ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

1 ноември.
1986-та година.
В долината на българската социалистическа химическа гордост.

В Девня.
В завода „Полимери”.
Взривява се цехът за поливинилхлорид .

Най-новата и модерна мощност в девненския химически социалистически комплекс.
Вследствие на взрив заводът е почти разрушен.
В цеха загиват 20 души.
Ранените в завода са няколко десетки.

Ударната вълна от експлозията е усетена чак във Варна.
На 20 км от мястото на взрива е регистриран трус от 3 степен по скалата на Рихтер.
Опитомените социалистически журналисти ни чули, ни видяли, ни разбрали.
И до днес продължават да възхваляват и тъгуват, по фалиралия навсякъде по света и у нас, социализъм.
А Чекмедже Бойко Джипкаджи от Банкя,още не можел дори само да боядиса,
построеното от кумира му сатрапа Живков от Правец.
А как ли ще боядиса стените на взривилият се цех за поливинилхлорид?.
А как ли ще боядиса почернените души на близките на убитите и ранените?.

БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

П.П.
И до днес, няма осъден истински виновник за трагедията в Девня!
Разкриването на истината за това какво точно е станало преди 34 години,
няма да изтрие сълзите на почернените майки и близки на загиналите.
Но тя трябва да се знае!
Не само за упокой на паметта на невинните жертви.
Но и за да не се повтаря от днешните безхаберни ГЕРБ-калинки!
И защото нейното премълчаване днес,
е поредното потвърждение, че у нас само е имитация на гласност и демокрация…

ПОМЕН за ЕЛЕНА

ЗАЩО ДЕЦАТА НИ УМИРАТ В МИРНО ВРЕМЕ.

Толкова много героични войни са водели българите и толкова много от тях са оставили костите си по бойните полета!
Вечна им памет!
Но нима е редно в мирно време да загиват децата ни?
На пешеходната пътека, в парка, на стадиона, по дискотеки
и дори на работното си място!

Дъщеря ми Елена Георгиева бе на 18 години, когато завърши техникум и
започна работа като лаборантка в Девня – в лабораторията на ПВЦ-2.
Не измина и месец и на 1 ноември 1986 г. сградата, в която се помещаваха лабораторията и машинното отделение, се взриви.
Загинаха 22-ма души!
Сред тях беше и Елена – моята прекрасна дъщеря, която обичаше да пее, свиреше на акордеон и китара и знаеше пет езика…

Оттогава изминаха 26 години, но за загиналите в Девня така и никога не бе извършена заупокойна молитва.
Никой никога не спомена имената им – нито на 1 ноември, нито на друга дата.
Нека поне сега сведем глава за техния мир!

Теодора Василева

Този помен написа 2012-та година,
Теодора за дъщеря си Елена!

И до днес в учебници и медии продължава безочливо да се възхвалява социализма,
в концлагера НРБ!
16-та ССР…

Борисов не спомена и дума за трагедията в Девня!
За него са по важни пачките в Чекмеджето!
Да ни баламосва с Ковид, и да добута мандата с Джипката!
За да фалшифицира отново НАЙ-ГОРЕ изборите по лукашенковски!
С над милион фалшиви избиратели мъртви души!

А ние ТУК ДОЛУ, пак да разнасяме като лудите в изборната нощ,
чували с протоколи и бюлетини…

„И ще познаете истината,
и истината ще ви направи свободни.”
(Иоан 8:32).

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР