” А може би наистина не съм летял ( в космоса)”, загатва самият Гагарин
21.02.2021 от Иво Инджев
Гагарин: Истината

До ден днешен, почти 60 години от полета на Восток на 12 април 1961 год., Юрий Гагарин е смятан за първия човек
извършил орбитален полет на Земята.
Проява на съмнение в достоверността на събитието предизвиква у доминиращо мнозинство хора, навсякъде по света,
отегчителна гримаса на неодобрение.
Специално за тях, сега, ще направя обобщен, кратък и ясен анализ на известните днес за полета факти.
За тези, които вече са чели мои материали по темата (публикувани в ivo.bg), това няма да разкрие нещо съвсем непознато и ново.
Приканвам незапознатите с обстоятелствата, съпътстващи „несъмненото“ космическо събитие, да подходят с нужното внимание към анализа,
а гримасата – тя ще се получи от само себе си.

Пълна, абсолютна липса на доказателства за полет на Гагарин на 12 април 1961 година

Полет на човек около Земята, първи при това за нашата цивилизация, е несъмнено едно от най-грандиозните събития на 20-ти век.
И няма нищо по-естествено, разумно и задължително, събитието да се документира на филмова лента, телевизионен запис и снимки.
Документирането на този единствен по рода си случай е не само важно, то дори е по-значимо и необходимо от самото събитие.
Защото става въпрос за нещо небивало в световната история, нали?
Да, ама не! Нищо подобно не е сторено.
Полетът се извършва тайно, защото е засекретен.
Толкова засекретен, че дори съветският ръководител Хрушчов – изпитващ изключително силен интерес
към подготвяните за космонавти летци – отсъства.
Очаквал събитието с изгарящо нетърпение, много му се искало да присъства, но когато най-сетне моментът настъпил… нямал желание.
Желание да присъстват имали от цял свят професионалисти: журналисти, оператори, фотографи…
Никой от тях обаче не е имал и най-малка представа за предстоящия триумф на извечната човешка мечта,
поради което имащите желание нито са били поканени, нито са присъствали.
А сред присъстващите не се намерил дори един с най-обикновен фотоапарат, който да направи една черно-бяла снимчица
за да увековечи завинаги космическия успех на съветския социализъм.
Невероятно, но факт! Не е направена една-едничка снимка.
На проведената три дена по-късно пресконференция, Юрий Гагарин отговаря на въпрос дали ще се публикуват снимки така:
„На кораба Восток нямаше нито един фотоапарат и фотографиращо устройство.
Не са правени никакви снимки и затова няма нищо за публикуване.“ ( в. Комсомолская правда 16.04.1961г)

„Няма нищо за публикуване“! Не е трябвало тези думи да бъдат произнесени, при това от Гагарин.
Могъл е да даде някакъв уклончив отговор или просто да не отговори, както не отговаря на въпроса за приземяването –
дали го е извършил в капсулата на спътника или отделно от нея с парашут.
По-късно съветската пропаганда ще започне да произвежда и публикува не само снимки, но и филми.
А такова поведение на Гагарин (дори и в книгата си той не дава отговор на въпроса за приземяването),
в ущърб на комунистическата пропаганда, ще има съдбоносно значение за неговата житейска съдба.

Париж, 18 юли 1961 г. Полетът е признат и регистриран като рекорд без доказателства.

Никакви! Уморена от 5-часовата препирня, комисията на Международната федерация по аеронавтика (FAI)
склонява да приеме писмените показания на кошаревските свидетели Плаксин и Борисенко, представени от съветската страна за очевидци.
Единият лъгал, че присъствал на старта, другият – при приземяването.
Когато по-късно са изобличени, Борисенко се оправдава:
„Така трябваше. Какво да напиша и говоря – решаваха отгоре!“

Липса на доказателства за приземяване на космонавт след извършен космически полет

Десетки, по-скоро неизброими са публикуваните варианти на приземяването.
Всичките си приличат в едно:
не са верни!
Една от най-комичните и също толкова глупава, направо обида за интелекта на дете е версията на „самия“ Гагарин.
Под „самия“ имам предвид написаното в авторската му книга „Дорога в Космос“.
Да не си помисли някой, че той лично я е съчинил!
Не, не може да напише такава глупост. Написана е от някой „отгоре“.
Нека я припомня:
„Ступив на твёрдую почву, я увидел женщину с девочкой, стоявших возле пятнистого телёнка и с любопытством наблюдавших за мной…
Я ведь всё ещё был в своём ярко-оранжевом скафандре.

