ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

1-ви декември,
1347-ма година.

Българският цар Иван Александър се жени за еврейката Сара.
Сара приема свето кръщение и християнското име Теодора.

Четиринадесетото столетие, е период от развитието на българската държава, с многобройни превратности.
Чумни епидемии, дворцови метежи, вражески нашествия и задаващото се османско администриране на българските земи.

За България това е векът на Срацимировците –
могъщата династия, водеща произхода си с куманския род на Тертеровците, и великата династия на Асеневците.

Дали на България Елена Българска, Иван Срацимир, Иван Шишман, Константин II, Фружин, Александър Шишман и др.,
И Иван Александър!

Османската вълна не залива само България, а цели три континента!
Погледнато безпристрастно, властването на Иван Александър има качествата
на истински втори Златен век на култура и политическо могъщество.
То е своеобразен апотеоз на развитието на Средновековна България.

Иван Александър се нарежда сред малцината български владетели с най-продължителен период на властване –
цели четиридесет години – отстъпвайки единствено на цар Петър I.

С възшествието си на престола през 1331 година, след успешния преврат срещу племенника си Иван Стефан,
Александър се ползвал с одобрението на болярското съсловие и подкрепата на армията.
Пред стабилността на властта му обаче стояли три големи пречки,

На запад набиращото сили сръбско кралство с неудоволствие отчело
детронирането на протежето им Иван Стефан.

На север вуйчото на Иван Александър – Белаур,
отказал да признае властта на своя племенник и се укрепил с привържениците си в силната Видинска крепост.

На юг пред българските граници се струпвали войските на стар враг в лицето на Византия,
чийто император Андроник III видял удобната възможност да отнеме от българските земи редица тракийски крепости.

Иван Александър съумял сравнително бързо да се справи със заплахата от Сърбия.
Българският суверен предложил новия сръбски крал – енергичния и амбициозен Стефан Душан,
за съпруга сестра си Елена, жената, чиято съдба отредила много по-голяма роля от тази на обикновен гарант за мир.

След като си гарантира спокойствие на западната граница, Иван Александър насочва към владенията на вуйчо си във Видин татарски наемници,
които да го държат зает.

Самият цар Иван Александър оглавява българската войска в поход срещу силите на Андроник в Тракия.
Българите и Александър си върнали загубените от византийците градове –
Дъбилин (Ямбол), Русокастро, Айтос и др., с което приключил похода формално.

Но Иван Александър планира неприятна изненада за византийците!
към българския стан се присъединяват 3000 татарски наемници!
Подготвящите се да отстъпват ромеи са хванати напълно неподготвени от мълниеносната атака на българските сили
и на 18 юли 1331 година, Иван Александър постига първата си решителна военна победа като български цар.

Между българския суверен и Андроник е сключена мирна спогодба, която признава българските завоевания.
Като гарант за мира е дъщерята на ромейския василевс Мария, която встъпва в брак
с българския престолонаследник и най-голям син на Александър – Михаил.

След като ликвидира и опасността от Византия, българският суверен насочва вниманието си
и към непокорството на вуйчо си Белаур, който все още се бунтувал във Видин.

Конфликтът се проточва цели пет години,
Според изворите през 1336 година българският цар нахлува с голяма войска „в Бдин, цялото Подунавие, даже и до Морава“.
След посочената година, името на Белаур изчезва от историческите хроники.

Иван Александър е безмилостен!
И бившата търновска царица Анна Неда се убеждава в това.
Намерила убежище в Дубровник след преврата на Иван Александър,
тя скоро е споходена от делегати на сръбския крал Стефан Душан,
убеден от зет си да изиска изгонването на някогашната царица от крайморската република.

На същото „добронамерено“ отношение от страна на Александър се радва и племенника му Шишман,
който, като един от синовете на Анна Неда,
предявява претенции към българския престол от безопасното си убежище в Константинопол.
Там разчита на подкрепата на великия доместик и бъдещ император Йоан Кантакузин,
който не скрива амбициите си да постави марионетен владетел на българския трон.
На заплахите на Кантакузин, че византийският флот ще нападне българските черноморски и дунавски пристанища и ще отведе Шишман във Видин,
българският цар отвръща с пълна мобилизация на войските си.

Новият династичен сблъсък между двете емперии изглежда неизбежен.
Сянката на войната обаче се разсейва.
Кантакузин оттегля подкрепата си към Шишман
Българските дипломати вече не изискват принцът в изгнание да им бъде предаден.

Същевременно започва византийската гражданска война в която Кантакузин се стремял да отнеме властта над империята
от императрицата-регент Анна Савойска.

Многобройните победи на българския цар в края на първото десетилетие на неговото властване са ознаменувани
със съставянето на известния Софийски Песнивец –
похвално слово, поръчано от самия Иван Александър, в което българският суверен е описан като „най-православния между всички,
старейшина и военачалник и крепък в битки, любезен и благоприветлив, руменодоброзрачен и красив на вид“.
Авторът не пести хвалебствия по отношение на покровителя си, сравнявайки го дори с Александър Велики,
както можем да се убедим от следващите редове:

„По своята военна мощ той ми изглежда като втори древен Александър.
Така и този отначало много градове превзе с крепкост и мъжество.
Такъв се яви сред нас великият Иван Александър, който царува над всички българи,
който се прояви в големи и усилни битки и мощно низложи гръцкия цар,
и когато този се скиташе го хвана в ръцете си и превзе укрепени градове;
Несебър и цяло Поморие с Романия, така също Бдин и цялото Подунавие, даже и до Морава.
И като хвана с ръце всички свои врагове, подложи ги под нозете си и установи крепка тишина във вселената.“

Несъмнено едно подобно описание на постиженията на Александър впечатлява,
дори и при положение, че българският цар сам бил поръчал изготвянето му.
Макар България да е имала доста по-голяма територия в по-ранни периоди,
все пак е цяло достижение за владетеля да постигне направеното от него в условията на феодално раздробяване,
което протичало с пълна сила на Балканите през тези години.
От друга страна, придобиването на „цялото Поморие с Романия“ дава на Иван Александър контрол над земи със значително гръцко население.
Това му позволява, към официалната си титла като „В Христа Бога благоверен цар и самодържец на всички българи“,
той да добави и титуларния етноним „и гърци“, с което възстановява блясъка на титлата на българските царе от времето на Иван Асен II.

Всеизвестен е и бисерът на средновековната български книжнина-Четвероевангелието на цар Иван Александър .

Четвероевангелието на цар Иван Александър е илюстрован ръкопис на български език,
преписан през 1355 – 1356 г. от монаха Симеон за цар Иван Александър.

Книгата съдържа 268 пергаментови листа с текста на четирите евангелия.
Украсена с 366 многоцветни миниатюри, тя е един от най-разкошните български писмени паметници.

След падането на Търново през 1393 година четвероевангелието е изнесено в Молдова,
където бива откупено от молдовския владетел Александър Добрия.
През 17 век то попада, като дар на молдавските князе, в светогорския манастир „Свети Павел“.
През 1837 г. англичанинът Робърт Кързън посещава манастира и (по собствените му думи) го получава
заедно с Видинското евангелие като подарък от игумена.
Скъпоценният ръкопис остава притежание на семейството на Кързън до 1917 година,
когато неговата дъщеря, баронеса Зауш, го дарява заедно с цялата му сбирка от книги на Британския музей в Лондон.
Преместен е в Британската библиотека, където се намира днес,
при нейното основаване през 1973 година.

На 3 ноември 2017 г. Четвероевангелието на цар Иван Александър е включено в Международния регистър на ЮНЕСКО „Паметта на света“.
През юли 2018 г. е отпечатано първото пълно фототипно издание на четвероевангелието.

Затова с основание царуването на Иван Александър
може да се нарича
Втори златен век на България!

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

На по любознателните, препоръчваме книгата
„ЗАБРАВЕНОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ“ НА ПЛАМЕН ПАВЛОВ

Тези, които папагалстват комунистическият прочит на българската история,
са ИДИОТИ!

На снимката:
Страница от Четвероевангелието на цар Иван Александър с царските портрети.