И до днес потомците на комунистическата номенклатура и задкулисните приемници на Държавна сигурност,
все още дълбоко са завладели всички сфери на животът в България!
Формално в ЕС и НАТО, но все още в сферата на влияние на Кремъл.
Българите са най-бедните в ЕС!
С руска енергийна примка на шията!

Най охраняваният руски диверсант в България е
ДС/КГБ агент Сава-Ахмед Доган.

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

15-ти юни,
1969-та година.

По време на вътрешната премиера на пиесата на Георги Марков
„Аз бях той“ (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър
представлението е спряно и забранено.
На същия ден Георги Марков напуска страната, за да избегне репресии от комунистите.

Със своите „Задочни репортажи“ в Би Би Си,
Георги Марков е най-известният дисидент в България.
След убийството му от ДС/КГБ с „българският чадър“,
като подарък на рожденият ден на комунистическият диктатор Тодор Живков,
Георги Марков става известен в цял свят.
И кой да повярва по-късно, че ДС/КГБ нямат нищо общо
с Агджа и атентатът срещу папа Йоан Павел Втори?

За Георги Марков е писано много, но малко се знае за неговия брат Никола Марков,
който става една от причините писателят да избяга на Запад.
Георги Марков заминава на гости при брат си в Италия през 1969 г. и остава там, без да се върне повече в България.

По-малкият брат на Георги от 1963 г. насам е в емиграция в Италия, живял е и в Канада, и САЩ.

„В досиетата на нашето семейство винаги е пишело „неблагонадеждни, вражеско семейство“.
Чел съм ги след промените.
Само защото не приемахме идеологията.
А когато си враг на един такъв режим, твоето бъдеще е черно.
Затова аз реших да избягам“, разказва Никола Марков.

И до днес той прилича на
враг на „народната“ власт
към която и не крие презрението си.
Със задължителен костюм, бяла брада и подчертано аристократични маниери.

През 1963 г. Никола Марков отива при роднина в Италия и подава молба за политическо убежище.
Започва успешен бизнес с пощенски марки и скоро успява да вземе при себе си съпругата си Маргарита и тогава 7-годишната им дъщеря.
Организира чрез познати италианци и сърби двете да минат границата по време на граничните събори на Калотина,
които са всеки септември.
През 1965 г. двете успяват да профучат през сръбската граница с около 100 км в час. „Малко а ла Джеймс Бонд“, казва Марков.

По това време братът на Никола – Георги, е на върха на своята писателска слава в родината си –
пише нови книги, пиесите му са по всички театри, участва като сценарист в телевизията, дори е канен на лов от Тодор Живков.
И така до 1968 г., когато започват чешките събития.
Въпреки това, според Никола Марков, Георги никога не е приемал същността на режима.
Затова в един разговор Тодор Живков казва: „Абе, Георги, че е талантлив, талантлив е, но не е наш!“

„Това Тодор Живков го чувства и разбира със своята селска хитрост.
И действително, Георги никога не е бил „техен“ и абсолютно не е поддържал политиката.
Той знаеше, че България е една необявена съветска република, контролирана от Москва“, казва Никола Марков.

Това си проличава особено добре, когато Георги отива на гости на брат си в Италия през 1969 г.,
защото не пускат пиесата му „Комунисти“ на сцената.
Формален повод за заминаването става спирането на друга негова пиеса – „Аз бях той“ – виж тук.
Обвиняват го, че е изкарал полицейския началник Гешев по-голям герой от партизаните.
„Пристигна и ми каза, че има брожения против него заради пиесата и са го посъветвали,
докато се уталожи реакцията на органите, да остане в чужбина“, разказва Никола Марков.
Въпреки всичко Георги отива в Италия без желание да емигрира

Дотогава, докато режимът не решава да го изолира.
„Още след три месеца престой при мен започнаха да достигат слухове, че той има бизнес договори с италианците за романи и филми,
какво ли не още лъжи.
Започнаха да свалят пиесите му, да не ги изнасят в чужбина, да забраняват книгите му.
Разбрахме, че се е образувало следствено дело в ДС и Георги се възприема като невъзвръщенец –
политически емигрант, на когото е забранено връщането в родината, спомня си Никола Марков.
„Затова, когато по-късно се твърдеше, че Георги е избягал, той открито заяви:
„Вие ме изгонихте, вие ме накарахте да остана тук.
Един богат човек се отказа и остана да живее в отшелничество и мизерия.“