– Неужели из космоса? – не совсем уверенно спросила женщина

– Представьте себе, да, – сказал я.

– Юрий Гагарин! Юрий Гагарин! – закричали подбежавшие с полевого стана механизаторы. Это были первые люди,
которых я встретил на Земле после полёта, Мы обнялись и расцеловались, как родные.
У когото нашёлся фотоаппарат, мы встали большой группой и сфотографировались. Это был первый снимок…“

Цитирам „неговата“ версия, защото според нея той е в скафандър на първата снимка.

Е, няма такава снимка. На публикуваната като първа снимка летецът е в костюм на… летец.
Никакъв скафандър!
И никакви въодушевени мъже, жени, деца и телета не са го приветствали. Колхозниците – въоръжени с гаечни ключове, чукове и сърпове –
тръгнали да пресрещнат парашутиста защото решили, че това ще е някакъв втори Пауърс, пилотът на сваления лани, на 1-ви май,
шпионски самолет U-2.
Но, от близкото военно поделение също следели внимателно приземяването и изпратената оттам група набързо прибира Гагарин.
Затова няма снимки с колхозници на полето: със/без скафандър.

Всички свидетели на приземяването посочват, че изведнъж в небето се появяват два парашута:
на единия виси капсулата Восток, на другия – летецът!
Няма трети парашут с катапултиращия стол!?
При навлизане в атмосферата, на 7 км от земята катапултиращият стол (заедно със закрепения към него космонавт)
се изстрелва като снаряд от капсулата, след което се отваря спирачния парашут на стола.
Отделянето на космонавта от катапултиращия стол става на 4 км от земята с отваряне на основния парашут…

Наблюдаващите приземяването колхозници намерили капсулата, разкъсали и поделили вътрешната ѝ изолация,
а намерената в капсулата храна – изяли.
Но стол за катапултиране – въобще не са виждали.
Не е намиран и капака на капсулата закриващ отвора през който се извършва изстрелването на стола.
Липсата на капака ще оставя без нужното внимание.
Не мога обаче да приема липсата на катапултиращия стол, без който космонавтът не може да извърши приземяване с парашут
от капсулата на Восток.
Отсъствието на този задължителен атрибут от сцената на приземяването, означава единствено и само едно:
спусналият се с парашут Гагарин не е космонавт, защото няма ли катапултиращ стол – няма космонавт.
В района на приземяването може да има стол без космонавт, но жив и невредим космонавт без катапултиращ стол наоколо – не може.
За неразбралите (винаги има такива) ще го напиша още веднъж и още по-ясно:
спуснатите с парашути Гагарин и капсула не са участвали в космически полет през този априлски ден.

Поведението на космонавта в спътника Восток: въображаемото и действителното

Самият Гагарин описва поведението си в капсулата, в условия на безтегловност, така:
„Что произошло со мной в это время? Я оторвался от кресла ( отделих се от катапултиращия стол), повис между потолком и полом кабины…”

