ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

8-ми декември,
1849-та година.

Открито е Панагюрското златно съкровище,

Панагюрското златно съкровище е един от шедьоврите на тракийското изкуство
и едно от най-значителните исторически открития за България.

10 факта за Панагюрското златно съкровище

1.Съкровището се състои от девет златни съда с общо тегло 6 килограма чисто злато!

  1. Открито е не при археологически изкопки, а съвсем случайно от трима братя от Панагюрище – Павел, Михаил и Петко Дейкови.
    Това станало на 8 декември 1949 г. на 2 км от града, където по това време имало изкопни работи.
    Братята решават да го скрият от останалите работници, за да могат спокойно да се погрижат за него –
    след като го почистват, те го предават на околийския началник.
  2. Тримата братя, които имали славата на изключително честни хора и за миг не са помисляли да задържат златните съдове.
    Те и всички 11 работници са получили парични награди – по 300 хиляди лева тогавашни пари за откривателите
    и от 5 до 10 хиляди за останалите.
  3. Иван Венедиков смята, че съкровището е принадлежало на одриския владетел Севт III.
    Датировката му е от края на IV и началото на III в. пр.н.е.
  4. Най-големият от златните предмети е амфора-ритон, чието тегло е близо 1.7 кг.
    Дръжките на амфората са оформени като кентаври в поза на стрелба с лък.
    Друг съд от съкровището е фиалата, а три от каничките-ритони са с формата на главите на богините Хера, Афродита и Атина.
    Другите три са с глави на животни, а един е оформен като предна част на тяло на козел.
    На ритоните са изобразени множество митологични сцени с герои от гръцката митология – Дионис, Аполон, Артемида и др.
  5. Съкровището е било закопано на 2 метра дълбочина в земята.
  6. Съдовете в Панагюрското съкровище са били използвани най-вероятно за религиозни церемонии от древните траки.
    В стила и украсата им се съчетават тракийски и елински влияния.
    Подобни съдове от благороден метал са символи на социален статут и са използвани при ритуални действия на тракийските князе.
    Представянето на богове и герои, на глави с негроидни черти, свещени животни
    и митологични същества през античността има ритуална функция –
    те трябва да пречистят течността и да пазят участващите в ритуала.
  7. Съкровището има две точни копия – едното е в панагюрския музей, другото е в НИМ.
    Оригиналът в повечето време пътува за участие в различни експозиции по целия свят.
  8. Наследниците на тримата откриватели и на собственика на земята,
    където е намерено съкровището завеждат дело то да бъде обявено за частна собственост.
    През 2013 Върховния административен съд окончателно постановява, че то никога не е принадлежало на братята Дейкови,
    които сами са го предали на държавата.
  9. Преди няколко години Пловдив отказа да върне Панагюрското златно съкровище,
    което през 2010-та бе изложено в Археологическия музей на града.
    Тогавашният кмет Славчо Атанасов се аргументира с факта, че то е записано в регистрите на пловдивския музей
    след откриването му и единствено панагюрци могат да имат претенции към него.
    Ценното съкровище продължи гастрола си след закани за съд от няколко министри.

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

,,Предай нататък…КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…