ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

14-ти декември,
1902-ра година.

Роден е Любомир Христов Далчев.
Български художник и скулптор.

Любомир Далчев е роден в Солун в семейството на юриста кукушанец Христо Атанасов Далчев и прилепчанката Виктория Матеева Димшова.
Брат е на поета Атанас Далчев и на архитекта Борис Далчев.

През 1926 г. Любомир Далчев завършва живопис в Художествената академия в София в класа на проф. Никола Маринов.
Две години по-късно Любомир Далчев завършва Скулптура в Римската академия на изящни изкуства при проф. Лупи.
В същия клас са Алберто Джакомети и Сретен Стоянович.
Любомир Далчев продължава и прави специализация по Пластична анатомия при проф. Анри Мез в Екол де Боз` Арт в Париж през 1929 г.

При завръщането си в България, Любомир Далчев се включва активно в художествения живот в Царство България.
Любомир Далчев участва в почти всички провеждани изложби и става член на Дружеството на новите художници.
Любомир Далчев твори живопис от 1926 до 1933 г., но много от картините му – портрети и фигурални композиции.

След 1933 г., когато Любомир Далчев за първи път излага свои рисунки по пластична анатомия и пластика,
се ориентира основно към скулптурата, в различните ѝ видове и жанрове:
малка пластика, монументална пластика,
декоративна пластика по екстериора на сградите на БНБ, Софийския университет, ЦУМ, интериора в Съдебната палата и др.
Материалите, с които работи Любомир Далчев, са камък, бронз, керамика, дърво, ковани метали – мед, олово, алуминий.

Между 1935 и 1937 г. Любомир Далчев преподава пластична анатомия в Художествената академия.
По-късно Любомир Далчев е професор по Монументална скулптура.

В началото, между 1933 и 1944 г., теми в творчеството на Далчев са торсове, портрети на съвременници,
както и 55 фигурални композиции за нуждите на Съдебната палата в София и Русе.
Далчев създава още фигури за Централните софийски гробища, паметник в Дряново на падналите във войните,
монументи за моста „Игото“ и „Рачо Ковача“ Габрово.

Това е огромен скок по обем и качество за българската скулптура
в сравнение със съществуващото преди Далчев.
Ако броим изпълнените в материал скулптурни фигури в естествен ръст,
създадени от Далчев по това време,
и ги сравним с броя на творбите на всички български скулптури от това време,
събрани заедно, надали ще бъдат повече.

Името на Далчев става известно в Европа.
През 1942 г. проф. Мавродинов издава негова монография на немски и български.
Многократно Любомир Далчев бива официално канен за скулптор на град Франкфурт в Германия,
но той отказва поради властващия по това време в страната нацизъм.

В периода до 1960 г., проф. Любомир Далчев е включен в групата за Паметника на Съветската армия в София.
Прави много паркови скулптури и паметници на историческа тематика,
които са изложени в паркове в София, Варна, фонтан в Русе, Златни пясъци (скулптура на Орфей),
в Смолян, Велико Търново, Добрич (паметник на Йордан Йовков), Шумен, с. Брусен и в Скопие (паметник на Гоце Делчев).

След 1960 г. творбите му стават по-експресивни и обемни по форма, твори много цикли от скулптури в естествен ръст:
поп Богомил – керамика (забранен като формалистичен).

Преломен момент е забранената като формалистична скулптура „Бунт“,
с която той се отделя значително от каноните на соцреализма.
По-късно е изнесена от България.
Това довежда до забрана за публикуване на 2 негови монографии, готови за печат.

Характерно за Любомир Далчев е използването на комбинации от материали, камък, бронз, алуминий, мед, олово, дърво.
Това го определя като автор със силно обособен порив за изява, базиран на българската традиция в резбата и иконографията,
и структурен драматизъм.

