Защо комунистите Борисов и Фандъкова ПРОТИВОЗАКОННО ПРОДЪЛЖАВАТ да лъскат позорището МОЧА!
Дори Лукашенка премахна МОЧАвците в Беларус!

ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН. Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000г.

Чл. 1. (1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт
на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.
(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето
от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.

Чл. 2. (1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:

  1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;
  2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;
  3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени
    от така наречения „Народен съд“;
  4. моралния и икономическия упадък на държавата;
  5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;
  6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;
  7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;
  8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;
  9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели,
    включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;
  10. безогледното унищожаване на природата.
    (2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:
    като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната
    и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства
    с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления;
    това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;
  11. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението,
    обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак,
    въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;
  12. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони,
    като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;
  13. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:
    а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;
    б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;
    в) лишаване от право на собственост;
    г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;
    д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;
    е) лишаване от гражданство;
  14. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица,
    които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;
  15. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство
    и практическа загуба на държавен суверенитет.

Чл. 3. (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България
от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.
(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация,
подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология,
които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.

Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочения период
са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология,

са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.

Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 26 април 2000 г.
и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.