ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

25-ти ноември.
1847-ма година.

Александър Стоилов Бойолу Екзарх e упълномощен от цариградските българи,
да направи нужните постъпки пред Цариградският патриарх и пред османските властите,
за да се сдобият българите със своя църква в Цариград.
Но прошението остава глас в пустиня!

По късно по тоя въпрос се намесва княз Стефан Богориди,
който е внук на Софроний Врачански и 30 години е най довереният съветник на султана.

Стефан Богориди издействува ферман за построяването и подарява на българската диаспора
мястото си на Босфора, където първоначално е изграден дървен параклис.
Така се стига до днешната уникална желязна църква „Свети Стефан“…

Забравената преди от атеистите БКП, а сега от комунистите ГЕРБ/БСП църква,
желязната църква „Свети Стефан“я грозеше самосрутване!

Уникалната църква бе спасена с 3,5 млн. евро (близо 16 млн. турски лири) от кметството на Истанбул.
И със седем години труд на арх. Фикрие Булунмаз, ръководител на реставрацията.

Днес желязна църква „Свети Стефан“ блести в цялото си великолепие.
Посетете Босфора в Истанбул, и и се полюбувайте…

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

Които папагалстват комунистическият и руски фалшификат на българската история, са ИДИОТИ!

Александър Стоилов Боев (Бойоглу), нарекъл се Александър Екзарх,
е потънал в забрава велик българин…

Александър Екзарх е родом от Стара Загора и произхожда от заможно „робско“ семейство .
Александър Екзарх учи последователно в Букурещ, Будапеща, Мюнхен…
От 1836 г. Александър Екзарх е в Париж, където отначало следва математика,
а впоследствие, с османска ДЪРЖАВНА стипендия следва медицина (1839 – 1841).

През 1841 г. Александър Екзарх придружава като преводач Жером-Адолф Бланки,
изпратен от френското правителство да проучи последиците на разгромените въстания в Северозападна България:
-Първото Пиротско въстание в 1835 г.
-Манчовата буна, начело с Манчо Пунин в Пиротско, Белоградчишко и Берковско в 1836 г.
-Върбановото въстание, в Чипровско начело с Върбан Панов и Кр. Нешин. в 1837 г.
-Второто Пиротско въстание в 1838 г.
-Нишкото въстание 1841​.

През 1842 – 1846 г., Александър Екзарх изпраща до западноевропейските правителства няколко мемоара (паметни записки)
за подобряване положението на българите в Северозападна България.

Александър Екзарх издава в Цариград българския Цариградски вестник (1848 – 1862), чийто главен редактор е между 1850 и 1860 г.
Александър Екзарх съдейства за откриването на българската църква „Свети Стефан“ (1849).
Александър Екзарх превежда романа „Младата сибирянка“ от Ксавие дьо Местр (1851)
и „Священное и божественное евангелие Новаго завета“ (1858).

От 1866 до 1876 г. Александър Екзарх е съветник при посолството на Османската империя в Париж.
След учредяването на Българска държава на Берлинският конггрес,
на мястото на Дунавска Балканска Руска Губерния,
Александър Екзарх е член на Върховния административен съд в Източна Румелия.

От 1885 г. до смъртта си, Александър Екзарх живее в София.

На снимките:
фотографии на Александър Екзарх (1) с жена му София ок. 1854
и в Цариград (2) ок. 1870 г.