ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

13-ти декември.
1888-ма година.
Умира Видинският митрополит Антим.

Бившият Екзарх Антим Първи е първият български духовен глава на българският народ.
В учредената през февруари със султански ферман Българска екзархия в администрираните от Високата порта български земи.

Екзарх Антим Първи е роден през 1816 г. в Лозенград, Източна Тракия (днес в Турция) със светско име Атанас Чалъков.

През 1837 г. Атанас Чалъков приема монашество с името Антим, в Хилендарския манастир.

През 1843-1844 г., монахът Антим учи в най-реномираното светско училище в Османската империя –
Великата гръцка народна школа в цариградския квартал Куручешме.

През 1848 г. Антим завършва с отличие първия випуск на богословското училище на Великата христова църква в Хaлки, Гърция.
Запазена е дипломата на Антим, написана на старогръцки език на прегамент .
Известно време архимандрит Антим е преподавател и ректор на богословското училище на о. Халки.

През 1861 г. архимандрит Антим е ръкоположен за варненско-преславски митрополит.

През 1868 г. Антим е ръкоположен за видински митрополит.
През същата 1868 година отхвърля църковното подчинение на гръцката Цариградска патриаршия
и повежда борба за независима българска църква.

На 20 февруари 1870 г. излиза султански ферман,
за учредяването на Българската екзархия в администрираните от Високата порта български земи .

През март 1871 г. митрополит Антим е избран за член на Привременния синод на Българската екзархия.
Митрополит Антим участва в църковно-народния събор от 1871 година.

На 16 февруари 1872 г. митрополит Антим е избран от Църковно-народния събор за български екзарх.

Екзарх Антим I подпомага морално и материално движението за отхвърляне на администрирането на българските земи от Високата Порта.
В екзархийския дом в Цариград той се среща с Христо Ботев (есента на 1875 г.) и други революционери,
Дава им пари за подготовката на Априлското въстание и ги благославя с думите:

„Бъдете блaгословени, Вие бългaрски чедa.
Когaто се върнете при Вaшите другaри във Влaшко, предaйте им, че от високия екзaрхийски престол, нa който ни постaвихa,
кaкто Вие достойни чедa нa Бългaрия, aз не ще престaнa дa бъде носител нa духa нa нaродa си и с нaй-буден поглед и
твърдо постоянство ще вървя към постигaне нa великaтa неговa нaционaлнa зaдaчa-освобождението.“

След жестокото потушаване на въстанието през 1876 г., по инициатива на екзарх Антим I са събрани доказателства
за башибозушките жестокости в Перущица и Батак.
Екзарх Антим I ги обобщава в доклад, изпратен до посланиците на великите сили в Цариград.
Екзарх Антим I уведомява и правителствата им, като на свои разноски изпраща Марко Балабанов и Драган Цанков в Западна Европа.
Екзарх Антим I сам оглавява делегация до Високата порта в защита на българския народ.

Дейността на екзарх Антим I води до свиквaнето нa Цaригрaдскaтa послaническa конференция през декември 1976 година.
Въпреки натиска на турския външен министър, той отказва да изпрати благодарствен адрес от българския народ до султана и конференцията,
с думите:
„Не можем дa блaгодaрим нa прaвителство, което коли, беси и угнетявa нaродa!“

На 14 април 1877 г. с везирска заповед екзарх Антим I e свален от екзархийския престол.
След кратка пародия на съд, Мидхат паша го осъжда на смърт за държавна измяна, но присъдата е заменена със заточение.

На 17 юни 1877 г. екзарх Антим I е изпратен на заточение в Анкара, Мала Азия.

През март 1878 г., , в резултат на обща амнистия екзарх Антим отново заема екзархийския си пост
и взема дейно участие в изграждането на новата българска държава.

От 14 февруари до 16 април 1879 г. екзарх Антим I председателствува Учредителното народно събрание,
което избира Конституция на Княжество България.

От 17 април до 26 юни 1879 г. председателствува Първото Велико народно събрание в Търново,
което избира княз Батенберг за първи български княз.

През 1878-1879 г. екзарх Антим I се включва активно и в комитетите „Единство“.

Екзарх Антим полага основния камък за издигане паметник на Шипка.

Екзарх Антим I-ви се връща във Видин и поема ръководството на Видинската митрополия като митрополит,
какъвто е бил преди да бъде избран за екзарх.
Антим I-ви завещава цялото си състояние за построявaнето на катедралата „Св. Димитър“, за изграждането на читалище и за
построяване голяма двуетажна прогимназия, която носи днес името му.

Въпреки русофилските си пристрастия,Антим I-ви отстоява неизменно българските национални интереси.
Когато разбира, че руските имперски интереси ги застрашават, той подкрепя Стефан Стамболов, с който е и дългогодишен приятел.

„Вие ни освободихте от турците, чудя се, кой ще ни освободи от Вaс?“,
попитал Антим I-ви княз Дондуков през 1879 г., на банкет по повод неговото изпращане в Търново.

Антим I-ви се обявява рязко против преврата, свалил на 9 юли 1886 г. княз Александър Батемберг, и подкрепя Стамболов и Регентството.

На 14 ноември 1885 г., през Сръбско-българската война, Антим I-ви отказва да напусне обсaдения Видин с думите:
„Трупът нa пaстирa трябвa дa бъде тaм, дето пaдa нaрод и войскa.“.

През 1887 г. Антим I-ви е депутат в Третото Велико народно събрание, което избира Фердинанд за български княз .

На 1 декември/стар стил/ 1888 г. екзарх Антим I-ви предава Богу дух в град Видин.

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

Политиците, „експертите“, анализаторите и журналистите,
които папагалстват комунистическият и руски прочит на българската история,
всички те са идиоти-помияри и дипломирани тъпанари!

,,Предай нататък…КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…