ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

30-ти юни,
1944-та година.

Спира хумористичният седмичник Щурец.
С редактор и издател Райко Алексиев, с псевдоним Фра Дяволо.

12 години Райко Алексиев разсмива българите.
Вестникът, в по-голямата си част, се списва и илюстрира лично от Райко Алексиев.
Щурец допада на вкуса не само на средния гражданин, за когото основно е предназначен,
но и на по-взискателния читател.
С карикатурите на Райко Алексиев, Илия Бешков, Стоян Венев…
С фейлетоните на Райко Алексиев, Ангел Каралийчев, Тома Измирлиев/брат на Христо Смирненски/,
Никола Ракитин, Елин Пелин,Стефан Костов…
С хумористичните стихотворения на Райко Алексиев, Измирлиев, Подвързачов, Пантелеев…

Някои от героите им стават нарицателни:
Генчо Завалията-типаж на преследван от злополучия нещастник.
Гуньо Гъсков-глуповат, но практичен младеж.
НанеГето-шоп одумник и клюкар.
Отец Тарапонтий-практичен духовник…

Райко Николов Алексиев е неколкократен председател на Съюза на дружествата на художниците в България
Райко Алексиев сътрудник на периодичните издания
„Македония“,
„Барабан“,
„Смях“,
„Людокос“,
„Българан“,
„Маска“,
„Зора“…
Райко Алексиев е основател и главен редактор на сатиричния вестник „Щурец“ (1932 – 1944).
Райко Алексиев е автор на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони.

Райко Алексиев е следвал литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия в София.
Още с появата на първия му пейзаж в „Изложба на младите“ през 1913 г.
българската царица Елеонора става една от най-големите почитателки на таланта му.
Същата 1913-та година, Райко Алексиев прави пет самостоятелни изложби!

Последните дни преди Деветосептемврийския преврат, Райко Алексиев е многократно предупреждаван от свои близки да напусне страната,
а кумът на семейството Никола Мушанов го снабдява с дипломатически паспорти.
Алексиев обаче отказва и наивно твърди:

„ Аз не съм политик.
Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа.
Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си.
На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил.
Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва. “

Райко Алексиев е садистично пребит до смърт на 18 ноември 1944 година в София.
От новата антинародна власт на АБПФК на БКП.
Както садистично бяха избити от АБПФК на БКП, синовете на Райна Княгиня.
Както садистично бяха избити от АБПФК на БКП, над 40 000 българи по градове и села.
40 000 българи са с неизвестни и до днес гробове, които няма как от близките им да бъдат, по християнски оплакани…

Садистично са били избити от същата БКП, от която Борисов не се отказа при деполитизацията на МВР.
Садистично са били избити от същата БКП, чийто партийна книжка, Борисов още пази в рамка в спалнята си в Банкя.
Същият Борисов, който си „спинкам сладко“ в Бояна, до нощно шкафче, фрашкано с корупционни пачки евро, и корупционни кюлчета злато.
Същият Борисов, който „печели“ изборите, с над милион фалшиви гласоподаватели в избирателните списъци.Очевидно, от разминаването
в официалните сайтове на ЦИК и НСИ/ЕСГРАОН/.

„И ще познаете истината,
и истината ще ви направи свободни.”
(Иоан 8:32).

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

На снимката.
Сватбен портрет на Райко Алексиев и актрисата Весела Грънчарова, 1932 г.
Кумува Никола Мушанов.
Източник: ДА „Архиви“