Лъжа!
В капсулата Восток космонавтът бива прикрепен към катапултиращия стол и се инструктира да не мърда, да не пипа и да не прави нищо,
за да не стане беля. Той е дишащ товар. Нищо повече.
Двете основни функции на стола са:
поддържане живота на космонавта (подаване на кислород за дишане и изтегляне на издишвания в скафандъра въглероден диоксид)
и безопасно катапултиране.
За осъществяването на тези функции космонавтът остава прикрепен към стола в херметическия си скафандър през цялото време.
Всичко на спътника протича автоматично, без намесата на товара.
Определящо за функцията на космонавта като товар е на съветските лекари, които били убедени, че по време на безтегловността
в безграничната космическа самота, той най-вероятно ще изгуби разсъдъка си.
Поради тяхната категоричност Восток е непилотируем.
Но… и да са искали да пренебрегнат лекарското мнение, съветските конструктори не са могли,
защото приземяването на живи космонавти в капсулата на спътника, без използването на катапултиращ стол,
ще им се получи чак през 1964 г.
Дотогава всички космонавти, летели с Восток, са се приземявали с катапултиращ стол – отделно от капсулата.
Десет години по-късно, през 1971 г., СССР ще признае официално, че е лъгал с твърдението си за присъствие на космонавт
в капсулата на Восток при приземяването.

Недопустимото нарушаване на секретния протокол за изстрелване на спътници

Съветската космическа програма започва развитието си единствено с милитаристична цел:
пренасяне на бойни глави (бомби) на далечни разстояния.
Трудното начало е поставено с изстрелване на 11 ракети Фау-2 на германския гений Вернер фон Браун.
Едва на 10 октомври 1948 г. съветският конструктор Корольов ще успее (с помощта на немски учени и специалисти)
да изстреля за първи път балистична ракета Р-1, копие на Фау-2.
Следват различни модификации и през 1954 г. „миролюбивият“ СССР има на въоръжение балистични ракети с ядрени бойни глави –
изпреварвайки САЩ с 6 години!

За да може съветската държава необезпокоявано да лъже за характера на космическите си експерименти, те са строго засекретени.
Провеждането им – изстрелването и връщането на спътниците – става в обезлюдените пустинни райони на Казахската ССР.
Предоставянето на каквато и да е информация относно изстрелването на спътници е ставало само след като експериментите са приключили
и след като специална комисия се събере и реши дали, какво, и как да се публикува.
На 12 април 1961г. този протокол е нарушен.
Веднага след изстрелването някой „отгоре“ нарежда космическият експеримент да се разгласи.
Неразумно и глупаво решение! – Никой не може да гарантира, че успешното начало ще доведе до благополучен край.
Ще бъде невероятен, непростим позор, каквото нито един комунистически лидер би си причинил, ако полетът завърши с провал.
За да издаде такова нареждане нарушаващият протокола е бил уверен, че експериментът ще се увенчае с успех.
Такава увереност дава само едно обстоятелство – липсата на Гагарин в спътника Восток.

Да видим как са протекли нещата в действителност:
говорителят на Московското радио Юрий Левитан е събуден по телефона между 9 и 10 часа на 12 април с нареждане да се облече и
бъде готов да го доставят в Радиото.
В 10:00 часа (московско време) той прави съобщение по радиото за протичащ полет на Гагарин. Изминали са 53 минути от старта.
Спътникът лети над Тихия океан и е по средата на полета. До приземяването му остават 55 минути.
Очевидно, решението за разсекретяване на полета е взето веднага след старта.
Бързината при вземането на това необосновано решение, води закономерно до извод, че за да бъде обявен Гагарин за обиколил Земята,
е било необходимо само едно-единствено условие: успешно изстрелване на Восток.
С други думи, каквото и да се случи по-нататък със самия спътник – къде и как ще се приземи в границите на СССР – е без значение.
Съдбата на Восток след старта няма отношение към Гагарин: летецът накрая ще бъде жив и здрав.
Защото ако не е жив и здрав – няма полет. Това, както вече посочих, е възможно само ако той не присъства в летящия спътник.

Непростимо глупаво е да се мисли, а още по-идиотско е да се вярва безрезервно и днес,
че СССР обявява за извършван от съветски човек първи полет около Земята, без на старта да присъства Хрушчов.
В държави с режим на диктатура такива обществено значими събития не се случват в отсъствие на лидерите им.
Виновните за такъв пропуск (отнемащ удоволствието на партийния и държавен ръководител, да прегърне, нацелува,
потупа насърчително летеца и отреже лентичката преди полета) вместо държавни отличия, щяха да получат ГУЛАГ и разстрел.

