ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

11-ти декември,
1868-ма година.

Васил Левски започва първата си организационна обиколка из България.

Финансирана от Димитър Горов.
Димитър Горов е измислил лозинките-тайният шифър на Левски.
Димитър Горов единствен е имал правото да отваря и отговаря на кореспонденцията до Левски!

Защо името на Димитър Горов
не е известно за българската общественост?

Защото Димитър Горов не е нито безпрекословен русофил!
Защото Димитър Горов не се вмества в комунистическият калъп за необразованият и беден борец за освобождение!
Напротив!
Неверни са комунистическите внушения!
Всички изявени борци за освобождение,
са образовани и богати!

Димитър Горов също е образован и много богат!
Най-богатият!
Наричан от всички приживе-БАНКЕРЪТ на ХЪШОВЕТЕ!

Кой е този човек?

Димитър Горов е роден в гр. Пещера.
Още твърде млад се присъединява към българската емиграция в съседна Румъния.
Димитър Горов не останал за дълго в Букурещ.
Не му допаднал хъшовския живот.

Димитър Горов обичал да дружи с Левски, защото нито пиел, нито пушел.
И най-вече, че малко приказвал.
Димитър Горов се усамотявал понякога на разговор с вечно усмихнатият оптимист Стефан Стамболов.

Като делови човек, свикнал на всекидневен труд, Димитър Горов скоро се захванал с търговия.
Отворил магазин за сапун и свещи.
И не в столицата, а в пристанищния град Гюргево.
Гюргево е разположено срещу гр. Русе.

Почти всеки ден малък параход плувал от единия до другия град.
Установил връзка и с други крайдунавски градове на България –
Свищов и Браила.

Търговията със сапун и свещи, за изненада и на самия него, взела широки размери.
Димитър Горов печелил, но не скатавал златните лири.

От Каравелов, Левски, Ботев и Стамболов знаел за всекидневните нужди
от средства за дейността на революционната емиграция:
за оръжие, за печатните издания, за облекло на четниците, които минавали Дунава.

Не е неизвестно, че Димитър Горов търгува и с оръжие от Виена!
Със свои средства Димитър Горов екипира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Нещо повече – лично я е изпратил до слизането й на българския бряг, край свищовското село Варадин.

Димитър Горов изцяло въоръжава и екипира Ботевата чета за преминаването й през м. май 1876 г. в България.

От пристанището в Гюргево, заедно с четниците, на парахода “Радецки” се качил и Димитър Горов.

Неговия брат Атанас Горов, загива още в първото сражение на четата на 18 май при Милин камък.

По време на пътуването на четата, Димитър Горов бил винаги до войводата.
Христо Ботев доверил на Димитър Горов, някъде до румънското село Бекет, текста на телеграмата,
която трябвало да изпрати да европейските вестници,
както и прощалното писмо до жена си Венета, писмо до приятелите, както и джобното си тефтерче.

Захари Стоянов съобщава и други подробности:
“Взема та си туря подписа под Ботьовата депеша до европейските вестници.
Това не стига – продължава Захари Стоянов – ами изважда копие от тая последната (депешата до европейските вестници),
която подписва и адресира до Сръбското дипломатическо агентство в Букурещ.
Изпраща още 10 – 20 депеши до различни приятели в Букурещ, Браила и една до генерал Игнатиев”.

След обявяване на Руско-Османската война от 1877-1878 г. ,
домът на Димитър Горов в Гюргево се превърнал в резиденция на руското разузнаване.

Самият Горов се включил активно в помощ на руското командване.

И пак Захари Стоянов: “Като минаха русите в 1877 т. Дунав и стигнаха Балкана и Плевен Димитър Горов си напусна хубавата работа
и постоянно сновеше между Свищов и Търново, до Шипка и Плевен, без да го кара някой, само да носи новини.”

По време на обсадата на Плевен Димитър Горов е бил в един от руските полкове, който участва в превземането на града.

След освобождението този патриот не потърси отплата за приноса си.
Стефан Стамболов му предлагал много служби, но той ги отклонявал.
От Гюргево преместил магазина си за сапун и свещи в Трявна.

Но Трявна не бил Гюргево. Скоро се принудил да удари ключа на работилницата .

И тук изгрял късмета на моето родно Дерманци.
То било обявено за околийски център, в който влизали 24 села, разположени по течението на р. Вит и р. Златна Панега.

П рез есента на 1879 г.,Димитър Горов бил назначен за околийски управител на новото селищно обединение в Дерманци,
в което влизали 24 села, разположени по течението на р. Вит и р. Златна Панега.

Димитър Горов е заварил опустошен от войната район.

Къщите – ограбени и с разбити прозорци и врати. Добитъкът – изклан.

Необраните царевици по нивите затрупани със сняг.
И все пак това бил единственият източник за прехрана.
Берели замръзналите мамули, ронели зърната и ги сварявали.

Още по-трагична се оказала дошлата пролет.
Нямало добитък и хората се впрягали в ралата да орат.
Нямало семена за засяване.
С един впряг по трима-четирима мъже пътували чак до селата покрай Дунав, незасегнати от войната, да осигурят семена.

В такова състояние е заварил първият околийски управител новооткритата околия.
Той се заема с присъщата му деловитост и упоритост да формира управленските тела по селата от Гложене до Беглеж.

Набирал авторитетни хора, наложили се с трудолюбие и житейска мъдрост. Много от тях били неграмотни.
Но това не им пречело да работят и организират населението да възстанови къщите и се отдаде на мирен труд по нивите.

В района върлували банди , които ограбвали и малкото останало имущество по къщите.

В Дерманци околийският управител се настанил в бившия конак.

Околийският началник Димитър Горов останал в Дерманци близо година.
Но изглежда е имало и райони с по-тежки проблеми.

Такъв бил Плевен и плевенския регион.
Почти осеммесечните военни сражения тук съсипали и града, и околните селища.
Хиляди хора останали без подслон и препитание.
Стотици умирали от глад.
Какво да се прави?

Стефан Стамболов назначил за областен управител в Плевен Димитър Горов.
Той вярвал в него, в неговата неуморна и неизтощима енергия, в чистотата на помислите е делата му.

И не се излъгал.
Горов събрал около себе си оцелелите знатни хора на града и с тях организирал първите възстановителни работи.

Отворили в различните квартали фурни и малки магазинчета.

Тежък проблем и тук били многото разбойнически банди,
които обирали и коли, и хора по пътищата и в града.

Заедно с доброволните отряди, които формирали,
денонощно участвал в битките с разбойниците и Димитър Горов.

Димитър Горов се простудил и заболял от туберкулоза.
Болестта се развила бързо и той умира ненавършил 41 години.

Димитър Горов бил карантиниран под грижите на съпругата си.
На смъртното си легло Горов-„Банкерът на хъшовете“ казал на жена си:
„Ето тези три франка са останали от всичкия ми имот! Запали с тях една свещ на гроба ми!“.
Димитър Горов умира на 7 декември 1881 г. в Трявна в крайна нищета.
По-късно тленните останки на Димитър Горов са пренесени и погребани в Пещера.

Димитър Горов е бил от онези “тихи” работници,
които са оставили дълбоки следи сред съвременниците си, и ярък и заразителен пример за млада България!

Но Димитър Горов е забравен днес!

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

Тези, които папагалстват комунистическият и руският прочит на българската история,
са ИДИОТИ!

Димитър Горов, дясната ръка на Левски не е бил прострелян в битки, и не е увиснал на въжето.

По християнска традиция, се тачи разпнатият Христос, а не делото му приживе!

Още по извратена е комунистическата традиция да се почитат мъчителите и убийците на България!
И до днес плащаме милиарди колониалин данък на Русия, за енергийното си робство!
И до днес стърчи за възхвала на българо-убийците, Шмайзера на МОЧА!

Скромна плоча в Пещера,
напомня за великият българин Димитър Горов!
Дясната ръка на Левски!
Димитър Горов-банкерът на хъшовете!