Кой е лидерът в съвременната бойна авиация – въпрос с понижена трудност
Постиженията на Русия изглеждат впечатляващо само на фона на Индия и Мексико

Развитието на авиацията винаги е било мерило за технологичните възможности на всяка държава.
След като осъзнават предимствата на въздушната мощ, световните сили и що-годе развитите индустриални държави
хвърлят огромни ресурси и започват неудържима надпревара в авиационната промишленост.

Чертежите на първите витлови самолети са правени буквално на коляно.
През Втората световна война става очевидно, че за производството на конкурентоспособни бойни машини са необходими
обособени конструкторски школи и бюра, за чието развитие са нужни огромни средства.
Разслоението между школи и концепции става очевидно през 40-те години на миналия век, когато се появява реактивната авиация.
Тогава става ясно, че оттук нататък някои страни ще могат да произвеждат все по-съвършени самолети,
а други ще могат само да ги купуват.

По общоприети критерии
съвременната изтребителна авиация се класифицира в шест поколения

Всяко следващо поколение е по-сложно, по-скъпо и по-трудно достъпно от предишните.
Повечето европейски държави сами си произвеждат самолетите от първо и второ поколение.
Но само няколко държави са могли да създават летателни апарати от четвърто поколение.
Отделни страни и компании сключват договори за съвместно производство, формират холдинги и съюзи,
купуват най-сложните и скъпи компоненти, но огромното мнозинство пазарува при лидерите в самолетостроенето.
Петото поколение изтребители се превърна в недостижим
авиационен Еверест,
на който успяха да се изкачат само три държави.
САЩ създадоха F-22, първият изтребител от новото поколение, преди почти 20 години,
а през последните 10 години продават на съюзниците си втория прототип от пето поколение — F-35.
Преди 4 години Китайската армия прие на въоръжение своя J-20, от който са произведени стотина самолета.

Руският Су-57 бе създаден върху постиженията и традициите на съветската авиационна промишленост,
премина през редица перипетии, все още не е приет на въоръжение и от него са произведени единични бройки.
Отделни държави се опитват да комбинират технологии от различни поколения, за да създадат свои оригинални образци.
Но проектите им във всички случаи опират до покупки или технологична подкрепа от САЩ.
Други се редят на опашка като купувачи на изтребители от пето поколение,
а мнозинството са доволни да получат подобрени варианти на самолети от четвърто поколение (4+ или 4++).

В момента само САЩ разполагат с готови проекти на изтребител от шесто поколение

Същевременно американците вече 20 години развиват производството на БПЛА – безпилотни летателни апарати, известни като дронове.
Към въоръжението им бяха пригодени масово произвежданите авиационни ракети „Хелфайър“ и управляеми малокалибрени бомби,
използвани от бомбардировъчната авиация.
По брой на дронове, по размаха на бойното им използване и по системата за синхронизиране
с другите родове войски и видове въоръжени сили САЩ едва ли скоро ще бъдат настигнати.

Постиженията на Русия може би изглеждат внушителни само на фона на Индия или Мексико.
Но САЩ вече са в далеч по-тежка категория.
Да вземем например проектите на Lockheed Martin за перспективен стратегически военно-транспортен самолет или за самолет-цистерна.
Прототипът трябва да бъде готов към 2040 г.
Конструскторите предвиждат полезният товар на военно-транспортния самолет да достига 120 тона,
като разходът на гориво не надвишава 70% от разхода на сегашния С-17, чиято товароподемност е около 77 т.
През този период Русия и Китай смятат да се задоволят с различни модификации на съветския Ил-76,
който значително изостава от американския С-17, чието производство приключи.
и скоро ще започнат да постъпват във войските.

В САЩ започнаха изпитания няколко прототипа като SB>1, V-280 Valor и S-97 Raider.
Произвеждани по програмата FVL, винтокрилите машини са предвидени да достигат скорост 400 км в час
и да водят бойни действия срещу високо технологичен противник.
Според планове на НАТО и на САЩ, при изпитанията и използването на засега единствения конвертоплан V-22 „Оспри“
са постигнати уникални резултати, непознати за никого на планетата.

Само преди месец американската компания Bell Texrtron показа дизайн-концепт на високоскоростен самолет
с вертикално излитане (High-Speed Vertical Take Off and Landing — HSVTOL),
предвиден да замени конвертоплана Osprey.
Специално внимание предизвикват безпилотните платформи за дозареждане и превъоръжаване.

Докато Русия и Китай строят и подобряват изтребителите си от пето поколение,
САЩ на високи обороти работят над самолета от шесто поколение.
Най-сериозните им препятствия са две: опазване на секретността и високата цена.
Досега няма изтичане на данни за стадия на готовност и за възможностите на изтребителя.
Което говори, че изискванията за секретност са спазени.
Що се отнася до цената, засега САЩ не се оплакват от липсата на долари за въоръжаване.

Американската програма Next Generation Air Dominance (Въздушно превъзходство от ново поколение, NGAD)
включва създаването на цели „семейства от свързани системи“ за бойни действия във въздушното пространство.
Програмата NGAD обединява изтребители, дронове, космически спътници и кибер платформи.
Бойните елементи от програмата са предназначени да оцеляват и да нанасят поражения на противника в среда,
невъзможна за авиацията от предишните поколения.

„Вече не разбираме какво правят американците“
заявяват официални представители на руската авиационна промишленост.
„Не знаем какви цели са си поставили, докъде са стигнали и накъде смятат да се насочат.
Нямаме информация на какви равнища са в радиофотониката, която изучава оптическите лъчи,
високочестотните и свръх високочестотните сигнали, използвани за радиолокационно откриване и проследяване.
На експертно равнище сме в пълно неведение относно програмата NGAD.
Струва ми се, че Щатите ни изпревариха завинаги“, с горчивина споделя известният руски авиационен експерт.

На последното китайско авиошоу бе показана най-новата версия на самолета Shenyang J-16D,
предвиден за радиоелектронна борба (РЕБ).
Новият китайски самолет за радиоелектронна борба очебийно наподобява американския EA-18G Grouler, създаден преди 15 години

Китай продължава да следва стратегията на преписвача-плагиатор.
При подобна концепция е невъзможно да изпревариш конкуренцията, но засега целта на китайците е
да не изостават твърде много.
А Русия изобщо не притежава подобна машина.
Нито собствена, нито прекопирана.

Кой е лидерът в съвременната бойна авиация
остава въпрос с понижена трудност.

,,Предай нататък…КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…