(Не)зададената зона на приземяване

Зоната за приземяване на съветските спътници, както вече посочих, е определена в

отдалечени, ненаселени места, докато Гагарин се спуска с парашут в населен район –недалеч от град Енгелс, Саратовска област.
На хиляда километра от района отреден за приземяване, но(!) на 20-на километра от поделението,
в което той само преди месеци се е обучавал да скача с парашут.
Официалната версия на СССР е, че приземяването е станало на предназначеното място.
Възможно ли е, ако полетът е протекъл нормално, толкова голямо отклонение от зоната на приземяване?
Не!
Не само, че не е, но е и немислимо, защото ще излезе, че без проблем, без какъвто и да е инцидент при изстрелване на балистична ракета,
руснаците вместо Берлин могат да уцелят Москва.

Разминаване във времето и пространството на случващи се по време на полета събития коментирани от Гагарин

По време на полета и след това в книгата си Гагарин коментира освен работата на уредите в капсулата и какво вижда през илюминаторите ѝ.
На линка отдолу е карта на изпълнената от спътника траектория, с разбивка на събитията през времето на полета.

http://www.svengrahn.pp.se/histind/Vostok1/Vostok1X.htm

pastedGraphic.png
От картата се разбира, че коментарите на Гагарин нямат нищо общо с реалността.
Не, не бъркам.
Ще го напиша отново: коментарите му нямат нищо общо с реалната действителност!
Нека цитирам:
„В 9 часов 51 минуту (6:51 на картата) была включена автоматическая система ориентации.
После выхода «Востока» из тени (след излизането на Восток от тъмнината) она осуществила поиск и ориентацию корабля на Солнце.
Лучи его просвечивали через земную атмосферу, горизонт стал ярко-оранжевым, постепенно переходящим во все цвета радуги голубому, синему…

9 часов 52 минуты. Пролетая в районе мыса Горн, я передал сообщение:– Полет проходит нормально… Я сверился с графиком полёта.
Время выдерживалось точно.
«Восток» шёл со скоростью, близкой к 28 000 километров в час…
Одна за другой внизу проносились страны, и я видел их как одно целое, не разделённое государственными границами.

9 часов 57 минуты. (Излъчено е съобщение от спътника, че полетът продължава над Америка,
пренебрегнато в книгата от иначе невероятно словохотливия Гагарин!)

В 10 часов 15 минут на подлёте к африканскому материку от автоматического…“

Анализ на коментарите

На карта е отбелязано, че Восток минава от тъмната част (нощ) в осветената (ден) в 7:10 ч. (10:10 ч. московско време),
а не в 9:51 ч. м. вр. (6:51 на картата), когато са изминали само 14 минути откакто спътникът е преминал от ден в нощ (6:37 на картата).
В часа посочен от Гагарин той е посред нощ и от мястото, където Восток ще премине границата между тъмно и светло,
го делят времеви период от 18-19 минути и голяма дистанция в размер между 8 000 км до 9 000 км,
колкото например е разстоянието между Москва и Сиатъл.

В 9:52 ч. м. вр. (6:52 на картата) Гагарин твърди, че лети над нос Хорн, когато Восток е по-близо до Галапагоските острови на екватора.
Трудно, чак невъзможно е да се види носа, не само защото Земята е кръгла, но Восток и цяла Америка са напълно забулени в нощта.

Съобщението в 9:57 ч. м. вр. (6:57 на картата), че лети над Америка звучи абсурдно днес, но е било преднамерено!
Излъчено е като потвърждение, че полетът продължава над континента. Това става ясно от коментара му (9: 52 ч. м.вр.),
че видял преминаващите отдолу страни като едно цяло, неразделени от държавните граници. Горкият Гагарин, какво неведение:
никакви страни не са минавали една след друга под спътника – не само заради полета в нощта,
а защото Восток въобще не прелита над Америка!

