27-ми март
1893-та година.

Отива си тихо от този свят, най-голямата българка- Баба Тонка.
Тонка Тихова Обретенова.
Нейният дом в Русе е средище на българщината и свърталище на българските революционери.
Самата тя изпълнява рискована куриерска служба.
Посещава затворени в русенския зандан революционери,
грижи се за тях и им вдъхва смелост.

Когато османците пленяват с многобройни тежки рани Караджата
и го обесват полумъртъв, Баба Тонка с риск,
по християнски погребва главата на Караджата в двора си.

Баба Тонка поднася на олтара на освобождението всичките си деца.
И петте и чеда-четирима синове и една дъщеря, участват дейно в освободителното дело.
Синовете и Петър и Георги загиват в бой.
Син и Никола е притворил очите на Ботев, след последният дъх на поета-войвода.
Зет и Джендо-Захари Стоянов, е отровен от дългата ръка на Русия.

Баба Тонка си отива тихо от този свят…
Но гаврата със светицата на свободата продължава и след смъртта и.
След повторното „освобождение“, след повторната окупация от азиатската червеноармейска сган.

АБПФК на БКП , непосредствено след руската окупация на 9.9.10944г.,
отвличат внучката и Тонка и съпругът и Нико Просенички, уважавания от русенци директор на Мъжката гимназия.
Нико е разстрелян веднага, а издъхналата след тридневни гаври Тонка
е захвърлена на кучетата.
В неизвестен и до днес трап!
От тогавашните кремълски подлоги, като днешната кремълска марионетка,
путиниста-„евроатлантик“ комуниста Лъжльо Борисов.

ВСЕБЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР