ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР…

Българите никога не са продавани като роби в Османската империя!
За разлика от крепостните в Русия, търгувани като добитък.

Българите са имали свое семейство,свой дом, свой двор, своя земя, свой добитък, свой поминък.
ПЛАЩАЛИ са ДАНЪЦИ!
Данъкът е най-съществената и неоспорима разлика!
От робът, и от свободният поданик!

И в Римската, Османската, Руската и във всяка империя!

Въпреки, че българите са дали на османската империя един султан и десетки велики везири /министър-председатели/,
с изключение на българите-еничери,
останалите не са били роби!
Но са нямали никакви политически права и са били просто рая.

Това обяснява и „парадокса“,
защо водачите на въстанията срущу администрирането на българските земи от османлиите,
винаги са били най-богатите българи!

28-ми февруари…
1870-та година…

Издаден е най-важният ферман!
През цялото 5-вековно администриране на българските земи
от Османската империя на три континента!

Ферманът за учредяването на Българската екзархия!
От името на султан Абдул Азис.

Български превод НА ВИСОКИЯ ЦАРСКИЙ ФЕРМАН

Моята Царска воля е,
щото всичките жители по държавата Ми и верни Мои поданици, да могат да помагат,
доколкото им се пада на частта, на ежедневните ми Царски старания,
които полагам за достижението до по-висока степен на образованието и за благоденствието на Държавата,
и това, като те са и във вярата си, и във вероизповеданието си, и във всяко друго отношение винаги осигурени и спокойни,
и като поминуват помежду си в любов и съгласие и с начин,
който прилича на человечеството и съотечествеността.

Разпрата и разискванията, които против туй Ми добро желание се породиха от няколко време от степента на духовната покорност помежду
православните Българи и Гръцката Патриаршия,
т. е. поради границите на свързванието на Българските Митрополити, Епископи, Свещеници и Църкви с Патриаршията,
като станаха причина на оскърблението Ми,
за доброто им решение и за следствие на разискванията и размишленията, които стават за това,
излагат се следующите членове за последен техен край и решение.

Чл. 1-й. Съставя се едно отделно духовно правление (Окръг) под официално наименование (титул) БЪЛГАРСКА ЕКСАРХИЯ,
която ще обема с долуизложените Митрополии и Епископии, още и другите някои места;
и на туй отделение управлението на духовните и религиозни работи ще е поверено съвършено на Ексархията.

Чл. 2-й. Онзи от Митрополитите на речения Окръг, който по чин е най-голям, ще носи титула Ексарх,
а Нему ще принадлежи каноническото председателство на Българския Синод, който постоянно ще го придружава.

Чл. 3-й. Вътрешното духовно управление на тази Ексархия ще се определи с един особен устав,
който всякак да е съгласен с утвърдените канони и религиозните обряди на православната Църква,
и за потвърждение и приемвание ще се подложи на Високото Ми Царство.
Този устав ще се състави по един начин, който да осигурява Ексархията, щото Патриархът,
нито направо, нито посредствено, никак да се не намиса в управлението на духовните работи;
и особено в избиранието на Епископите и на Ексарха.
А щом се избере Ексархът, Българският Синод ще яви работата на Патриарха,
а той час напред ще даде потребното според вярата потвърдително писмо.

Чл. 4-й. Този Ексарх, определяем с Мой Висок Берат, ще е длъжен съгласно с църковните правила
да поменува името на Цариградския Патриарх.
И преди да се извърши духовното според вярата избирание на достойното за Ексарха лице,
ще се отнася до мнението и одобрението на Високото Ми Царство.

Чл. 5-й. За работи, които се отнасят до места, дето са под духовното управление на Ексарха, и за които Той правилно и законно
има пълна власт да посредствува при Правителството, ще му е позволено да се отнася направо до местните власти,
и в нужда до Високата Ми Порта.
Частно же, Бератите, дето ще се дават на духовните под негово ведомство лица, ще излазят по негово представление.

Чл. 6-й. За съдружно съразмишление и съдействие в работи, които се касаят до православната вяра,
Синодът на Ексархията ще се отнася до вселенския Патриарх и до Събора на Митрополитите,
и те ще побързуват да дават нужната помощ и да изпращат потребните отговори.

