А комунистите Борисов и Фандъкова
продължават НЕЗАКОННО да лъскат МОЧА!

ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН. Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000г.

„Защо ме убивате?!“
Георги Заркин е задушен с възглавници и доубит с маркучи.

20 хиляди имена на жертвите на комунистическия режим са изписани върху монумента пред НДК в София.
А комунистите Борисов и Фандъкова още лъскат МОЧА!

В ранната утрин на 7 август 1977 г. пазарджишкият затвор е огласен от викове!

„Ох, защо ме биете бе, защо ме убивате?!“,
„Убиват ме, братлета!“,
„Какво съм ви направил?! Защо искате да ме трепете?!“.

По-късно управата на затвора сама разнася мълвата, че затворникът, който издава тези викове, е починал от пневмония.

Патоанатом издава фалшив смъртен акт, записвайки като причина за смъртта сърдечна недостатъчност и оток на белите дробове.

През 1992 г. направените и запазени проби от тялото на жертвата с категоричност доказват насилствена смърт.

Човекът, срещу когото е извършено всичко това, е на 37 години. Повече от 11 от тях са прекарани в затвора.

Неговото име е Георги Заркин.

Роден е на 3 март 1940 г. в село Бели Искър, Самоковско, на Заркин от малък му се налага да преживява редица трудности.
Още докато е на 4 години, баща му е бил разстрелян от комунистите, след масови екзекуции на 67 души.

Георги Заркин изкарва начално образование в родното си село, а по-късно завършва Селскостопанския техникум в Ихтиман.
Георги Заркин учи и задочно кинематография в полувисшия институт в София.

От най-ранните му години проличава талантът на Георги към словото,
което му помага да стане дописник в икономическия отдел на тогавашния регионален вестник „Самоковска комуна“.
Тук Георги Заркин публикува фотографии и прави първите си литературни опити.
През 1963 г. Георги Заркин постъпва като фоторепортер в редакцията на в. „Земеделско знаме“.

Търсейки информация за построяването и експлоатацията на язовирите и водоемите в страната,
Георги Заркин се запознава с бившия партизанин
и председател на Комитета по водно стопанство към Министерския съвет Иван Тодоров-Горуня.

Заради таланта и личните си качества Георги Заркин бързо е забелязан от Горуня,
който го посвещава в организирания преврат срещу диктатора Тодор Живков с участието на Горнобанската танкова бригада,
командвана от коменданта на столицата генерал Цвятко Анев.

Ролята на Георги Заркин е била чрез БТА да запознае света със случващото се
и да предотврати навлизането на съветски войски в България.

През пролетта на 1965 г. обаче заговорът е разкрит, а Горуня е убит.

Георги Заркин решава да разпространи позиви и да призове за въоръжена борба за сваляне на Живков.

Малко след това Георги Заркин разпространява позиви и да призовава за въоръжена борба за сваляне на Живков,
подписвайки ги от името на несъществуващата Врачанска революционна организация.
Георги Заркин отпечатва на циклостил шест вида листовки, като от всяка изготвя по 1000 бройки.
Единият от позивите съобщава за смъртта на Горуня, а другите пет са зов за въоръжена борба.
Използвайки възможностите на журналистическите си командировки,
Георги Заркин разпространява сам позивите в Самоков, Дупница, Враца и Мездра, а някои от тях достигат и до София.

През февруари 1966 г. Георги Заркин е арестуван, а през май е осъден на 6 години лишаване от свобода при усилено строг режим.

Тогава Георги Заркин е едва 25-годишен.

Съпругата му е притискана от властите, оставена без работа и принудена да се разведе с него по бърза процедура.

Ден след влизането си в затвора, Георги Заркин е преместен от Софийския в Старозагорския затвор,
Там Георги Заркин ще прекара до началото на 1975 г.
Осъден на усилено строг режим, Георги Заркин има право на всеки три месеца да получава само едно писмо, да изпрати само едно,
както и да получи колет само от 5 кг.
Редица писма, включително и такива изпращани до сина му, са конфискувани от Комитета за държавна сигурност (КДС, после ДС)
още в затвора.
Синът му Лъчезар ги намира в досието му едва след промените от 1989 г.

На 15 юли 1968 г., в разгара на демократичното обновление в Чехословакия,
Георги Заркин изпраща от затвора писмо-протест до министър-председателя Тодор Живков.
В него Георги Заркин пише открито за диктаторския характер на режима,
за политическото съдопроизводство и липсата на независимо правосъдие.

Георги Заркин обявява и 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския договор в Чехословакия.

