„В обръщението „Мили хора“
е събрана цялата зловеща обич на комунистите,
към човечеството“

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

2 април
1933-та година.

В бившето село Попово, Пернишко,
днес на дъното на язовир „Студена“,
се ражда Константин Павлов.

На 20 септември 2008 година, след три инсулта почива Константин Павлов.
Най-значимият български поет на двадесети век!

Много силен характер!
Непризнат, малко познат извън литературните кръгове.
Мъчен, тачен, но несломим!

Константин Павлов дванадесет години е бил без работа!
С пълна забрана да го печатат!
Защо?

  • Влиза в конфликт с един от силните на деня – Георги Джагаров.
    Публично му удря шамар!
    Това става в ресторанта на Съюза на журналистите.

Излиза му име на скандалджия, който говори и действа както мисли, а не шушука под масата.
И тогава го изгонват отвсякъде!
Тогава семейството му се храни единствено от бащата на жена му Мария, който е известен професор.
Той им оставя 1,20 лв. всяка сутрин за кифличка на дъщеря им Донка Павлова-Доди.
Днес много добър живописец, шеф на Художествената гимназия.

  • Познаваше ли широката публика стиховете на Константин Павлов?
  • Той беше известен само в тесния кръг на поетите.
    След първите му две книги и забраната да публикува се оказа абсолютно забравен.
    Но въпреки това си беше невероятна легенда.
    Такава поезия не бяхме чели.
    Книгите му се преснимаха на циклостил и се разпространяваха апокрифно.

Константин Павлов е между най-оригиналните български поети на втората половина на XX век.
Оригиналността му намира признание в чужбина още от края на 60-те години.
Анна Ахматова искрено възкликва:
„Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!“

Стиховете на Константин Павлов са преведени на
френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други езици.

Константин Павлов умира на 28 септември 2008 г. на 75 г.
В мизерия и забвение.
В синя София.
В „демократична“ България…

ЕЛЕГИЧЕН ОПТИМИЗЪМ

Дявол да го вземе,
цяла вечност
съм запънат на ръба на пропастта.
Ще се вкоренят краката ми в скалата.
И ще заприличам на ония
криви, жилави и грозни храсти,
дето никнат даже там,
където кози крак не смее да пристъпи.

Но от тоя миг нататък
неудобството ще се превърне в качество.
В причудливи краски ще разцъфвам.
Непознати плодове ще раждам.
(Всеки плод с различен вкус и форма.)
Някои ще предполагат, че са сладки,
други ще твърдят, че са отровни.

Ах, посредствени художници ще ме рисуват,
фотографки ще ме снимат
контр-жур.

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

…Предай нататък…КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…