ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

2-ри септември.
1889-та година.

Русия уби автора на думите:
„Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя”

На днешния ден в Париж издъхва Захари Стоянов.
Поборник за народни свободи и строител на съвременна България.

Авторът на „Записки по българските въстания” издъхва внезапно в хотел Отел дьо Суез от разкъсване на червата,
вследствие на отравяне.
Последният останал жив апостол на Панагюрския революционен комитет тогава е едва на 39 години,
е председател на Народното събрание на България.

Официалната диагноза за смъртта на големия българин е occlusion intestinale (преплитане на червата).
След направената аутопсия от парижки лекар е поставено заключение,
че става дума за „стомашна перфорация с последвал дифузен перитонит“,
но категорични причини за смъртта не се изтъкват.

По спомени на негови съвременници в Париж председателят на българския парламент е посрещнат от студента Петър Гудев,
който по-късно през периода 03.03.1907 – 16.01.1908 г. става министър-председател.
Посрещнат е и от директора на Народното здраве д-р Панайот Жечев.
Именно той се оказва важният свидетел за последните часове на Захари Стоянов.

Важен факт е, че през 1939 година Вичо Стоянов, по-малък брат на покойника
в специално издаден „Възпоменателен лист“ казва:
„Захари Стоянов е заминал за Париж от софийската гара на 29 август 1889 г. напълно здрав,
придружен от съпругата си, от директора на железниците инж. Николов и от народния представител Иван Андонов.
Цялата група пристигнала в Париж на 1 септември в 5 часа сутринта и се установила в хотел „Сюиз“. .
На 2 септември в 21.30 часа той внезапно е издъхнал.

6 години по-късно списанието „Медицинска беседа” на д-р Витанов пише, че

отравяне е причината за внезапната смърт

В статията дословно се казва:
„Да казваме ли за слуха, който се носи по загадъчната смърт на Захарий Стоянов, който много „навреме“ умря в Париж и който,
вместо да се аутопсира в Анатомическия институт от някой професор, аутопсира се надве-натри от един участъков врач.“

Показателни в тази посока са и съмненията на съпругата на писателя Анастасия Обретенова-Стоянова.
Тя вярва, че става дума за насилствена смърт, заевявйки:
„един котленец е турил диамантен прах в кафето му и Захари умира от разкъсване на червата“.

Вестник „Свобода“ излиза с траурен извънреден брой на 6.ІХ.1889 г., включвайки официалните съобщения за смъртта,
съболезнователните телеграми до близките на покойника, телеграмата на княз Фердинанд до премиера Стефан Стамболов.
Самият Стамболов, най-способният държавник на Балкатите през 19-ти век,
наскоро след отравянето на Захари е посечен от дългата ръка на Русия!

Съболезнователната телеграма на княз Фердинанд започва със словата:
„Скърбим за смъртта на нашия председател на Камарата“…,

Голяма уводна статия на вестник „Свобода“ е посветена на жизнения и творчески път на Захари:
“ …от скромен поборник до председател на Народното събрание,
от почти неграмотен овчар от Медвен до пръв български писател и публицист”.

Изследователи на летописеца на българските въстания също се придържат към тезата за отравянето на Захари от Русия.
Още в първите месеци след кончината на Захари Стоянов се появява публично и съмнението,
че руския император Александър ІІІ, който бил изпратил
тайни емисари, умъртвили чрез отрова „войнстващия русофоб Стоянов“

Панталей Зарев вярва, че:
“ На път за световното изложение в Париж (1889 г.) той починал поради това,
че изпил чаша бира със стъклен прах, предполага се приготвена по поръчка на някого.“

Людмил Стоянов също потвърждава:
„На 2 септември той умира от разкъсване на червата поради отравяне.“

Историкът Янко Гочев също поддържа тази версия:
„Отровен е от руски агенти.
Убийството му е всъщност атентат срещу представител на висшата държавна власт на България,
поръчан от руския Азиатски департамент”.

Всъщност тайната полиция на руския императорски двор, наследена от ЧК, КГБ и ФСБ днес в продължение на два века
използват политическите убийства на международни фактори като инструмент на хибридните си войни за решаване на имперски амбиции.

Путин също си служи с отравяния и политически убийства:
Литвиненко, Скрипал, Навални, Политковска,Немцов…

Слуховете за умишлено умъртвяване на председателя на Народното събрание на Царство България
се поддържат тогава и от европейската преса.
Френският „Фигаро“ пише:
„Носи се слух, че президентът Захари Стоянов е жертва на атентат“.
„Матен“ пък уклончиво казва:
„Г-н Стоянов не беше болен и не се знае причината за неговата внезапна смърт“.

Независимо от разнопосчните версии, съпругата на Захари Стоянов Анастасия
настоява тленните останки на съпруга й да бъдат положени в родния й град Русе.
По нейно настояване на погребалната церемония не са били допуснати хора на Котел и Медвен,
родното село на Захари, поради страх от сбивания и размирици.

Изключително любопитен, но малко известен факт е,
че през 1978 година
по нареждане на ЦК на БКП саркофагът с тленните останки на революционерът са отворени
за нова медицинска експертиза, която да установи причината за смъртта му.
Целта обаче явно е чисто идеологическа –
да се опровергаят слуховете, че Русия стои зад убийството.
Комунистите успяват да докажат лъжата – починал е от язва и перитонит.
Така е потвърдена съветската, тоест руската гледна точка за историята.

Независимо от интригите и лъжите Захари Стоянов е оставил на поколенията българи словото си.
В него ще открием истината за големия родолюбец – гневен разобличител на всички български врагове.

Заветите на Захари Стоянов:

„Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя,
когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!
Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука…”
„Царуванието на нагайката, монголското иго, татарщината и крепостното право
може би да са едни от най-силните фактори,
които са направили от руските държавни мъже зверове и идиоти.
От друга страна пък, твърде е обяснимо тяхното подло поведение, защото хората искат да ни направят московци,
прочее, правят ни всичките злини и пакости, които може да измисли развратният човек.”

“Где е най-голямото робство“
„И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България,
възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже,
които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка!
Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление!
По-малък грях е да обереш черква и манастир,
отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията,
че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава.
Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците…
Ако тя ни е освободила, то е било само за това, за да ни тури на гърба нов самар.“

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

,,Предай нататък…КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…