Защото, противно на комунистическото клише, в чужбина няма тълпи от „врагове на народа“ и емигранти,
които да ти предлагат средства, за да те направят шпионин.
От Италия Георги Марков заминава за Лондон по искане на Петър Увалиев, известния български изкуствовед и публицист.
Там той живее в едно апартаментче с Тео Лирков от Би Би Си – тогава най-колоритният българин във Великобритания,
минал през няколко емигрантски лагера.
„Георги ми разказваше, че в понеделник варят по една тенджера фасул, която им стига за цяла седмица.
Пращах му по някоя и друга лира, нямах голяма възможност и той продължаваше да живее един жестоко мизерен живот,
в сравнение с този, който остави в България“, казва Никола Марков.

Георги Марков минава през период на жестока носталгия и самота.
Носталгия по България, въпреки режима.
Никола Марков разказва:
„Нашата вила в Княжево граничеше с къщата на евреина Голдщайн.
Между двете къщи имаше голяма слива.
Голдщайн ни канеше като деца с Георги да берем плодовете – и за него, и за нас.
След 9 септември той подари вилата на комунистите срещу три паспорта за Америка и там се настани Вълко Червенков.
Веднъж аз отново погледнах към сливата – през четири метра там стояха военни.
Един от тях изрева:
„Ти какво гледаш тука, бе? Да са махаш веднага!”
Възможно ли е според вас аз или Георги да сме имали носталгия по този режим?“, пита той.

В крайна сметка през 1972 г. Георги Марков влиза в радио Би Би Си – Лондон, като чиновник с мизерната заплата от 350 лири стерлинги.
По същото време наемът на една гарсониера в Лондон е 500 лири.
После се свърза с „Дойче веле” и „Свободна Европа”, откъдето хонорарите вече му осигуряват по-сносен живот.
Със свой приятел той купува малка къща, където и до днес живеят вдовицата и дъщеря му.
По думите на Никола Марков през този период той не участва в никакви партии, емигрантски организации и секретни служби –
въпреки всички усилия на комунистическата власт да докаже противното.

Никола Марков често пътува до Лондон при брат си.
На 18 август 1978 г. се разделят на летище Хийтроу и Никола му казва:
„Георги, моля ти се, пази се. Тези хора не си играят“.
Писателят маха ядосано с ръка и казва: „Абе,ако искат да ме убият, да ме убият!
но те знаят какъв скандал ще стане“.
Никола отговаря:
„Ти, когато си мъртъв, какъвто и скандал да стане, няма да ти послужи за нищо“.
Това са последните думи между двамата лице в лице.

През септември, при едно от редовните си обаждания до Лондон, Никола разбира, че Георги е в болница и „не е добре“.
В неделя кризата е преминала и Георги е говорил с Тео Лирков за новата си книга.
„Аз се успокоих, но не знаех нищо за сачмата, за чадъра – само, че е болен –
разказва Никола Марков
– В понеделник сутринта отидох да направя резервация за самолет, за да отида да го видя.
Бяхме говорили заедно да заминем за Америка, да видим какви са възможностите там.
Той не искаше да е чиновник в Би Би Си, искаше да се отдаде свободно на литературна дейност.
Като се прибрах, към девет ми звънна телефонът и се обади Дейвид Филипс, който с Георги написа „Достопочтеното шимпанзе“.
Каза само да се обадя в болницата:
„Георги е зле“.
Веднага звъннах.
От болницата искаха първо да знаят кой пита за Георги.
Казах:
„Брат му е“.
Отговориха ми, че Георги е починал тази сутрин.“

Никола Марков за пръв и единствен път прекъсва разказа си.
Сълзите са в очите му и след 30 години.
–––––––––-

Видео интервю: Никола Марков. Част 2: Любен Константинов е човекът, който е трябвало да сипе отрова в чашата на Георги по заръка на ДС ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ – Интервю
Написано от Христо Христов
Вторник, 11 Септември 2012 11:54

Никола Марков с книгата „Двойният живот на агент Пикадили”, разкриваща подробности от досието
на единствения заподозрян за убийството на Георги Марков агент на Първо главно управление на ДС
италианец с датски паспорт Франческо Гулино | Фотограф: Христо Христов.

