КАЛЕНДАРЪТ

19-ти декември,
1950-та година.

Бъдещият президент Дуайт Айзенхауър става началник на въоръжените сили на САЩ.

Айзенхауер е роден на 14 октомври 1890 г. в Денисън, Тексас.
Той е третото дете в семейството на Дейвид Джейкъб Айзенхауер и Айда Елизабет Стоувър.
Има шестима братя, но само той е роден в Тексас.
През 1892 г. семейството се завръща в Абилийн, Канзас.
Там Айк завършва гимназията (1909) и работи в млекарницата „Бел Спрингс“ от 1909 до 1911.

Айзенхауер се жени в Денвър за Мейми Дженева Доуд (1896 – 1979) на 1 юли 1916 в събота.
Имат две деца – Доуд Дуайт Айзенхауер (1917 – 1921), чиято трагична смърт още в детинство оставя следа в семейството завинаги,
и Джон Шелдън Дейвид Доуд Айзенхауер (р. 1922).
Джон Айзенхауер служи в армията на САЩ, после става посланик на САЩ в Белгия.
Синът на Джон, Дейвид Айзенхауер, на когото е наречена резиденцията Кемп Дейвид,
се жени за Джули.
Дъщерята на Ричард Никсън.
През 1968 г.

Семейството на Айзенхауер принадлежи към сектата на менонитите.
Когато Айк навършва 5 години семейството му стават последователи на Обществото Уачтауър,
което по-късно приема името Свидетелите на Йехова.
Впоследствие Айзенхауер преминава към презвитерианската църква.

Айзенхауер се записва във Военната академия на САЩ в Уест Пойнт, Ню Йорк през юни 1911 и я завършва през 1915 г.
До 1918 г. е пехотинец в различни бази в Тексас и Джорджия.
След това е танкист (1918 – 1922) в лагера Мийд, Мериленд и на други места.
През 1917 е повишен в капитан, а през 1920 – майор.
От 1922 до 1924 е помощник-командир при генерал Фокс Конър в зоната на Панамския канал.
През 1925 и 1926 учи във военния колеж за командири и генерали във Форт Ливънуърт, Канзас.
До 1927 е командир на батальона във Форт Бенинг, Джорджия.

В края на 1920-те и началото на 1930-те Айзенхауер е назначен в Комисията за американските монументи от битките,
начело с ген. Джон Дж. Пършинг.
След това Айк се мести в Армейския военен колеж във Вашингтон, окръг Колумбия.
По-късно Айк е помощник командир в щаба на ген. Джордж В. Моусли,
помощник-секретар на министерството на войната от 1929 до 1933 г.
Помощник в щаба на генерал Дъглас Макартър,
началник-щаб, до 1935 г., когато придружава Макартър до Филипините,
където Айк служи като помощник-съветник по военните въпроси на филипинското правителство.
Айк е произведен в чин подполковник през 1936 г..

Айк се завръща в САЩ през 1939 г. и заема няколко поста във Вашингтон, окръг Колумбия, Калифорния и Тексас.
През юни 1941 г. Айк става началник-щаб на генерал Уолтър Кройгер, командир на 3-та армия, във Форт Сам Хюстън, Тексас.
Повишен е в бригаден генерал през септември 1941 г.
Въпреки че администраторските му способности биват забелязани,
дори до навечерието на включването на САЩ във Втората световна война, Айк не е имал реална бойна служба
и не е бил разглеждан като възможен ръководител на важни операции.

След японската атака над Пърл Харбър Айзенхауер е назначен в генералния щаб във Вашингтон, където служи до юни 1942.
Назначен е за заместник-командир на отбраната в Тихия океан,
командвана от ген. Леонард Героу.
След това Айк наследява Героу като началник на дивизията за военни планове.
После е помощник на началник-щаба в дивизията за операциите, командвана от ген. Джордж К. Маршал.
Поради близките си отношения с Маршал, който отдава заслуженото на дарбите му,
Айзенхауер получава по-отговорни служби.

През юни 1942 г. Айк е назначен за командващ генерал на Европейския театър на операциите (ETOUSA) и е базиран в Лондон.
През ноември е назначен също така за Главен командващ на Обединените експедиционни сили
в Северно–Африканския театър на операциите (AFHQ).

През февруари 1943 г. пълномощията на Айк са разширени и вече обхващат Средиземноморския басейн
и включват зоната на 8-а Британска армия,
командвана от генерал Бърнард Монтгомъри.
8-а армия е напреднала и е готова да стартира Тунизийската кампания.
Айзенхауер печели четвъртата си звезда и му се възлага командването на NATOUSA.
След капитулацията на силите на Оста в Северна Африка, Айзенхауер остава начело
на вече преименувания на Средиземноморски театър на операциите (МТО) като запазва ранга си и продължава командването на NATOUSA,
вече под името MTOUSA.
В тази си позиция Айк подготвя и наблюдава инвазията в Сицилия и навлизането в Италианския полуостров.

През декември 1943 г. е обявено, че Айзенхауер ще бъде Главнокомандващ на войските в Европа.
През януари 1944 г. той подновява командването си на ETOUSA и следващия месец е обявен за
Върховен съюзнически главнокомандващ на съюзническите експедиционни сили (SHAEF)
като съчетава двете длъжности до края на бойните действия в Европа през май 1945 г.

В тези си позиции Айк е натоварен с планирането и осъществяването на десанта в Нормандия през юни 1944 г.,
носещ кодовото название Операция Овърлорд,
с освобождаването на Западна Европа
и навлизането в Германия.

Месец след деня на десанта – 6 юни 1944 г., се осъществява навлизането в южна Франция
и контролът на силите минава от AFHQ към SHAEF.
Оттогава до края на войната Айзенхауер посредством SHAEF има пълният контрол върху Съюзническите сили,
а чрез командването си на ETOUSA има контрол и върху силите на САЩ в Западна Европа.

Като признание на неговата висша позиция на 20 декември 1944 г. е повишен в чин армейски генерал,
еквивалент на позицията маршал в голяма част от европейските армии.

В тази и в предходните си длъжности, Айзенхауер показва огромния си талант на водач и дипломат.

Айк печели уважението на полевите командири като Омар Брадли и Джордж Патън.
Той комуникира умело с такива трудни съюзници като Уинстън Чърчил, фелдмаршал Бърнард Монтгомъри и генерал Шарл Дьо Гол.

Той има противоположни разбирания с тези на Чърчил и Монтгомери относно стратегията, но това рядко смущава отношенията по между им.
Той води преговори с маршал Жуков, а президентът Франклин Делано Рузвелт има такава вяра в него,
че му дава възможност да договаря директно със Сталин.

На Айзенхауер му е предложен Медал на Честта (Medal of Honor) за лидерските му качества, но той отказва,
като казва,
че той се полага само на смелите и доблестните.

Айзенхауер е назначен за Председател на щабовете на армията на САЩ през ноември 1945 г.,
а през декември е посочен за главнокомандващ на силите на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО).

Айк се оттегля от активна служба на 31 май 1952 г.

КАЛЕНДАРЪТ

,,Предай нататък…КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…