ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

15-ти декември,
1885-та година.

В София се ражда Иван Йосифов Буреш

Иван Йосифов Буреш (27 декември 1885 – 8 август 1980) е български зоолог, ентомолог, академик и
дългогодишен директор на Института по зоология към БАН.

Иван Буреш е син на чешкия фотограф Йосиф Буреш, имигрирал в България скоро след Освобождението.

След завършването на Софийска мъжка гимназия през 1904 г. Буреш започва следването си по естествена история в Софийския университет
и след междувременно обучение в Карловия университет в Прага през 1907 – 1908 г. завършва висшето си образование през 1909 г.

През 1909 – 1911 г. Иван Буреш защитава докторска дисертация
на тема „Изследвания върху хермафродитната жлеза на охлювите“
в Мюнхенския университет.

Още в ранна детска възраст Буреш се интересува от природата и започва да събира насекоми, растения и минерали.
В юношеска възраст Иван Буреш е представен на именития руски учен-ентомолог проф. Порфирий Бахметиев,
който го въвежда в методиката на съставяне на научни колекции и определянето на насекоми.
Тогава Буреш става член и в създаденото през 1886 г. Българско природоизпитателно дружество.

Младият Иван Буреш развива интересите си към ентомологията и създава богата колекция,
с която допринася за опознаването на българската фауна.

При една от екскурзиите си до Рила през 1903 г. при случайна среща Буреш се запознава лично с княз Фердинанд,
който също проявява голям интерес към природните науки, особено към ентомологията.
През 1904 г. князът посещава изложбата по случай 25-ата годишнина от създаването на Софийската мъжка гимназия.
Там абитуриентът Буреш излага междувременно голямата си ентомологична сбирка, от която Фердинанд е впечатлен.
На първи юли 1904 князът назначава младия Буреш за лаборант-препаратор в Естественоисторическия музей при двореца.

Първия си научен труд Буреш пише още през ноември 1904 г.
„Принос към фауната на дребните пеперуди (Microlepidoptera) от Софийската околност“.
Работата е отпечатана през 1908 г. в „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“.

На 1 септември 1905 г. Буреш е назначен като асистент към новосъздадената Ентомологична станция в София
и така става един от нейните основатели.
На 1 август 1914 г. Иван Буреш става уредник на Царския естественоисторически музей,
а на 3 октомври 1918 г. цар Борис III с възкачването си на престола,
назначава с указ Иван Буреш за главен директор на всички Царски природонаучни институти.
Към тях освен Естественоисторическия музей и Ентомологичната станция се числят Зоологическата и Ботаническата градина в София,
още няколко ботанически градини, дивечоразвъдните стопанства във Варна, Кричим, Царска Бистрица,
а също и Царската научна библиотека.
На този пост д-р Буреш остава повече от 25 години.

През 1926 г. Буреш става член-кореспондент на Българската академия на науките,
а през 1929 г. – неин редовен член.

След 9 септември 1944 г. акад. Буреш е арестуван заедно с други служители в двореца,
но скоро след това е пуснат на свобода.
„Монархо-Фашиста“ Иван Буреш отново поема поста си в Естественоисторическия музей.
На 19 февруари 1947 г. Царските природонаучни институти преминават към Българската академия на науките и
на тяхна база се създават институтите по ботаника, зоология и геология.
През октомври 1947 г. акад. Буреш е определен за научен ръководител на новообразувания Зоологически институт
и придадените към него Естественоисторически музей и Зоологическа градина.

През 1951 г. Иван Буреш е назначен за директор на Зоологическия институт при БАН.
На този пост той остава до пенсионирането си поради достигане на пределна възраст през юни 1959 г.

Чехският българин Иван Буреш е смятан за основоположник на съвременната зоология в България.

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

,,Предай нататък…КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…