На 11 септември преди 34 години в болница в Лондон почива големият български писател и критик на комунистическия режим Георги Марков.
Лекарите констатират отравяне на кръвта в резултат непозната отрова, която не е оставила следи.
Четири дни по-рано Марков е убоден от непознат мъж на моста „Ватерло”.

На мястото на убождането в крака на писателя лекарите откриват микроскопична сачма, чрез която е вкарана отровата, най-вероятно рицин.

Сайтът desebg.com публикува част 2 от видео интервюто с Никола Марков, брат на писателя.
В него за първи път той разкрива името на човека, който ДС е уговаряла да сипе отрова в чашата му по време на почивката му
на о. Сардиния през юни 1978 г.

Това е българският емигрант в Германия Любен Константинов,
който търгува с пощенски марки с Никола Марков.
Този опит за ликвидиране на писателя предхожда покушението на моста „Ватерло” с няколко месеца.

По думите на брата на Георги Марков Константинов е получил шишенце с отрова от ген. Владимир Тодоров,
началник на Първо главно управление на ДС (1986-1990), а през 1978 г. зам.-началник на комунистическото разузнаване.

Случаят е описан в книгата на журналиста Христо Христов „Убийте Скитник”,
но без там Никола Марков да разкрива самоличността на Константинов.

Константинов отказва да изпълни „мократа поръчка” на ДС и предупреждава Никола,
че е взето решение за убийството на Георги Марков.

.
В част 1 на интервюто Никола Марков разказва за семейство си,
за Георги Марков като млад и за промяната, която донася в България 9 септември 1944 г.


След като давността на делото за смъртта на писателя Георги Марков изтече,
тя беше продължена с още 22 години и следователите – сменени.
В основата на това стоят двама – братовчедът на Георги – Любен и брат му Никола.
„Отвращавам се още повече от тези, които днес си позволяват вулгарността да казват,
че българските служби нямали нищо общо с убийството“, казва Никола Марков.

Братът на убития писател Георги Марков-Никола Марков:
-Всяка една дума, казана срещу комунистите, водеше към лагер.

Интервю от Пею Благоев на 7.9.2012г.

Никола Марков е брат на убитият от Държавна сигурност в Лондон през 1978г.
писател Георги Марков.
Никола избягва от България през 1963г. и се установява в Италия.
След 1989г. се е завръщал многократно в България и и настоявал пред властите

да разкрият порачителите на убийството на брат му.
За последно Никола Марков е бил в България през есента на 2011г.,
когато е била премиерата на пиесата на Георги Марков
„Да се провреш под дъгата“ в Народния театър.
В специално интервю, Никола Марков прави две важни разкрития.
С едното назовава името на човека, който през юни 1978г.
е бил уговарян от Държавна сигурност да отрови брат му
по време на неговата почивка на о.Сардиния.
Другото разкритие е свързано с обстоятелствата,
поради които той е принуден да напусне България.

  • Г-н Марков,
    какво означава, един човек като Вас, живял 30години в емиграция,
    да се завърне отново в родината си?

-Това означава много, защото когато заминах знаех, че никога няма да се върна в България.
Чак събитията от 1989г. дадоха възможност да се върна, да видя родната си къща, мои останали живи близки,
въпреки, че майка, баща и другото ми братче Васил са отдавна починали.
Емочионална е многоу много дълбоко да ъдеш в дома, където си прикарал живота си до 33-годишна възраст.
След това принуден, за повече от 30 години, да го виждаш само на снимка или като спомен.
Аз съм доста сантиментален по отношение на моето минало, тъй като годините , които прекарахме като деца,
до идването на комунистите на власт, бяха години на щастие.
Не бяхме богати, но не ни липсваше нищо.
Парче хляб и сирене се изяждаха с такова удоволствие,
че това никога не може да се забрави.

-Какво беше вашето семейство и родителите Ви!