В 10:15 ч. м. вр., (7:15 на картата) докладва, че полетът протича нормално. В книгата си прави уточнение,
че в този час наближава Африка и ще лети над Конго.
На картата се вижда, че го очакват поне още 5-6 хиляди километра полет за да достигне континента.

В 10:25 ч. м.вр. (7:25 на картата), когато се включва спирачната система, според Гагарин –
твърдящ че съвсем точно е определил местоположението – спътникът отдавна лети над Африка,
докато и в този момент континентът е все още недостигнат.
В посочения час разминаванията във времето и пространството на коментираните събития изчезва по простата причина,
че той повече не назовава географски райони, над които Восток прелита, за да се направи сравнение.
Оттук насетне докладите се отнасят за работата на апаратурата.
Моментът за включване на спирачната система е зададен да се случи в определения час и това е изпълнено точно,
но местоположението на спътника не е точното. Трябвало е да стане над Африка – тя се е включила над Атлантическия океан.

Обобщение

Очевидно е, че коментарите на Гагарин следват график на полет, но… несъстоял се полет.
Нещо се е объркало:
дефектно устройство, неправилна работа на системи или просто грешни изчисления са причина Восток да не изпълни зададената траектория.
Тя определено е минавала над континентите на Америка, а изчислената позиция на спътника при включване на спирачната система
(7:25 на картата) е била над Африка.
Но… сметката се оказала поразително грешна!
Не само отделни географски райони – с пресмятанията си относно местоположението на спътника във времето –
съветските специалисти не са уцелили дори континентите!
И това не е целия им резил.
Не по-малко скандално е, че спътникът не успява да извърши цяла обиколка.
За орбитална обиколка на Земята със скорост от 28 000 км/час, на спътника му е необходимо да бъде в орбита 1 час и 29 минути
(89 мин. е орбиталния период на Восток).
Той поддържа орбитална височина 1 час и 8 мин (от 06:17 до 07:25 на картата),
време достатъчно за не повече от 76 процента от дължината на орбитата.
Иначе казано: полетът на Восток, като цяло, е суборбитален – доста дълъг наистина, но не е орбитален.
За да е орбитален, какъвто официално се води и днес(!?), полетът трябва да включва пълна орбитална обиколка!

Откъдето и да се погледне полетът на Восток от 12 април 1961-ва година е провал:
руснаците не знаят накъде лети, нито къде ще се приземи и дали ще извърши пълна орбитална обиколка.
Безпроблемно се е оказало май само изстрелването.
Докато летенето по зададената траектория, изпълнението на цяла обиколка и приземяването на спътника в предназначения район
не им се е получило.
Било е невъзможно за постигане или просто са решили , че акуратното спазване характеристиките на полета не си е струвало усилията им.
Каквато и да е причината, фактите потвърждават верността на направения по-горе логичен извод,
че за да бъде обявен Гагарин за обиколил Земята е било необходимо едно-единствено условие – успешно изстрелване на Восток!

Ако Гагарин е бил в спътника щеше да знае, че лети над вода – не над суша!

Съобщението в 9:57 ч. м.вр. (6:57 на картата) щеше да потвърди, че е над Тихия океан – не над Америка!
Восток пресича границата нощ/ден над Атлантическия океан – не над Америка!
Спирачната система се включва над Атлантическия океан – не над Африка!
И нямаше да измисля нелепи коментари, че „видял“ преминаващи под Восток държави…

Разочарованието е за осъзнаващите сега, че са вярвали в немислимо грубата лъжа на руската пропаганда,
представила на света научно-техническия резил на съветската космонавтика като безспорен успех.
Боже господи!
Мога да си представя възбудения до червено Хрушчов как удря с обувка по масата, повтаряйки по адрес на световните лидери:
„Ама как ги прецаках всичките, а? С първа космическа ги… прекарах!“

Ако всичко беше изпълнено според замисъла на руските космически сценаристи, и Восток беше летял по пресметнатата траектория,
почти невъзможно щеше да бъде дори и днес установяването (Благословен да бъде Интернет!),
че излъчваният от спътника глас на Гагарин е, запис на магнетофонна лента.