Чл. 7-й. Синодът на Ексархията ще иска от Цариградската Патриаршия Святото Миро, което се употреблява църковно.

Чл. 8-й. Епископите, Архиепископите и Митрополитите, които са подчинени на Цариградската Патриаршия,
ще минуват безпрепятствено през Епархиите на Българският Ексарх,
както и Българските Епископи, Архиепископи и Митрополити през Епархиите на Цариградският Патриарх;
и могат да пребивават в средоточията на вилаетите и в другите правителствени места за случающите им работи,
но вън от своят духовен окръг не ще могат да събират синод, и в работите на Християните, които не са под тяхното духовно ведомство,
не ще могат и да се месят, и на което място се намират, без позволението на тамошния Епископ не ще могат да свещенодействуват.

Чл. 9-й. Понеже както Иерусалимският на Фенер Метох, свързан с Иерусалимския Патриарх, е под управлението на Иерусалимския Патриархат,
тъй и находящия на същото място Български Метох заедно с близолежащата Българска Църква ще бъдат подчинени на Българския Ексарх,
затова горереченият Ексарх, когато стане нужда, ще му е позволено да дохожда в Столицата Ми и да пребивава в речения Метох;
и той или, както се каза по-горе, когато дойде тука по нужда, или додето се намира тука, в извършванието на църковните обряди
ще се съобразява с църковните правила, на които в такива случаи са подчинени
Иерусалимс[кият], Александрийск[ият] и Антиохийск[ият] Патриарси.

Чл. 10-й. Църковният Окръг на тази Българска Ексархия състои от Епархиите:
„Русчушка,
Силистренска,
Шуменска,
Търновска,
Софийска,
Врачанска,
Ловченска,
Видинска,
Нишска,
Пиротска,
Кюстендилска,
Самоковска,
Велеска,
Пловдивска,
Сливненския Санджак
и каазата Созополи“,
освен около двадесет села между Варна и Кюстенджа по крайморието, на които жителите не са Българи,
и освен градовете Варна, Анхиало и Месемврия,
и освен крайморските села на каазата Созополи,
и освен градовете Филибе и Станимака
заедно със селата Куклен, Водин, Арнауткьой, Панагия, Ново-село, Лясково, Ахлан, Бачково, Белащица,
и манастирите Бачковский, Св. Безсребърници, Св. Параскева и Св. Георгий. Махалата Св. Богородица вътре във Филибе,
която ще влезе в Българската Ексархия,
някои от жителите на тази махла, ако не щат да се подчиняват на Българската църква и Ексархия, ще бъдат волни.
А подробностите на това ще се уредят помежду Патриаршията и Ексархията според вероизповедните обичаи.

Освен тези изчислени и поименовани места, ако православните жители на другите места,
всичките или най-малко две третини поискат в духовните си работи да се подчиняват на Българската Ексархия,
и това като се изпита ако се потвърди и докаже, ще им се допрощава.
Но понеже това ще да става, както се каза горе, с желанието и съгласието на всичките или поне на двете третини,
заради това които с този предлог се трудят да сеят някак си несъгласие и раздор помежду жителите,
такивато законно ще бъдат под отговорност и ще се наказват според законът.

Чл. 11-й. Порядъкът на Манастирите, които се намират в границите на Българската Ексархия,
а са свързани с Патриаршията по вероизповедните Канони, ще си следват и ще се вардят както и напред.

Гореизложените точки, понеже се видяха, че удовлетворяват законните нужди и на двете страни
отмахват станалите прискръбни раздори, одобриха се от Моето Високо Царство.
И от сега нататък, за да се държи за правило и да се отбягнува от нарушението му, произнесе се Моето Високо Ираде,
и в обявление се издаде настоящият Ми Царски Ферман.

8 Зилхидже 1286

…………………………………..

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР…

28-ми февруари…
1870-та година…

Издаден е най-важният ферман…
През цялото 5-вековно администриране на българските земи
от Османската империя на три континента!

Тези, които папагалстват комунистическите измишльотини за българската история са идиоти!
Като идиота- премиер-милиардер, комуниста Бойко Борисов.

На снимката:

Ферманът за учредяването на Българската екзархия.