-Баща ми, като обикновен войник, приема да остане на постоянна военна служба.
Поради факти, които и днес се случват. Безработица.
Георги се ражда 1929г. в Княжево, а през 1931г., аз в Драгоман,
където баща ми е на служба, като обикновен военен с чин фелтфебел.
Той служеше в 25-ти пехотен полк в пограничния участък на Драгоман.
Заплатата му беше една от минималните,
но въпреки всичко в къщи никога не е липсвало най-необходимото.
Не сме имали коли, не сме имали богатства.
Една къщурка-две стаи под наем, парцалена топка, тичане по ливадите,училището-на 1километър пеша.

-Какъв е Георги в тези ранни години?

-Георги, като ученик в гимназията, много четеше.
Много време съм го заварвал да чете нощно време, едва ли не на свещ.
За него четенето беше не хоби, мания.
Един вид страстна необходимост.
Четеше всичко, което му попаднеше в ръцете.
По-късно започна да пише.
Пишеше на теми, които се развиваха в гимназията.
Георги беше по-мек по характер от мен и много често се случваше той да понесе вина за неща,
които не е извършил, а аз успявах да се измъкна.
Бпатми бе по-добродушен, по-добър като дете.
Беше отстъпчив.
В него злоба, омраза не съществуваше.
От дете, до денят на неговата смърт, ной никога не бе отмъстителен.
Никога!

-Каква беше майка ви?

-Майка ми беше обикновена селянка-жена от Пернишкия край.
От заможно семейство навремето-имаха 4 коня,6 крави, овце, земя.
Това ги правеше заможни хора, но не бяха богати, нито кулаци, както комунистите наричаха такива хора.
Семейството и беше от 7 братя и сестри, които сави обработваха земите си.
Нямаха работници, ратаи.
Работеха, за да живеят.
Произвеждаха, продаваха, купуваха.
Купуваха олио, захар, сол.
Продаваха Жито, агнета, телета.
Това бе нормалният човешки живот до 9 септември 1944г.

-С какво се промени животът ви след тази дата?

-О Боже!
Обърна се, се както се обръща една чаша!
Дъното не остава отворено!
Променя се всичко, защото войната която премина през България
не донесе някакви щети,
с изключение на някои ограничения в снабдяването.
9-ти септември ни завари свободни, с магазини, търговия, пазари.
Хората свободно приказваха, свободно пътуваха.
9-ти септември заличи всичко.
Пристигнаха тези, които никога не можеха да си намерят работа, поради мързел и некадърност.
Говоря за тези, които започнаха да управляват България, под диктовката на Москва.
Промени се животът.
Първото нещо, което направиха, след като замзеха цялата власт
е да сложат на колене целият български народ.
Започна национализиране на индустрията, иззе се всичко което хората притежаваха и можеха сами да се изхранват.
Последваха масови изселвания на способни хора, масово изпращане на хора в концлагери.
Изведнъж целият народ се почувства, като под кохлупак, заплашван от всякъде.
Всяка една дума казана срещу комунистите, водеше към концлагер.
Мълчанието на хората стана пословично.Всеки си сложи цип на устата.
От страх и ужас за последиците.

-Усещаше ли се разликата в училище?

-Аз 1946г. учех в Търговската гимназия.
Тогава още съществуваше опозицията.
Спомням си един от митингите, на които присъствах.
Никола Петков говореше от стълбите на Народната банка.
Комунистите бяха изрязали всички кабели за озвучаване.
Бяхме се притиснали един до друг младежи, ученици, за да чуваме неговите думи.
В моето училище бях водач на опозицията.
Прякорът ми беше Кольо Опозето.
Веднъж си позволих на един стенвестник, на мутрата на Ленин да си сложа очилата.
В резултат на това ме извика директорът и ме предупреди.
Каза ми:
„Престани, защото ще те пратят в концлагер, и повече никой няма да те види“
Взех си поука, защото ми говореше човешки.
Лагерите бяха пълни, изселванията от София бяха ежедневие.

-Насаждаше ли се страх в хората?

