ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

5-ти април
1818-та година

Котел
Османска империя

Ражда се Гандю Кътюв Баюв, известен като Гаврил Кръстевич.

Учи първо в родния си град, а по-късно (през 1833 – 1834) в Карлово при учителя и книжовник Райно Попович,
През 1835 година учителства за кратко в Сливен, след което заминава за Цариград.

По молба и препоръка на котленските чорбаджии е приет в дома на най-влиятелния османски сановници –
котленеца княз Стефан Богориди, със задачата да се изучи за учител.
Богориди му осигурява първо частен преподавател, а по-късно (в 1837) го изпраща във Великата народна школа в Куручешме – гръцко училище.
Кръстевич овладява гръцки и френски език, както и богословските науки.

Вместо да го върне в Котел, през 1838 година
Богориди го изпраща да продължи учението си в Париж.
Гаврил Кръстевич завършва „Право“ в Сорбоната през 1844 г.

Гаврил Кръстевич се завръща в Цариград и работи като частен секретар на Стефан Богориди.
От 1845 до 1850 г. Гаврил Кръстевич е негов наместник и фактически управител на остров Самос.
От 1850 година Гаврил Кръстевич започва кариера в османската съдебна система.
Гаврил Кръстевич става съдия.
Гаврил Кръстевич е член на Върховния съд на Османската империя!
Гаврил Кръстевич е преподавател в юридическата школа в столицата!
Гаврил Кръстевич е автор на търговския закон на Османската империя!

През 1868 г. Гаврил Кръстевич е назначен във Висшия правосъден съвет (Диван-и-ахкям-и-адлие) на империята!

През 1879 година Гаврил Кръстевич е назначен за главен секретар на губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди.
Като такъв, Гаврил Кръстевич завежда и Дирекцията на вътрешните работи през следващите пет години.
Русия, упражнява влияние върху османското правителство, и Гаврил Кръстевич е назначен на мястото
на „непослушния“ Богориди през април 1884.

Кръстевич също не успява да се справи с агитацията за обединение на Румелия с Княжество България,
която ескалира в началото на септември 1885 година.
Предупреден, е че се готви преврат, каквото всъщност представлява Съединението.
Гаврил Кръстевич отказва да вземе превантивни мерки.
Гаврил Кръстевич спира телеграмата, с която директорите уведомяват османското правителство,
че не могат да се справят с обществените вълнения.
Гаврил Кръстевич е свален от власт на 6 септември сутринта от разбунтувалата се милиция.
Завинаги ще останат в историята на България, думите на Гаврил Кръстевич
застанал между настръхналата му лична охрана и разбунтувалата се милиция:
„Не мой да се стреляте!
Вие сте българи!
И аз съм българин“

Благодарение на разбунтувалата се милиция , Съединението е извършено без нито една жертва!
За зла участ, капитан Рачо Николов, командир на милицията на Южна Румелия,
отивайки да съобщи по телеграфа до княз Батемберг за успешното Съединение,
е прострелян смъртоносто от началника на пощенската станция.

След тези събития и кратък престой като частно лице в София Гаврил Кръстевич,
се връща на служба при султана.
Гаврил Кръстевич, умира през 1898 година .

На снимката
Първият Директорат на Източна Румелия, Пловдив, 1879.
Гаврил Кръстевич е седнал, вторият отляво.

Не папагалствайте като идиоти комунистическите измишльотини за българската история!
Като идиота путиниста-„евроатлантик“ Бойко Бекапето.

Благодарение на авторът на Търговския закон на Османската империя,
Съединението на Княжество България с Източна Румелия
е осъществено без нито един изстрел.
Гаврил Кръстевич е незаслушено забравен.

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР