ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

10-ти август,
1886-та година.

Целият град Търново се стича на митинг.
С говорител Стефан Стамболов, председател на Народното събрание.
Против детронирането на княз Александър Батемберг!
Против извършения в София преврат от русофили-национални предатели.

Стамболов се покачва на една маса.
Започва да говори.
Гласът му се извисява!
Загърмява:
„България се намира в своя кивот/ковчег/…
Героят на земята ни/княз Александър Батемберг/ е подло низвергнат…“

Стамболов заслугите на княза, неговият патриотизъм…
Оплаква предателите, които му се отплащат с такава черна неблагодарност…

Симеон Радев пише:
„Публиката слушаше със задавено гърло.
Сетне се разплака с глас…
Той говореше сякаш на невидими тълпи.
Безбройни.
Тъй трябва да са говорели в дни на напаст,
библейските пророци.
В публиката се носеше сега един свещен трепет.
Тъй страшно бе вълнението, че плачовете престанаха.
Публиката гледаше със сухи очи, разширени от някакъв мистичен ужас…
Когато Стамболов свърши, от публиката се издигна един нечовешки вик.
Викът на тържество, на скръб и на злоба.
Тогава от двора музиката засвири „Шуми Марица“.

„И ще познаете истината,
и истината ще ви направи свободни.”
(Иоан 8:32).

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

ПРОКЛЕТА да Е РУСИЯ!…Музиката засвири „Шуми Марица…