Онези историци,
които продължават да папагалстват
комунистическият и руският прочит
на българската история,
са дипломирани идиоти!

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

3-ти ноември,
1869-та година.

Роден е Васил Златаров.
Основател и пръв командир на въздухоплаването в България.

В Гюргево, Обединено княжество Влашко и Молдова

Васил Иванов Златаров е български офицер, полковник от инженерни войски,
Основател и пръв организатор на българското въздухоплаване.
Той е първият българин, летял с балон, с планер и с аероплан.
Първото бомбардиране на противников обект от български самолет е извършено на 17 ноември 1912 г.
над Одрин от италианския доброволец Джовани Сабели (пилот) и майор Васил Златаров (наблюдател),
командир на Въздухоплавателния парк, със самолет Блерио XI.
Това е и първата аеропланна бомбардировка в Европа.

Васил Златаров е роден на 3 ноември 1869 г. в Гюргево, Румъния.
Семейството на Иван и Николина Златарови се преселват там от Великотърновския край след Руско-турската война от 1853 – 1856 г.,
известна още като Кримската война.
Тя е част от дълъги конфликти на Руската империя
за влияние върху териториите на западащата Османска империя.

Васил Златаров израства в будно възрожденско семейство.
Майка му Николина Златарова е сподвижница на Христо Ботев и човек с горд и свободолюбив характер.
Златаров постъпва в гимназия в Русе през 1885 г.
Отрано проличават способностите и характерът му – рисува хубаво, овладява отлично румънски и френски език,
а настойчивостта и последователността в работата му са изява на целенасочен, определено свободомислещ и упорит характер.

На 10 октомври 1888 г. постъпва на военна служба.
Завършва Военно училище през 1891 г. – XIII випуск
На 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в пионерните части.
Служи в ЖП дружина, първа пионерна дружина.
Служи последователно в пионерни части в Русе, Шумен и Пловдив.
На 19 август 1892 г. подпоручик Васил Златаров и 12 сапьори осигуряват полетите
на балона „Ла Франс“ на французина Йожен Годар по време на Първото пловдивско земеделско-промишлено изложение.
В петия по ред полет Васил Златаров се издига във въздуха.
Това предопределя по-нататъшната съдба на младия подпоручик.
През 1900 г. служи в 1-ва пионерна дружина.

По време на службата си в Шумен през 1895 г. Васил Златаров сключва брак със Стефка Митева Келевлова.

След полета с балона, Васил Златаров се посвещава на изучаване на въздухоплавателното дело,
просветителска и пропагандна дейност за ролята на въздухоплаването за нуждите и целите на военното дело.
В отговор на молбата му да бъде изпратен на обучение във въздухоплавателно дело,
е изпратен през 1902 г. да учи в Учебния въздухоплавателен парк в Гатчино край Петербург в Русия.
По това време той е единственият чуждестранен офицер, допуснат до въздухоплавателното училище.
Завършил блестящо курса за обучение, в България е назначен
за началник на малка въздухоплавателна команда към ІІ пионерна дружина в София.
В тази команда поради липса на конкретна дейност, са правели и обследвали полети с изработени от тях хвърчила.

През 1904 г. е назначен за ротен командир в V дружина,
а въздухоплавателната команда има за командир друг запален във въздухоплаването български офицер – Харалампи Джамджиев.
Срещата на двамата поставя началото на сътрудничество, предопределило бъдещето на българската авиация.
С построените двуплощни хвърчила от т.нар. „хараграфов“ тип издигат товари до 70 кг.
Тези изследвания са база за строеж на малки, но стабилни в полет планери,
демонстрирани в полет по склоновете на Софийския военен лагер.

След полета с балон, Златаров лети на безмоторен самолет и поставя началото на безмоторния спорт в България.
Поради липсата на реално приложение на въздухоплаването във военното дело, командата е закрита.

В края на 1905 г. на Златаров е разпоредено да представи план за структура и организация на ново въздухоплавателно отделение,
сформирано на 28 февруари 1906 г.
Така за трети път след 1892 и 1903 г. се формира въздухоплавателна команда с неясно формулирани задачи и с никакви ресурси.
Поради липсата на въздухоплавателни апарати, Златаров отново конструира хвърчила и балансирани планери.
Създава и план за изграждане на въздухоплаването, който преди всичко включва проучване на европейския опит
и пренасянето му в България за строеж на въздухоплавателни средства.

През 1906 г. изучава френския опит и наблюдава атракционните полети на Сантос-Дюмон с нов летателен апарат – самолетът.
Независимо от впечатляващия полет, неговата теза е, че самолетът е недостъпно средство за България
и закупува балон с вместимост 360 м3 и 300 м въже.
Тук, в България, са направени приспособленията и газодобивния апарат за него.
През 1909 г. отново в Париж бъдещият родоначалник на българската авиация разбира,
че бъдещето е на по-тежките от въздуха летателни апарати.
Бързо усвоява новите технически идеи и вниква в проблемите и качествата на създаваните аероплани от различни фирми.

За пропагандиране на полет със самолет и начало на програма за създаване на българска военна авиация,
Златаров със Симеон Добревски организират полет на руския авиатор Борис С. Масленников в България – на Хиподрума край София.
През 1909 г. заема длъжността началник на въздухоплавателното отделение при жп дружина.
Отново за трети път Златаров е пръв – лети с руския пилот на 15 ноември 1910 г.
Със закупени материали от Русия в България се изработва първия балон – „София-1“ по проект на Златаров и Казанджиев.
На 1 август 1912 г. този балон с обем 640 m3 получава право на свободни полети.
Това е балонът, с който българската войска воюва в Балканската и Първата световна война.

Като командир на въздухоплавателното отделение и човек потопен в теорията и практиката на въздухоплаването в началото на ХХ век,
Златаров е убеден, че привързаният балон е уязвимо летателно средство от артилерията и няма бъдеще като летателен апарат.
И независимо, че изпраща Продан Таракчиев да учи за пилотиране на балон в Русия,
разучава техническите параметри и оферти на производителите на самолети.
Подготвя техническите условия, на които трябва да отговарят закупуваните аероплани за българската войска.
През 1911 г. е командир на техническата рота в жп дружина.

Като командир на Въздухоплавателния парк,
Златанов организира през Балканската война базово летище край гр. Мустафа паша (Свиленград)
и служба за техническо обслужване на аеропланната техника,
като създава първата полева работилница за ремонт на аероплани.
Българската авиация подпомага операциите на сухопътните сили в Източна Тракия,
осигурявайки разузнавателна информация за разположението и придвижването на османските войски.
За втори път след Италианско-турската война самолети се използват за бомбардиране на противника.
На 10 ноември 1912 г. е формирано Трето аеропланно отделение с командир поручик Пеньо Попкръстев.
Тилово и организационно трите аеропланни отделения са подчинени на Въздухоплавателния парк с началник майор Васил Златаров.

В периода от 16 октомври до 17 ноември самолетите на отделението извършват 15 излитания за изпълнение на бойни задачи –
предимно разузнаване на османските позиции
около Одрин (Караагач, Юруш, Кадънкьой, Доганджа, Емекчикьой и ъгъла между Марица и Тунджа).
На 17 ноември 1912 г. над Одрин от пилотирания от италианския доброволец в българската армия Джовани Сабели самолет Блерио XI,
майор Васил Златаров извършва първата в историята на Европа и на българската авиация бомбардировка от въздуха.
През Балканските войни е командир на въздухоплавателен парк.
През 1915 г. е домакин на понтонна дружина.

През Първата световна война Васил Златаров е командир на телеграфния парк при ЩДА (1915 – 1916),
след което е командир на Въздухоплавателната дружина, която се състои от аеропланна и балонна група.
Отново се създава полева аеропланна работилница, ръководена от Симеон Петров,
а командир на авиационната група е Радул Милков.
Оценката на авиационните специалисти – историци е,
че при тежките военни условия, липсата на резервни части и сравнително бързо морално остаряваща летателна техника,
създадената полетна организация, ремонта на самолетите и личното участие на Златаров в бойните действия,
е поддържало в непрекъсната бойна готовност младата българска авиация и висок боен дух в първите военни авиатори.
На 14 октомври 1917 г. е произведен в чин полковник.

След войната по силата на Ньойския договор следва унищожаването на българската авиация.
Васил Златаров е сред уволнените „поради намаляване ефективите на армията“.
Работи като чиновник, поддържа магазин, но силно разклатеното му здраве го отдалечава от авиацията и възраждането ѝ
след средата на 20 години на ХХ век.
Умира в София на 17 май 1932 г. след продължително и тежко боледуване.
На 62 години.

Васил Златаров е теоретик и създател на генерация български авиатори.

Като военен специалист, преминал специално обучение, Златаров задълбочава теоретичната си подготовка,
наблюдава професионално развитието на въздухоплавателните средства.
Публикува първия труд в България на тази тема „Записки по въздухоплаване“.
Васил Златаров е написал и първите учебници по балонно дело, метеорология, химия и инструкции за работа и полет с балони.

Друг съществен принос на Васил Златаров е,
че при липсата на каквото и да било виждане за развитието на въздухоплаването в България,
той е изготвил програми за обучение на балонисти и авиатори,
за закупуване на аероплани и бойното им използване
и пряко е работил за реализирането на това дело.

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

,,Предай нататък…КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…