Съвсем неслучайно е гагариновото уточнение, че в капсулата вместо фотоапарат и камерае монтиран… магнетофон.
И не се е пошегувал три часа след приземяването, когато казва на лекаря Виталий Волович – смаян от това,
че не намира в състоянието му никакви следи от претърпените при приземяването натоварвания от 10-12g – следното:
„А може би наистина не съм летял?“ (в оригинал: „А может быть, и вправду не летал?“)

„Полетът на Гагарин“ е безпардонна, умопобъркваща руска лъжа, възможна за общности от комплексирани, ограничени същества.
За обществата на свободните и нормални хора подобна измама е неприемлива, необяснима и недопустима.
Това изключително разминаване на човешките ценностни системи в тоталитарните и демократичните държави,
е причина за продължаващото 60-годишно битуване на наглата комунистическа измама като неоспорима истина.

Хиляди деца, като мен, бяха омагьосани от думите на Гагарин за красотата на Земята видяна от космоса.
Оттогава пазя детската си мечта, да видя нашата планета от висините.
Гагарин (споделя в интервю през юли 2011 г. в Лондон голямата му дъщеря) никога, нито веднъж не е отронил и дума за тази приказна,
сияйна красота пред децата си.

Епилог

Краят на житейския път на Гагарин е унизителен: такъв, какъвто КГБ отрежда за изменниците.
На 27 март 1968 г. той е заставен да извърши кратък, тривиален полет: издигане, спускане, завой…
Самолетът, с който извършва елементарните упражнения, е стар и разнебитен учебен МиГ-15 –
най-занемарената летяща развалина в хангарите на поделението, който не се използвал при ежедневните тренировки.
Използван е съвсем рядко – само за демонстрация на катапултиране.
Полетът на смъртта е продължил по-малко от четвърт час.
Заедно с 34-годишния летец загива и началникът на поделението Серьогин, присъединил се към Гагарин с надежда,
че присъствието му ще предотврати злокобния край. Смела и доблестна постъпка на командира, но безрезултатна.

Надявам се, и вярвам, че един ден душата на Гагарин ще получи нужния ѝ мир и покой.
За това обаче ще е необходимо да се отнеме на летеца незаслужения космически рекорд и присъди на пилота,
който пръв е осъществил орбиталния полет – покриващ изискванията на Международната федерация по аеронавтика (FAI).
Името на този пилот е Енос, извършил на 29 ноември 1961 година две обиколки на Земята и при приземяването,
по-точно приводняването се е намирал в капсулата на спътника.

Нищо смущаващо няма, че действителният космически рекордьор е… шимпанзе!
Постигнал го е честно и абсолютно спортсменски. Справедливостта изисква да му бъде признато заслуженото!

Българин

Коментар от Клуб Илия Минев:

АДМИРАЦИИ!

Убийствена статия!
Достатъчно е само:
„На публикуваната като първа снимка летецът е в костюм на… летец.
Никакъв скафандър!“

И все пак върхът е“
„– Юрий Гагарин! Юрий Гагарин! – закричали подбежавшие с полевого стана механизаторы. …“

Падаш от небето сред полето и всички знаят вече не само името ти, а и фамилията!

ГЕНИАЛЕН ТЪПИЗЪМ!

Полетът на Гагарин“ е безпардонна, умопобъркваща груба лъжа на руската пропаганда!
Предназначена за комплексирани, ограничени същества.

Днес вече безспорно е доказано,
че първият човек летял в космоса
е американецът Алън Шепърд!
На 5 май 1961 !

На възраст 47 години,
Алън Шепърд изпълнява своя втори космически полет.
Като командир на екипажа на „Аполо 14“.
Това е третата успешна американска експедиция на Луната (31 януари – 9 февруари 1971 г.).
До момента Алън Шепърд е най-възрастният астронавт, стъпил на лунната повърхност.