ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

25-ти април,
1962-ра година.

Родена е Петя Дубарова.
В Бургас.
В семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стойко Дубаров.

Петя Дубарова започва да пише стихове в най-ранна детска възраст.
Нейните първи публикации са във вестниците „Септемврийче“ и „Народна младеж“,
в списанията „Родна реч“ и „Младеж“.

Скоро действителността в социалистическият концлагер НРБ,
смачкват илюзиите на младата поетеса!

На 4 декември 1979 г. Петя се самоубива!
На 17 години!
В дома си в Бургас!
Със сънотворни хапчета!
Петя е оставила предсмъртна бележка със следния текст:


Измамена

Младост

Прошка

Сън

Спомен

Зад стените на голямата къща

ТАЙНА


След изненадващата ѝ смърт, ДС пускат различни слухове за причините за самоубийството.
И до днес съществува версия, според която поетесата се е самоубила заради нескопосано комсомолско обвинение за саботаж.
Обвинението е по повод повредена пръскачка на автоматизирана линия по време на средношколска бригада във фабрика.

Поезията на Петя е белязана от желанието ѝ за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят!
За едно неограничено раздаване на доброта, щастие и усмивки.

Химера!
В оградената с телени мрежи
социалистическа 16-та СССР!

Време

Текат минути, часове и дни

в безспирен бяг безследно отлетели.

Как страшно в тези четири стени

ти блъскаш своите мисли посивели.

И чакаш някого. Но идва ден,

когато по пътеки осветени,

от блясъка на слънце озарен,

с изопнати от дъжд прохладни вени

ще спреш за миг внезапно покосен

от мисъл: Младостта е изживяна,

и как ли ще признаеш ужасен

пред себе си, че тя е пропиляна.

И истински все още неживял,

денят ти сив отмерва пулс последен.

И времето ще сграбчиш ти без жал

със трескави ръце и ужас леден.

Към слънцето с пресъхнали очи,

съсипан, прежаднял ще се катериш.

Но слънцето жестоко ще мълчи

и нищо ново няма да намериш,

защото си съвсем обикновен човек

на средна възраст. Много скоро

е може би и онзи страшен ден,

когато смърт очите ще затвори.

Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак

загубеното, вече пропиляно?!

На карта ще залагаш, светъл бряг

сте търсиш, но във тебе като рана

ще пари мисълта, че две неща

не можеш никога да си възвърнеш:

Живота да избавиш от смъртта

и времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!

Но времето остава нейна стража.

Дотука спира моята следа,

а имах толкоз много да ви кажа.

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

…Предай нататък…КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…