Територия без история, е чужда.
Държава, без песните на всички етноси, е зандан.
Човек, без душа и за другите, е тиран.

Песните на моята страна,
на моята България.

Слушайте и гледайте ги в YouTube

Незабравимата Леа Иванова!

Българската Царица на джаза!

След 9-ти сепрември 1944 г. комунистите изпращат Леа Иванова в концлагера Ножарево!
Там Леа Иванова три месеца е подлагана на унижения.
След излизането не й позволяват да пее, предлагат й работа като продавачка.
Леа Иванова отказва.

Едва през 1962 г. Леа получава позволение за работа в странство.
Следващите 10 г. са триумфални!
Леа Иванова не слиза от страниците на вестниците и списанията
Но не в България, а в чужбина!
Всеки ден Леа Иванова дава интервюта за радио или телевизия.
Целият Берлин е облепен с нейния лик, а всяка вечер я аплодират по 4000 души във „Фридрихщадс палас”.
Германската столица е луда по българката и нейния оркестър!
Леа Иванова е звездата и на парижката „Олимпия”, и на стокхолмския „Барнс”!

Филмовата студия „Дефа” снима филма „Леа от юг”.
Леа Иванова има двугодишен ангажимент в хотел „Дюн” в Лас Вегас!
Леа Иванова обикаля целия свят!

Чак през 1980 г. Българското национално радио пуска за първи път песен на Леа!!!

В съзнанието на българите Леа Иванова е останала с непретенциозните естрадни песнички
„Чико от Порто Рико”, „Шушу мушу”, „ЦУМ, ЦУМ”.

Чико от Порто Рико

Живееше във Порто Рико
един младеж на име Чико.
От сутрин чак до късна нощ
със тежък труд изкарваше по някой грош.

Веднъж реши младежът Чико,
че зле живей във Порто Рико,
и от печалби съблазнен,
замина за Америка в прекрасен ден.

В Америка, в Америка
отиде Чико със надеждата,
че той да работѝ, умей
и че ще стане цар на преждата.

Чико от Порто Рико,
в Америка очаква те живот честит.
Чико от Порто Рико,
там ще спечелиш ти пари с торби.

Един ден вярната Анита
с писмо любезно го запита:
„Забрави вече хляба чер,
пиши ми как се чувстваш като милионер“.

Анита отговор получи:
„По-зле живея и от куче –
спя под един пробит балкон;
прати ми някой стар износен панталон“.

В Америка, в Америка
отиде Чико със надеждата,
че той да работѝ, умей
и че ще стане цар на преждата.

(×2):
Чико от Порто Рико,
за твоето завръщане настъпи час.
Чико от Порто Рико,
ний пак ще те приемем между нас.