ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР
24-ти декември.
1861-ва година.
Излиза последният, 62-ри брой на Дунавски лебед.
Вестникът, който след Българска дневница, е вторият и най значим вестник на Георги Стойков Раковски.
На 9-ти октомври 1867 г., в два часа след полунощ, в Букурещ спира да тупти сърцето
на Патриарха на българското националноосвободително движение Георги Стойков Раковски.
Рожден в Котел с името име Съби Стойков Попович.
Жълтата гостенка — туберкулозата, отнема живота на пламенния родолюбец,
който през целия си живот с перо и сабя се бори
за освобождението на Българските земи от администрирането на Високата порта !
Въпреки, че Котел е дал няколко везири /министри/ на Османската империя.
Включително и първият управител
на Източна Румелия Алеко Богориди,правнук на Софроний Врачански!
На 10-ти октомври, Раковски е погребан в букурещкото гробище „Щербан водъ“.
През 1885 г., костните му останки са пренесени от Букурещ в София.
През 1942 г., на 75-та годишнина от смъртта на Раковски,
ковчежето с костните му останки поемат от София през Стралджа, към родния Котел.
На 24 октомври 1942 г. го посрещат много граждани, народни представители, министъра на просветата, бургаския областен директор и
почетна рота български войници.
ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР
24-ти декември.
1861-ва година.
Последният брой на Дунавски лебед…
