ИСТИНСКИЯТ ВСЕБЪЛГАРСКИ КАЛЕНДАР

17-ти февруари.
1371-ва година.

В Търново почива Цар Иван Александър.

Цар Иван Александър ръководи съдбините на българите цели четиридесет години!
Българите при Цар Иван Александър, живеят предимно в мир със съседните народи.

Цар Иван Александър допринася много за развитието на българската книжнина и изкуство.
Цар Иван Александър заповядва изписването на два изключително ценни паметника на българското средновековие:
-Манасиевата хроника, изработена към 1340г.,
-Четириевангелието на Цар Иван Александър, препис, който е направен в 1356г. от монах Симеон, по поръчка на Царя.

Манасиевата хроника е превод на Световната летопис на ромейския писател Константин Манасий.
Оригиналният текст е в мерена реч и се състои от 6733 стиха.

Българският превод, е направен в немерена реч, в периода 1335 – 1345 г. по заповед на цар Иван Александър.
Има 19 добавки, свързани с българската история.
Запазени са 5 преписа:

-Московският препис е най-старият запазен препис на летописа, съхранен в Сборника на поп Филип от 1345 г.
Днес се намира в Държавния исторически музей в Москва.

-Ватиканският препис се състои от 206 пергаментови листа.
Той е единственият илюстриран с оригинални миниатюри – 69 на брой с над 100 отделни сцени.
От тях 18 миниатюри са посветени на събития от българската история.
Останалите са от изгубения днес ромейски първообраз.
Този препис се съхранява във Ватиканската библиотека.

-Тулчанският препис е българска редакция от XVI-XVII век.
Днес се съхранява в ръкописната сбирка на Румънската академия на науките в Букурещ.

-Хилендарският препис е от 1510 година.
Днес се съхранява в Хилендарския манастир.

-Новгородският препис е от XVII век .
Днес се намира в Санкт Петербург.

Ватиканският препис на Манасиевата хроника е проучен и издаден от проф. Иван Дуйчев.

Четириевангелието на Цар Иван Александър, се състои от 268 пергаментови листа и е украсена с 366 многоцветни миниатюри.
След много превратности на съдбата, през 1876 година синът на британския лорд Робърт Кързън,
отдава Четириевангелието на Цар Иван Александър, на постоянно съхранение в Британския кралски музей.

Първите българи, докоснали се отново до светинята от Второто българско царство са Петър Гудев и проф.Богдан Филов през 1925 година.
През 1971 година със създаването на Британската библиотека в Лондон Четвероевангелието на Иван Александър е предадено в нейно съхранение,
където остава и до днес.

На 3 ноември 2017 година ръкописът е включен в Международния регистър на ЮНЕСКО „Паметта на света“.
С това, Четириевангелието на Цар Иван Александър,
получава признание като един от най-ценните исторически паметници,
със световно значение.

ИСТИНСКИЯТ ВСЕБЪЛГАРСКИ КАЛЕНДАР

Тези, които продължават да папагалстват
комунистическият и руският прочит на българската история
са идиоти!

На снимката:
Миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата хроника.
Крум пирува след победата над император Никифор.