ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

30 юли,
1951-ва година.

При загадъчни обстоятелства, от мистериозна болест
на 54 годишна възраст в Москва умира Асен Разцветников

Бащата на Разцветников е бил учител, но са имали и земеделско стопанство.

Асен Разцветников завършва гимназия във Велико Търново през 1916 г.
От 1917 г. Асен Разцветников работи като телеграфист в телеграфопощенската станция във Велико Търново и на гара Горна Оряховица.
Асен Разцветников учи филология в Софийския университет (1920 г.).
Асен Разцветников посещава лекции по естетика във Виена и Берлин (1921 – 1922 г.).
Асен Разцветников завършва право в Софийския университет през 1926 г.

Асен Разцветников е учител в Механо-техническото училище в Габрово (1926 – 1929 г.).
В периода 1930 – 1934 г. Асен Разцветников преподава български език в III мъжка гимназия в София, заедно с това е и библиотекар.
През 1934 г. Асен Разцветников работи като библиотекар в Главна дирекция на пощите.
От 1934 г. Асен Разцветников се отдава на литературна дейност – сътрудничи на списанията „Нов път“ и „Златорог“.
След 9 септември 1944 г. Асен Разцветников работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията.

Асен Разцветников започва да пише стихове още като ученик.
За първи път Асен Разцветников печата в сп. „Българан“ под псевдонима Анри.
Асен Разцветников е активен сътрудник на сп. „Червен смях“, „Младеж“, „Работнически вестник“ и др.
Асен Разцветников е смятан е за един от най-ярките представители на „септемврийската литература“
заедно с Гео Милев, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев.
Плод на тогавашните му влияния е първата му стихосбирка – „Жертвени клади“ (1924 г.).

След едно литературно четене в Софийския университет по повод 10 години от смъртта на Пейо Яворов
Асен Разцветников е обвинен от комунистите в „общоделство“ с буржоазията.
Заради възникналите разногласия Асен Разцветников се дистанцира от левите идеи,
прекратява сътрудничеството си в сп. „Нов път“ и започва да сътрудничи на списанието на Владимир Василев, „Златорог“.

През 30-те години Асен Разцветников насочва повечето си усилия към творчеството за деца,
резултат от което са множество книги с гатанки, стихотворения и приказки.

Асен Разцветников се занимава и с преводи от старогръцки, френски и немски език,
сред които „Ода на Радостта“ от Фридрих Шилер – част от финала на „Девета симфония“ от Лудвиг ван Бетховен,
станала химн на Европейския съюз.
От 1938 до 1944 година Асен Разцветников е издател-редактор заедно с Емил Коралов и Лъчезар Станчев
на популярния вестник за юноши „Весела дружина“.

…Предай нататък…КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР