ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

2-ри февруари,
1933-та година.

Ражда се Константин Павлов.
В бившето село Попово, Пернишко
(днес територията му е част от дъното на язовир „Студена“).

“Най-добрият български поет, който някога съм чела!”
Така Анна Ахматова, преди няколко десетилетия, описва Константин Павлов.
Гениален, оригинален, комуто никой не посмя да каже добра дума.

На 20 септември 2008 година, след три инсулта почива Константин Павлов.
Поет, най-значимият български на двадесети век!

Много силен характер!
Непризнат, малко познат извън литературните кръгове, мъчен, тачен, но несломим.

Константин Павлов дванадесет години е бил без работа.
С пълна забрана да го печатат. В социалистическият концлагер НРБ.
Защото Константин Павлов влиза в конфликт с един от силните на деня – Георги Джагаров.
Публично му удря шамар.
Това става в ресторанта на Съюза на журналистите.
Изгонват го отвсякъде, защото говори и действа както мисли.
А не шушука под масата .

Тогава семейството му се храни единствено от бащата на жена му Мария, който е известен професор.
Той им оставя 1,20 лв. всяка сутрин за кифличка на дъщеря им Донка Павлова-Доди.
Много добър живописец, шеф на Художествената гимназия.

Но въпреки това Константин Павлов си беше невероятна легенда.
Такава поезия не бяхме чели.
Книгите му се преснимаха на циклостил и се разпространяваха апокрифно.

ЕЛЕГИЧЕН ОПТИМИЗЪМ

Дявол да го вземе,
цяла вечност
съм запънат на ръба на пропастта.
Ще се вкоренят краката ми в скалата.
И ще заприличам на ония
криви, жилави и грозни храсти,
дето никнат даже там,
където кози крак не смее да пристъпи.

Но от тоя миг нататък
неудобството ще се превърне в качество.
В причудливи краски ще разцъфвам.
Непознати плодове ще раждам.
(Всеки плод с различен вкус и форма.)
Някои ще предполагат, че са сладки,
други ще твърдят, че са отровни.

Ах, посредствени художници ще ме рисуват,
фотографки ще ме снимат
контр-жур.

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

Онези, които все още папагалстват
камунистическите хвалебствия
за социалистическият концлагер НРБ,
са ИДИОТИ!