ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

29-ти юни,
1920-та година.

Чаровното нежно момиче се казва Мара Рачева.
Родена е на 29 юни 1920 година.
В добро и интелигентно семейство.
Баща й е офицер, дядо й бивш шипченски опълченец.
Чаровното нежно момиче, завършва право през 1943 година и дори става доктор на науките.

Моля, по-чувствителните хора,
да не четат по-нататък този пост!

От доста млада нежното момиче членува в БЗНС.
В края на 1944 год. става секретарка на д-р Г. М. Димитров.
От началото на 1945 год. е секретарка на Никола Петков, който вече е новият главен секретар на БЗНС.
На 23 май 1945 година д-р Г. М. Димитров, който е под домашен арест, търси убежище при семейство Рачеви.
Момичето му помага да стигне до дома на шифровчика от Британската съюзническа мисия.
На другия ден го придружава, когато полк. Бейли и лейт. Макинтош от Британската мисия отвеждат,
с кола Г. М. Димитров в резиденцията на Мейнард Барнс, представител на Американската съюзническа мисия.
Още същата вечер Мара е арестувана.
Умира на 28 май 1945 година след зверски изтезания.
Зловещата история е описана в книгата на съпругът на дъщерята на д-р Г. М. Димитров, Анастасия Мозер.
Проф. Чарлз Мозер „Д-р Г. М. Димитров: Биография“

„Официалната версия за смъртта й е, че се е самоубила, скачайки от четвъртия етаж на Дирекцията на милицията в София, но за българските
условия от онова време подобно обяснение е равносилно на признание, че затворникът е починал по време на изтезания.
На 30 май в разговор с министър-председателя [Кимон] Георгиев,
Барнс протестира срещу това зверство.
Георгиев отговаря само, че „вътрешното министерство съжалява, че е починала точно преди да разкрие интересна информация”.

По-късно полковник С.У. Бейли – човекът, който прекарва Димитров през съветския кордон до вилата на [американския представител] Барнс,
докладва във Форин офис за раните върху тялото на момичето:
„Лекарят, който при отварянето на ковчега се грижеше за майката на момичето,
ме осведоми, че освен раните от огнестрелно и хладно оръжие са установени следните наранявания,
които трудно могат да бъдат обяснени с падане дори от четвъртия етаж:

  1. Ноктите на краката са изтръгнати до един.
  2. Три пръста от лявата ръка са отсечени при втората става.
  3. Двете уши са отрязани.
  4. Отрязана е дясната гърда.
  5. Езикът е изтръгнат и всички зъби са извадени.
  6. От една страна на талията е съдрана ивица кожа, широка около два инча.
    Искането за изготвянето на протокол, констатиращ тези факти, разбира се, е било отхвърлено.”

На 30 май Барнс изпраща във Вашингтон своя информация,
за състоянието на тялото на Мара Рачева след смъртта й,
В общи линии тя съвпада с тази на полковник Бейли.
Чуждестранните наблюдатели стигат до заключението, че тя е починала по време на
изтезания в дълбините на Дирекцията на милицията.”

Много хора сигурно потръпват, като четат тези редове. и
И си задават въпроса:
Защо е била необходима тази жестокост срещу 24-годишното момиче?
Може би има само един отговор – от вроден садизъм на комунисти, които по природа са терористи.
Тези, които по това време са работили в Дирекцията на милицията са били основно бивши шумкари,
свикнали да изтезават, изнасилват, да режат части от телата на жертвите си, да обезглавяват,
включително и ранените си другари-шумкари, за да не им пречат.
За тази „партизанска практика“ са писали в спомените си някои шумкари-терористи, наемници на Кремъл.

И забележете, Мара Рачева не е била дъщеря на набедени за фашисти, за преследвачи на партизани.
Самата тя не е била такава.
Не е била полицейски служител при старата власт.
Близките й също.
Тоест, Мара Рачева не е била обявена за враг на народа или идеологически враг.
Била е образовано момиче.
Потомка на шипченски опълченец и участник в Първата световна война.

Обяснението е само едно – САДИЗЪМ.
Присъщ не само на сталинизма, а на всеки комунизъм.

Спомнете си, в какъв вид бяха в съдебната зала, набедените за убийци на Луканов!
„Обработвани“ преди това от следствие и прокуратура,
в „къщата на ужасите“ в Копривщица.

Нещата не са много различни и днес.
Доста са случаите на починали при „неизяснени обстоятелсктва“ в арестите и затворите.

Именно затова Борисов-Гешев-Пеевски не разрешават
Цветан Василев и Васил Божков да бъдат разпитани конферентно, както е разпитан Дянков от САЩ.

И до днес Гешев не е отговорил, кой е позвънил „за справка“ на удавения варненския разследващ журналист Георги Александров.
И до днес Гешев не е отговорил, кой е превозил до лобното му място Георги Александров, който не е шофьор.
И до днес Гешев не е отговорил, кой е откраднал лаптопа на Георги Александров с компроматите, след като го е удавил.

„И ще познаете истината,
и истината ще ви направи свободни.”
(Иоан 8:32).

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

На снимката.
Младият полицай, приличащ на Гешев
и батко му, приличащ на Борисов,
охраняват възрастния „Българският Чаушеску“, приличащ на Живков.

И тримата са бивши членове на терористичната БКП,
садистично умъртвила
БЕЗ СЪД и ПРИСЪДА
Мара Рачева,
синовете на Райна Княгиня,
внучката на Баба Тонка Обретенова
и още над 40 000 българи по градове и села.

В кървава вакханалия след 9.9.1944г.
В цяла България…