия, която увеличава не само защитата (както и теглото),
но и работи като огромен радиатор, така че системата няма вентилатор.
Странното е, че тази машина няма дръжка за пренасяне, тогава почти всички лаптопи, както и последвалите ги,
имат малка пластмасова дръжка, която излиза точно под клавиатурата.
Над клавиатурата има пластмасов панел, на който са изписани най-важните командни кодове за почистване на паметта.
Вместо твърд диск компютъра има 384Кb “мехурчеста” памет, в която може да се зареди софтуер от сървъра на GRID.(?)
Все пак потребителя можел да ползва 360Кb външно флопи или 10Мb твърд диск.

Интересно е да се каже, че този компютър е първият лаптоп летял в космоса.
Служителите в НАСА го взимали със себе си на космическите совалки през 1984 и чертаели пътя на совалката чрез него.

Малко техническа информация :
Клавиатурата е със 57 клавиша.
Има централен процесор 8086 (предполага се че е бил на 8Мhz) и копроцесор 8087
Оперативната памет е била 256К, но е било възможно разширение до 512К.
Ето и информация за първия плазмен плосък дисплей –
той бил черно бял и работел в разделителна способност 320х240.
Размерите на корпуса са били 38см х 29см х 5см. 384К оперативна памет е била вместо твърд диск.
Операционната система е била или GRID OS или MS-DOS 2.2.
Различни видове периферия от карти с оперативна памет до 10М твърди дискове са били пуснати на пазара по късно.
Цената е била 4595 лири през ’84.
Компютъра е бил пуснат на пазара 1983 година.

При появата си първите домашни компютри, с операционни системи
(на първият Altair се е работило с директно програмиране с машинен код) и монитор (Altair не е имал монитор,
а дори и някои от следващите компютри са имали само светодиоди, или седем сегментни дисплеи с цифри и ограничен набор от букви),
са били с т.н. текстов интерфейс – въвеждат се букви и цифри и компютърът е отговарял с букви и цифри.
IBM, който почти винаги е бил стандарт в компютърната техника, бил обрекъл първите си модели, на текстов интерфейс
понеже първият адаптер за използване на монитор, е работел само с текст (TGA – Text Graphic Adaptter) за щастие желанието на хората
да имат и графика на компютрите си е довело до разработката на нови и по-мощни графични адаптери.
Друга причина за това усъвършенстване е било товa, че другите фирми за производство на компютри са продавали
дори и по времето на текстовият адаптер компютри извеждащи прилична графика.
И накрая IBM са достигнали до доста важен повод за създаването на компютърната графика –
създаването на IBM Personall Computer !
Те са искали този нов компютър да бъде най-купуваният на пазара и затова решили в него да използват иновативен графичен адаптер.
Така нареченият MGA графичен адаптер (MGA – Monochrome Graphics Adapter) той е бил монохромен,
защото и да беше направен цветен, повечето монитори тогава са били монохромни !

И естествено, тъй като компютъра на IBM бил доста успешен той веднага е бил подложен на усъвършенстване
и на 3 –тото годишно изложение Комдекс са били демонстрирани и цветни монитори за персоналният компютър нa IBM.
Причината била появата на новият графичен адаптер изобразяващ и цветна графика – CGA (Color Graphics Adapter) той бил едва с 4 цвята,
но бил истински хит на пазара.
Именно тогава започнала еволюцията на компютърният интерфейс.
Появили се нови версии на операционната система ДОС на Microsoft която освен стандартният интерфейс
имала и цветна графична програма обвивка така нареченият Shell.
Тази програма изглеждала просто, на екрана е можела да се появява само по един прозорец.
Икони е нямало, но със този шел се е въвело менюто в PC компютрите.
Е, все пак добре е да се отбележи, че Microsoft не е пионера в графичният интерфейс.
Още през 70-те се е бил появил компютърът Alto на Xerox който е имал не само менюта,
но и напълно функционален графичен интерфейс със икони, прозорци и мишка.
Интересно е да се отбележи, че Xerox отхвърлили проекта за този интерфейс с мотива,
че той е играчка, а те са прекалено сериозна компания, за да го продават.
Първите проумели важноста на графичният интерфейс били Apple.
Те си купили технологията за него от Xerox.
Първият техен компютър с такъв интерфейс бил Apple Lisa, но не само той го е получил.
Световноизвестният Apple II също си получил интерфейса, но като отделен продукт.
Apple IIGS пък се сдобил със същият интерфейс, но цветен. Обаче най-известният компютър с графичен интерфейс
е Apple Macintosh в него той е удобен, лесен за използване и ефективен.
Но нека се върнем към PC компютрите.
През годините са се правили много разработки за такъв интерфейс.
Една от тях е била доста известна – GEM. Той е бил доста мощен интерфейс, подобен на този на Apple,
но специално за PC фирмата, която го произвеждала била Digitall Research –
тя вече се била прочула със първата истинска операционна система за компютри – CP/M
тя била разработена обаче за първите IBM несъвместими компютри със процесора Z80.
След появата на IBM PC, обаче несъвместимостта на CP/M с него се оказала проблем, проблем който бил решен със създаването на CP/M 86.
Само ,че сред потребителите на IBM компютри тази система не се наложила,
защото те били предлагани със ДОС, която била по-лесна за използване и по-евтина.
Така Digitall Research потънали продавайки само малки софтуерни продукти.
За да не изчезне компанията се наложил удар и то бърз.
Така се появил GEM.Тя била много успешна, но най-добре се наложила сред издателите с революционната система Ventura Publishing.
Само, че този интерфейс се купувал отделно от друга фирма, която не била сътрудник на IBM като Microsoft.
И ето какво станало – IBM искали графичен интерфейс, защото много хора предпочитали графичните компютри на Apple,
а така IBM търпяли известни загуби , Microsoft също искали графичен интерфейс,
защото без него се появил риск за тях IBM да спре търговията с тях и да се обърне към Digitall Research за графичен интерфейс.
В крайна сметка станало ясно , че Microsoft не може да остане без интерфейс и трябва да си направи.
Създали интерфейс почти идентичен с този на Apple, но за IBM, така се появил Windows.

Първата версия била простичка и изглеждала доста неохотно.
На екрана прозорците не са можели да се движат и оразмеряват а всички програми са се стартирали
чрез главна програма наречена MS-DOS Executive.
Иконите са се използвали само в малка лента със задачи в долната част на екрана.
Windows обаче не се е извисил до звездите веднага.
Трябвало е сериозно да се поработи по него докато стане достатъчно мощен.
Така се появил и Windows 286 (2.03) и Windows 386(3.0) и Windows 3.11.
В по-новите версии се въвели местенето на прозорци, оразмеряването на прозорци wallpaper-ите и screensaver-ите ,
системата cut-paste и много други нови и нови функции.
С появата на нов процесор Мicrosoft пускали нова версия, използваща всички нови негови фунции.
C Windows 3.11 се преминало в новата ера на интерфейсите.
Освен, че тази версия надскочила процесора 8086, използван в първите PC-та тя въвела мултимедията и превърнала графичните интерфейси,
от проста покривка на ДОС промпта в отделни “операционни системи” за персоналните компютри.
Все пак е добре да се отбележи, че Windows 3.0 въпреки, че поддържала 8086 била доста близка с версия 3.11.
Те много си приличат, но 3.11 има някои по-разширени функции, като виртуална памет многозадачна работа мултимедия и др.

КАЛЕНДАРЪТ

Приятели се шегуват.
Не си купували руски компютри, защото били много тежки.
Заради манивелата.
Стартирали се като ЗИС и като старите Москвичи…

,,Предай нататък…КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…