ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

4-ти юни,
1875-та година.

Като по Божие предопределение,
самият Иларион Макариополски умира на 4 юни, и то като Търновски митрополит.

Роден 1812г.в Елена, на 20 г. приема монашество.
В Цариград помага на Неофит Бозвели при подигането на църковно-националната борба.
Заедно с Бозвели отправя прошения до Високата порта.

Иларион Макариополски е заточен в Света Гора от 1845 до 1850г.
При по-благоприятно стекли се обстоятелства, той е ръкоположен за Търновски епископ.
Но остава в Цариград и продължава борбата за възстановяване на Българската църква.
На 3-ти април 1860г. на тържествената великденска служба в църквата „Св. Стефан“,
по шумно настояване на богомалците не споменава името на гръкомана Цариградски патриарх,
с което фактически отхвърля властта на Патриаршията.
Иларион Макариополски отново е заточен в Мала Азия /1861-1864г./
След учредяване на българската Екзархия от султана през февруари 1870г.,
Иларион Макариополски играе важна роля като член на Временния смесен епархийски съвет и на първия български Синод.
В 1872г. Иларион Макариополски става Търновски митрополит.

Внушителната личност Иларион Макариополски е описана в проникновената книга
„Българският Великден или страстите български“ от Тончо Жечев…

„И ще познаете истината,
и истината ще ви направи свободни.”
(Иоан 8:32).

Като по Божие предопределение…

ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР