Народ, който не знае историята си, е паплач!
Тези историци,които продължават да папагалстват
комунистическия и руски прочит на българската историята
са дипломирани ИДИОТИ!

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

1 ноември.
1986-та година.
В долината на българската социалистическа химическа гордост.

В Девня в завод „Полимери”.
Взривява се цехът за поливинилхлорид .

Най-новата и модерна мощност в девненския химически социалистически комплекс.
Вследствие на взрив заводът е почти разрушен.
В цеха загиват 20 души.
Ранените в завода са няколко десетки.
Ударната вълна от експлозията е усетена чак във Варна.
На 20 км от мястото на взрива е регистриран трус от 3 степен по скалата на Рихтер.
Опитомените социалистически журналисти ни чули, ни видяли, ни разбрали.
И до днес комунистите продължават
да възхваляват и тъгуват, по фалиралия навсякъде по света и у нас, социализъм.
А Бойко Бекапето от Банкя,още не можел дори само да боядиса,
построеното от кумира му сатрапа Живков от Правец.
А как ли ще боядиса стените на взривилият се цех за поливинилхлорид?.
А как ли ще боядиса почернените души на близките на убитите и ранените?

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

1 ноември.
1986-та година.
Взривява се гордостта на развития социализъм.

……………………………………………….
П.П.
Разкриването на истината за това какво точно е станало преди 26 години.
Няма да изтрие сълзите на почернените майки и близки на загиналите.
Но тя трябва да се знае!
Не само за упокой на паметта на невинните жертви!
А защото нейното премълчаване означава,
че и до днес у нас само е имитация на гласност и демокрация!

ЗАЩО ДЕЦАТА НИ УМИРАТ В МИРНО ВРЕМЕ

Толкова много героични войни са водели българите и толкова много от тях са оставили костите си по бойните полета!
Вечна им памет!
Но нима е редно в мирно време да загиват децата ни – на пешеходната пътека, в парка, на стадиона, по дискотеки
и дори на работното си място!

Дъщеря ми Елена Георгиева бе на 18 години, когато завърши техникум и
започна работа като лаборантка в Девня – в лабораторията на ПВЦ-2.
Не измина и месец и на 1 ноември 1986 г. сградата,
в която се помещаваха лабораторията и машинното отделение,
се взриви.
Загинаха 22-ма души!
Сред тях беше и Елена – моята прекрасна дъщеря!
Която обичаше да пее, свиреше на акордеон и китара и знаеше пет езика.

…Оттогава изминаха 26 години.
Но за загиналите в Девня така и никога не бе извършена заупокойна молитва.
Никой никога не спомена имената им!
Нито на 1 ноември, нито на друга дата.
Нека поне сега сведем глава за техния мир!

Теодора Василева

,,Предай нататък…КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…