ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

30 юли,
1868-ма година.

Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е разбита от башибозук и османски редовни войски на връх Бузлуджа.

Войводата Хаджи Димитър е тежко ранен на Бузлуджа и изведен от боя от трима свои четници.
За три денонощия е отнесен на връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, близо до днешното село Свежен (тогава Аджар).
Там въпреки грижите на местни пастири, Хаджи Димитър починал от раните си около 29 юли 1868 г. (стар стил; нов стил – 10 август).
Погребан е на същото място.
Дванадесет години по-късно, през ноември 1880, костите са препогребани тържествено.
Вдвора на църквата „Св. св. Петър и Павел“ в с. Аджар от пловдивския викарен епископ Гервасий Левкийски (по-късно сливенски митрополит).
Малко по-късно майката на Хаджи Димитър прибира тези кости и те са препогребани до църквата в кв. „Клуцохор“ в Сливен.
През 1970 г. във връзка с цялостно преустройство на къщата музей „Хаджи Димитър“ и възстановяването на съборените сгради,
костите са предадени в Окръжния исторически музей в Сливен.

Христо Ботев е обезсмъртил Хаджи Димитър в едноименна балада.

Жив е той, жив е!…
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира…

Войводата Стефан Караджа, преди това, при боя в местността Канлъдере край Вишовград, е ранен тежко и е пленен.
На 12 юли е отведен в Търново, а по-късно в Русе.
На 30 юли 1868 г. умира от раните си в Русенския затвор.
Погребан е от баба Тонка Обретенова.
Черепът му се съхранява в къщата музей „Баба Тонка“ в Русе.
Първият надгробен камък на Стефан Караджа е намерен при строителните работи в къщата музей на Баба Тонка през януари 2014 г.

Непосредствено след 9.9.1944г., АБПФК на БКП, арестуват внучката на Баба Тонка заедно със съпругът и Нико Просинечки,
уважаваният от русенци директор на мъжката гимназия в града.
Нико е застрелян, а Тонка след тридневни гаври и изнасилвания,
е садистично умъртвена и захвърлена на зверовете, в неизвестно и до днес дере…

„И ще познаете истината,
и истината ще ви направи свободни.”
(Иоан 8:32).

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР