Които папагалстват комунистическият и руският фалшификат на българската история, са ИДИОТИ!

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

23-ти ноември.
1893-та година.
Пловдив.

На 74-годишна възраст умира д-р Стоян Чомаков.
Един от най-влиятелните възрожденци.
Един от най-видните строители на Нова България.

Майка му Груда е сестра на Големи Вълко чорбаджи и Голям Стоян Чалъкови от Копривщица.
Те са най-богатите и от „робите“ и от турците, и са най-силните беглигчии и джелепи.
На Големи Вълко чорбаджи е българин, комуто се оказва изключителната чест да получи лична аудиенция от султана.

Първоначално Стоян Чомаков учи в килийното училище в Копривщица, открито с парите на вуйчо му.
През 1833г. вуйчото ги праща с Найден Геров и още две талантливи деца , на негови разноски, да учат в гръцкото училище в Пловдив.
После Чомаков учи в най-прочутите гръцки школи- на Теофилис Каирис на остров Андрос и в Атинската гимназия.
От 1841г. е в Италия,Пиза, където е студент по медицина .
Завършва университета 1847г., което го прави вторият дипломиран хирург. Две години по-късно от д-р Георги Странски.
1848г. д-р Стоян Чомаков се завръща в България.
1849г., с помощта на вуйчо си, е назначен за османски държавен градски лекар на Пловдив.

В цялата османска империя на три континента и в историята на българската медицина, д-р Чолаков се прочува със спасяването на заклани.
За първи път , през юли 1861г.
В пристъп на умопомрачение, българинът Михаил Иванов си прерязва гръкляна с бръснач в Цариград.
Д-р Стоян Чомаков и асистентите му, също българи, Вичо Панов и Георги Маркович, успешно зашиват гръкляна и самоубиецът оцелява.
Тези операции предизвикват такова изумление, че предизвикват свикване на имперският съвет за медицински надзор, който ги разисква.
В последствие, методиката на д-р Стоян Чомаков се изучава не само в Османската империя/тенденциозно наричана турска/, но и в цял свят.

В следващите десетилетия, д-р Стоян Чомаков е основно действащо лице в учредяването на
независимата от гръцките фанариоти Българска екзархия.
През 1871 г. взема дейно учаские в проведения църковно-народен събор.
През 1871 – 1876 г. е член на Екзархийският съвет.
От 1877 г. е член на Държавния съвет в Цариград.
1877 – 1878 г. е губернаторски лекар в Пловдив.
От 1881 до 1884 г. е член на Постоянния комитет на Източна Румелия.
По време на Съединението е избран за член и подпредседател на Временното правителство.

Д-р Стоян Чомаков убедено споделя вижданията на Раковски,Левски, Ботев и Стамболов, че „който ни освободи, той ще ни пороби“.
Затова е един от българофилите-русофоби, които настояват за свикването на Берлинският конгрес.
Д-р Стоян Чомаков е против БЕЗСРОЧНАТА окупация на българските земи.
Д-р Стоян Чомаков е против превръщането на Софийският санджак в Руска Дунавска Балканска Губерния, управлявана от генерал-губернатор.
Неговото верую е, че „Поробени земи се освобождават, разпокъсани земи не се обединяват“.
Затова и Руският цар-Българоубиец, не допуска нито един виден български представител на Берлинският конгрес,
за да си защитаваме българските интереси.
Напротив!
Руският цар-Българоубиец, след като не може да запази Задунайская губерния,
налага разпокъсването на България на две:

  • Княжество България, за себе си.
  • Източна Румилея за султана.

Тракия, Македония,Беломорието,части от Добруджа, Западните покрайнини,Моравия, Онгъла,
Бесарабия, Казанските и Запорожки българи…
Исконни български земи остават извън пределите на съсечената на две,
миниатюрна Третата българска държава.
Основана не на 3-ти март в Агиа Стефанос/днес квартал Йешил кьой на Истанбул/, а на 1-ви юли в Берлин.

Строителят на Нова България Д-р Стоян Чомаков, е Народен представител в 4 ВНС и 5 и 6 ОНС..
В периода 29 юни-20 август 1887 г. е министър на просвещението в преходното правителство на Константин Стоилов.

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

НА СНИМКАТА
По същото време, когато мужиците в Русия са живеели в землянки, като животни, вижте интериора от къщата на „робът“ д-р Стоян Чомаков в Пловдив.
Дарена е от потомците му, за художествената галерия „Златю Бояджиев“.