Докато е в затвора, срещу Георги Заркин се води следствие за „разпространяване на клеветнически твърдения,
засягащи държавния и обществен строй“.
В следствие Георги Заркин получава вътрешна, допълнителна присъда от 5 години.
През 1974 г. той получава и втора вътрешна присъда в размер на 8 години, този път по обвинение,
че е създал в затвора контрареволюционна група и е разпространявал поезия с „вражеско съдържание“.

През 1975 г. Георги Заркин е преместен в Пазарджишкия затвор, където е поставен в единична килия,
до която достъп имат само началникът, дежурните офицери и надзирателите.
Според свидетелства на бившия офицер от ДС полк. Йордан Кожухаров,
съвсем целенасочено се е работило за физическото унищожаване на Георги Заркин,
тъй като, при режимът на който е бил поставен, Георги Заркин е щял да издържи не повече от година.

И все пак на властта се налага да бърза, след като през 1977 г. Радио Свободна Европа излъчва стихотворения на Заркин.

На 6 август 1977 г., ден преди смъртта на Георги Заркин, в Пазарджишкия затвор пристига от София черна Волга.
В нея са Атанас Ценов от ДС и още двама души.
Междувременно, със заповед от 1 август, началникът на затвора Ангел Топкаров вече е дал на Заркин 14-дневен карцер.

Така се стига до ранната сутрин на 7 август, когато предсмъртните викове на Георги Заркин
са чути от част от другите затворници.

Георги Заркин е задушен с възглавница, като едновременно е доубит гумени маркучи, за да не оставят следи.

Георги Заркин е задушен с възглавница, като едновременно му нанасят побой и с гумени маркучи, за да не оставят следи.
Разбира се, всичко това се случва със знанието и съдействието на
офицерите от ДС Боян Велинов и Ангел Ценов, началника на затвора Ангел Топкаров и зам.-министъра на вътрешните работи Григор Шопов.

Близките на Георги Заркин в Самоков получават телеграма за погребението му.
Без личен автомобил, те са принудени да вземат такси и пристигат в Пазарджик,
когато затворническата администрация полага тялото на Георги Заркин в безименен гроб на градските гробища.
Успяват да забележат, че Георги Заркин е обезобразен и със синини по лицето.

Така от света си отива журналистът и поет Георги Заркин.

Убийството на Георги Заркин е част от добре разработен механизъм на режима за отстраняване на неудобни лица.

Преди самия Георги Заркин, през 1974 г. в същия Пазарджишки затвор подобна съдба има отвлеченият от ДС политически емигрант
Борис Арсов.
През 1978 г. ДС ще ликвидира в Лондон писателя Георги Марков.
През 1986 г. в една от килиите на затвора ще бъде пребит до смърт преводачът Володя Наков,
който по-късно ще почине от раните си в Централния софийски затвор.

След промените от 1989 г. следствието за убийството на Заркин се води с прекъсвания цели 9 години.
Началникът на Пазарджишкия затвор Топкаров е арестуван и разпитван заедно с един от надзирателите.
Лекарска комисия установява, че причината за смъртта на Заркин е „насилствено шокова”.

В затвора твърдият Георги Заркин отказва както да работи, така и да сътрудничи на ДС.
Георги Заркин използва времето, за да се занимава единствено с литературните си творби.
За целта Георги Заркин пише в тетрадки с дебели корици.
Някои от тях са иззети после като доказателствен материал от управата на затвора.
Други произведения са писани на пелюрна хартия, която после е навивана на руло и поставяна в цигари на мястото на тютюна.
По този начин творчеството на Георги Заркин успява да стигне извън стените на затвора.

В затворническата килия от ноември 1967 г. до януари 1968 г. Георги Заркин написва романа си „Чест“.
Произведението е посветено на разрушаването на язовирна стена край Враца на 1 май 1966 г.,
довела до смъртта на над 500 човека.
Аварията тогава е скрита от медиите в комунистическа България.

Синът му Лъчезар издава за него книгите „Вулкан“ в две части (1996 и 2006 г.),
както и романа му „Чест“ (2008 и 2015 г.),
стихосбирките „Отвъд чертата“ (1994 г.),
„От храма на самообречените“ (2011 г.).
„Приливи и отливи“ (2012 г.).

Гавра е, че на 10 ноември 2014 г.
президентът комунист Росен Плевнелиев
удостоява посмъртно Георги Заркин
с орден „За гражданска заслуга – първа степен“.

А комунистите Борисов и Фандъкова
продължават НЕЗАКОННО да лъскат МОЧА!

ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН. Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000г.