ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

5-ти юни,
1837-ма година.

Пашата в Сливен получава султанска заповед,
да изпрати в Ерзерум и Ван опитни майскори-абаджии
от Пашмакли, Райково, Устово, все от Родопския край,
за да обучат хората в Ерзерум и Ван на занаят…

Султанът и съветниците му явно не са знаели, че в Родопите шаекът се изработва от жени.
Затова Пашата в Сливен им изпраща мъже-абаджии от Сливенска околия.

И никак не е случайно, че първата текстилна фабрика на Балканския полуостров в Османската империя е в Сливен.
Тази на Добри Желязков-Фабрикаджията, запазена и до днес/на снимката/

Абаджийските стоки, произведени в българските земи,
се търсят в цялата Османска империя в Азия, Африка и Европа.
В Цариград възниква знаменитият абаджийско-шивашки еснаф от над хиляда души българи,
които изиграват голяма роля в църковната борба и за създаване
на духовен, производствен и културен център в Османската столица

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

Чрез читалищните и училищните настоятелства, българите в Османската империя са имали културна и образователна свобода.
Българите в Османската империя са имали чрез автономните еснафи, право на стопански сдружения и инициатива.
Например Георги Бенковски, чието истинско име е Гаврил Хлътев
е имал тескере да търгува в цялата Османска империя на три континента, но е търгувал най-вече в Египет.
Гаврил Хлътев дълги години не е стъпвал в България, но се връща инкогнито за Априлското въстание
и …става Георги Бенковски.
Дори и рождената му майка не го е познала/според Захари Стоянов/.

„И ще познаете истината,
и истината ще ви направи свободни.”
(Иоан 8:32).

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР