ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

30-ти ноември,
1913-та година.

Едва 27-годишна, Лора Каравелова се самоубива…

За пламенната любовната история между Лора и поета Пейо Яворов се говори и до днес.
Но е ясно, че причината за смъртта и на двамата е именно неуравесеният характер на разглезената премиерска щерка.

Лора Петкова Каравелова е дъщеря на българския политик Петко Каравелов и видната общественичка Екатерина Каравелова,
и племенница на големия български писател и революционер Любен Каравелов.

Лора е млада, красива и добре образована.
След завършване на гимназиалното си образование в София тя се обучава в католическия пансион „Нотр Дам дьо Сион“ в Париж, Франция,
а по-късно – в Антверпен, Белгия.

През 1907 година Лора сключва брак с младия съпартиец на баща и от Демократическата партия, Иван Дренков.
В 1908 г. се ражда първото им дете Кирил, което умира скоро след раждането.
Година по-късно се ражда вторият им син Петко.
Бракът се оказва неуспешен и след мъчителни 5 години е разтрогнат през юни 1912 г.

На 21 август 1906 г. Пейо Яворов за първи път среща Лора Каравелова.
Запознанството между двамата се осъществява по време на излет в Драгалевския манастир.
Но по това време Яворов е влюбен в 16-годишната сестра на неговия приятел Петко Тодоров – Мина.

След ранната смърт на Мина,
Яворов е впечатлен от пламенната натура на Лора, и разбира се от красотата й.

На 19 септември 1912 г. Лора се омъжва за Яворов, а този брак се оказва фатален и за двамата.
Красива, високо интелигентна, ерудирана, тя е разглезена и меланхолична по характер.
Нейната любов към Яворов е всеотдайна и същевременно обсебваща.
Лора демонстрира болезнена ревност към съпруга си и при най-малкия повод.

Постепенно бракът им навлиза в критична фаза,
а това се случва едва година, след като двамата са сключили брак.

Немалка роля за това изиграва съпругата на писателя Михаил Кремен – Дора Конова,
която, опитвайки се да флиртува с поета, допълнително разпалва ревността на Лора.
След една от поредните сцени на ревност на 30 ноември 1913 г. Лора се застрелва в дома им на столичната улица „Г.С.Раковски“.
Малко след това, шокиран, прави опит да се самоубие и самият Яворов. Той бива спасен, но ослепява.

В започналото полицейско и съдебно разследване се лансират две версии –
тази за самоубийството на Лора и тази за убийството ѝ от Яворов.
Въпреки че доказателствата и проведената експертиза сочат самоубийство,
под влияние на пресата и родственици на Лора,
срещу поета бива заведено дело за убийство.
Това става причина година по-късно Яворов да сложи край на живота си.

Любовните чувства на Пейо към Лора са били дълбоки и искрени!
За това свидетелства красивите стихотворения,
които Яворов посвещава на Лора.


На Лора

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов…
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка –
и в мъката любов!