ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

15-ти декември,
1880-та година.

Във Видин се ражда Стефан Младенов.

Стефан Младенов Младенов е български езиковед и диалектолог,
специалист по индоевропейско езикознание, балканистика, българистика.
Стефан Младенов е учен със световна известност и авторитет, академик.

Стефан Младенов завършва класическия отдел на гимназията във Видин.
Още в гимназията се проявява неговата дарба да усвоява леко чужди езици.
След завършването ѝ Стефан Младенов свободно владее немски, усвоява добре френски и започва да учи английски език.
По това време (1902 г.), Стефан Младенов превежда на български език две драми на Хенрик Ибсен.
След конкурс, Стефан Младенов печели стипендия и следва филология в Софийския университет (1898 – 1902 г.).
Задълбочените занимания, солидно предпоставят по-късните изяви на Стефан Младенов
като учен с широки познания по всички класически и нови филологии.

През 1902 – 1903 г. Стефан Младенов е учител в Шуменското педагогическо училище и в Първа софийска мъжка гимназия.
През 1903 – 1904 г. Стефан Младенов специализира във Виена при Ватрослав Ягич, Константин Иречек, Паул Кречмер и други.
В Петербург и Прага (1904 – 1905), Стефан Младенов специализира
при Ян Бодуен де Куртене, Алексей Соболевски, Пьотър Лавров, Валтер Булич, Любор Нидерле и други.
В Пражкия университет Стефан Младенов защитава докторската си дисертация „За промените на граматическия род в славянските езици“.

В периода 1906 – 1910 г. Стефан Младенов е учител във Втора мъжка гимназия в София и в Софийската духовна семинария.
От 1910 г. Стефан Младенов работи в Софийския университет като доцент, извънреден (от 1916 г.) и редовен професор (от 1921 г.)
През 1911 – 1912 г. Стефан Младенов специализира в Париж и
По време на Балканската и Междусъюзническата война неговите бойни другари от фронтовете го помнят в окопите с тефтерчето,
с което учел турски език.

През 1916 г., по време на Първата световна война, Стефан Младенов е поканен, съдейства и взима участие
в Научната експедиция в Македония и Поморавието.
През 1921 г. Стефан Младенов е избран за титуляр на катедрата по общо, сравнително и индоевропейско езикознание
при Софийския университет.
През 1929 г. Стефан Младенов получава званието академик.
Стефан Младенов е знаел перфектно 18 езика, а е ползвал общо 27.
Благодарение на труда и настойчивостта си Стефан Младенов овладява и
старогръцки, новогръцки, латински, староиндийски, староарменски, староперсийски, арабски, турски,
норвежки, шведски, датски, литовски, фински, албански, унгарски, румънски,
без да се броят известните му и разпространени италиански, испански и португалски.

През 1918 г. Стефан Младенов е избран за член-кореспондент на БАН.
През 1929 г. Стефан Младенов е избран за член-кореспондент на Академията на науките на СССР,
с което става единствения български учен, получил това признание преди преврата от 9 септември 1944 г.
Едновременно с това Младенов е избран и за член на Полската академия на науките,
на „Словенския устав“ в Прага и на Кингс Колидж (Лондон).
От 1942 г. Стефан Младенов е член-кореспондент и на Германската академия на науките.

Стефан Младенов е учен и езиковед от световна величина, с широка международна известност.
Индоевропейското и сравнително езикознание намират в негово лице буден и хладен ум с тънък и проникновен усет за открития.
Етимологиите на Младенов отдавна са възприети от учените в целия свят.
Изследванията с достиженията му в областта на научното и сравнително езикознание
винаги са служели за пример за това как ученият трябва да се интересува от установяване на обективната истина в езиковото развитие,
вън от всякакви конюнктурно-политически цели.

Стефан Младенов умира на 1 май 1963 г.

Стефан Младенов има над 1000 научни публикации.
За негови трудове излизат над 140 рецензии и отзиви от целия свят.
Стефан Младенов е автор на над 150 статии и бележки по въпросите на българския правопис.
Основно в списание „Родна реч“ излизат около 300 негови статии и бележки
за необходимостта да бъде опазено богатството и чистотата на българския език и срещу ненужната употреба на чуждици.

Интересът на Стефан Младенов към българската диалектология не секва през целия му живот.
Освен многобройните проучвания на местните говори, Стефан Младенов до 1916 г. публикува три студии за моравския говор.
В тях той застъпва тезата за българския характер на тези говори.
След Първата световна война полемизира по страниците на научния печат със сръбските учени, и в частност с Александър Белич,
отстоявайки позицията, че тези говори са част от българската езикова територия.
Пак по това време Стефан Младенов разглежда в редица свои статии въпроси по сравнителното езикознание между индоевропейските езици,
като албански, персийски, литовски, арменски и други.

Със значителен принос към българската лексикография е съвместната му работа
с Александър Теодоров-Балан, Стоян Аргиров и Беньо Цонев върху голям български тълковен речник.
След смъртта на съавторите му, Стефан Младенов продължава работата сам,
като приживе издава първия том (от А до К) на „Български тълковен речник на съвременния народен и книжовен език“.

През 1929 година на немски език излиза „История на българския език“ от Стефан Младенов.
С този труд Младенов добива световна известност, като на книгата са посветени десетки рецензии
от най-видните езиковеди по това време –
Григорий Илински, Тадеуш Лер-Сплавински, Степан Кулбакин, Евфимий Карски, Антоан Мейе, Милош Вайнгард и други.
Именно този капитален труд разкрива капацитета на Стефан Младенов като езиковед от световна величина.

През 1936 година излиза друг значителен труд на Стефан Младенов – „Граматика на българския език“. Граматиката е с теоретическо и практическо значение, като са използвани и широко данни на сравнителноисторическата граматика. През 1941 г. е издаден „Етимологически и правописен речник на българския език“ в 724 страници. Речникът е отражение на интересите на Стефан Младенов към етимологията на българския език, славянските езици и всички останали индоевропейски езици.

Стефан Младенов най-усърдно популяризира и въпросите на езиковата култура в България.
За тази цел той съосновава заедно със Стефан Василев научно-популярното списание „Родна реч“, като го и списва.
Списанието излиза от 1927 до 1944 г., когато комунистите го закрват, като „буржоазно“.
„Родна реч“ ратува за по-висока езикова култура и опазване чистотата на българския език.

Стефан Младенов е един от най-желаните участници в световните лингвистични форуми от първата половина на XX век.
Изключително негова заслуга, в съответствие с научната коректност, е налагането в (и възприемането от) световната научна общност
на наименованието старобългарски език вместо славянски език.
До края на научния си и земен път той никога не е споделял или приемал тези
за самостоятелното съществуване на т.нар.“славянски“, „македонски“, „торлашки“ и пр. езици.
Като учен винаги се е застъпвал за и е отстоявал целостта на българската езикова територия
в Русия, Украйна, Сърбия, Македония, Моравия, Полша, Словакия и пр.

Стефан Младенов е член на Македонския научен институт.

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

,,Предай нататък…КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…