-Е как да не се насаждаше!
Хората се стахуваха да не им чукнат на вратата.
Циганките кълняха:
„Да ти спре джип пред вратата“
Защото спре ли ти джип пред вратата, имаш да вземаш 5-10 кг. багаж и изчезваш.
Никой не знае къде отиваш.

-В едно от интервютата, които съм вземал от вас преди, сте ми разказвали един случай, в който са ви били в Районното.
Кога и защо?

-Това стана по времето, когато работех в парк Витоша.
В службата дойдоха и ме прибраха двама агенти.
Докараха ме в 9 часа в Шесто районно управление.
Оставиха ме в един коридор от 9ч. сутринта, до 12ч. през нощта.
Без никой да ме попита какво правя там, защо съм там.
Без никой да ми даде една чаша вода, без никой да ме попита дали ми сде ходи до тоалетна.
Нито стол да седна.
Разпитът започна чак в 12 ч.

-През нощта?

-Да, в полунощ.
Трима души ме разпитваха къде съм бил, какво съм правил.
„Я кажи, сега защо си тук?“- питат ме.
„Не знам“-отвръщам.
„Ти знаеш“-казват те.
Единият поглежда и казва:
„Какви са тези неща? Ти си ходил в Германия!“
„Да-отговарям аз- С Балкантурист“
„С кого си се срещал?“
„С никого“ отговарям и пиша обши работи.
„Ти ли ще ме лъжеш бе, копеле такова.“
И бам един юмрук от тук, другата страна другият от там.
Втори, трети, четвърти път.
И единият ми казва:
„Ти си късметлия, че носиш очила.
Иначе мутрата ти щяхме да разбием!“
След тези юмруци от ляво, от дясно и в зъбите,
в 1 ч. през нощта ме изпратиха на горния етаж, Където беше началникът на Шесто управление на МВР.
Полковник Балабанов, наречен „убиецът“. Защо го наричали така ли?
Защото като започнел да бие арестуван, докато не го умъртви, не спира.
Такава му беше славата.
Влязох в кабинета му.
Целият треперех, излишно е да се правя на герой, и да разправям, че съм бил куражлия.
Не! Треперех от страх, какво ще стане с мене.Никой не знаеше, че съм арестуван.
И разпитът започна.
Преглеждайки някакви документи, Балабанов изрева:
„Ти ли бе, полицейско копеле?“
И защо? Защото дядо ми бащина линия е бил общински стражар 1910-1915г.
И от там: „Кои са ти приятелите! Кои са ти враговете! Кои мразиш!“
И накрая:
„Какво се говори във вашата къща против властта?“
„Нищо.“ -отгомарям.
Като че ли побесня!
Изтряска един юмрук върху бюрото.
„Ти ли ще ме лъжеш бе, копелдак с копелдак!
Цяла България говори против нас, само във вашата къща не се говори!“
Това са думи, които се заклевам в истинността им.

-Какво стана след това? Кога у вас се зароди намерението да емигрирате?

-Държаха ме до 3 часа след полунощ с предупреждение:
„Само да смееш да кажеш на някого, че си бил тук!“
Прощавайте, ще направя едно друго откровение, което на никого не съм казвал.
Казах го само на брат ми и то е описано в „Задочни репортажи“.
„Ти от днес-казва-ще станеш наш човек. Ти ще ни служиш.
Ще ходиш в клуба на СНМ-то/Съюз на народната младеж/, ще слушаш какво говорят и ще ни го донасяш“
„Другарю полковник -казвам-но аз не зная да танцувам“.
„Ще се научиш“
„То, хората не говорят“-казвам.
„Ще ги провокираш. И ще идваш всеки четвъртък тук-извика някакъв военен ли, агент ли-
ще се срещаш с него всеки четвъртък и ще му донасяш!“
И започна ужасът…
Започнаха тези срещи.
На всяка среща-нищо.
Заклевам се, не съм наклеветил нито един човек.
Нямаше кого. Нямах никакви приятели. Нямахме доверие на никого.
В онази нощ ме пуснаха в 3 часа след полунощ.Прибирах се и на всяка крачка си казвах:
„Аз ще бягам!Каквото ще да става! Аз ще избягам!“

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

/Използвани са материали от различни източници. Някои от тях са упоменати/

…Предай нататък…КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…

КУРАЖ!