Любомир Далчев е автор на комплекса от композиции в Братската могила в Пловдив, отразяваща историята на Пловдив след Освобождението.
Любомир Далчев участва в международни Биеналета в Антверпен, Сао Паоло, Монреал, Дели, Милано.
Любомир Далчев има творби в музеите на Атина, Скопие, Монреал, Санкт Петербург, Москва и редица колекционери в САЩ.

За Варна, Любомир Далчев създава статуя на Коперник – фигура от кована мед (сравнително нова техника)
и ценена от поляците като един от най-добрите образи на Коперник.

Монументални творби на Далчев от този период се съхраняват
в Националната художествена галерия, Софийската градска галерия, Пушкински музей (Москва), Ермитажа в Санкт Петербург,
в художествени галерии в Одеса, Баку и др.

В София Любомир Далчев е автор на паметника на Климент Охридски до Народното събрание.

Изложените творби на Любомир Далчев зад военния клуб
„Войниците на Самуила“ са близки по своя драматизъм до „Гражданите на Кале“ от Роден.

Любомир Далчев изгражда 5-метрова Колона на Семейството с умело вплитане на фигурите на мъж, жена и дете.

Любомир Далчев прави 5 m висока експресивна скулптура в бронз на лагериста до град Маутхаузен в Австрия.

Любомир Далчев създава драматичната група на „Майките-вдовици“ – сега в колекцията на Уго Вутен в Белгия.

Любомир Далчев участва в международни биеналета в Антверпен, Сао Паоло, Монреал, Дели, Милано.
Любомир Далчев има творби в музеите на Атина, Скопие, Монреал, Сао Паоло, Санкт Петербург, Москва и редица колекционери в САЩ.

Някои от най-видните български скулптори са израснали под влиянието на Любомир Далчев.
Според някои от тях без проф. Любомир Далчев българската пластична култура би била безкрайно бедна, немощна, жалка.

Социалистическият концлагер НРБ задушава твореца Любомир Далчев.
През септември 1979 г. проф. Любомир Далчев е във Виена за своя изложба,
придружен от съпругата си Ана Далчева (също скулпторка).
По повод закриването на изложбата Далчев обявява намерението си да дари на българската държава експозицията си
и иска да емигрира със семейството си в САЩ.
Въпреки даденото му обещание от българското правителство за 10-годишен паспорт,
лично пратено от Мирчо Спасов, такъв документ не му е доставен.

Първите 5 години Любомир Далчев прекарва в Кливланд, Охайо.

Там Любомир Далчев прави паметник на Джанюариъс Макгахан в Лексингтон, смятан за освободител на България от Америка,
проект за паметник на Джеси Оуенс,
паметник на Свободата и редица други проекти.

Негови 2 изложби с малка скулптура се разпродават за кратко време.
Аукционната къща „Кристи“, базирана в Ню-Йорк, му предлага да го представя,
но Далчев отказва поради липса на готови произведения.

Далчев и съпругата му се местят в Сънивейл, в района на Сан Франциско.
Въпреки напредналата си възраст, Любомир Далчев продължава да твори –
прави уникален проект от червено дърво и бронз, увенчаващ входа на Сан Франциско откъм прочутия мост „Голден Гейт“,
Любомир Далчев създава също редица пластики и живопис, както и многобройна графика.

Любомир Далчев написва и мемоарите си.

Любомир Далчев умира на 11 юли 2002 г., месеци преди да навърши стогодишен юбилей.
Любомир Далчев е погребан в забележителния архитектурен комплекс „Кристалната катедрала“ в Гардън Гроув
близо до Дисни ленд и Юнивърсал пикчърс на юг от Лос Анжелис.

Въпреки недолюбването от „народната власт“ на невъзвръщенеца Любомир Далчев,
той е удостоен с
ордените „Народна република България“, II степен (1959),
„Кирил и Методий“, I степен (1963),
с Димитровска награда (1971)
и орден „Стара планина“, I степен – след 1989 г.
Присъдено му е почетното звание „народен художник“ (1971).

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

На снимката:
Паметникът на Гоце Делчев в Скопие,
подарен от Любомир Далчев през 1966 г.

,,Предай нататък…КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…