24-ти май,
1851-ва година.

В Османската империя,
в Пловдив, за първи път се честват Св. св. Кирил и Методий.

24-ти май,
1916-та година.
Откогато в България се въвежда Грегорианският календар,
на 24 май всяка година до 1945г.
солунските братя Св.св. Кирил и Методий се честват
едновременно църковно, всеучилищно и всенародно,
като създатели на българската азбука и писменост и като български светци.

24-ти май,
1945-та година и до днес.
Празникът е Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Забележете!
В социалистическият концлагер НРБ и в постсоциалистическата псевдодемократична РБ,
се чества СЛАВЯНСКАТА писменост…

В Русия 24-ти май е Ден на славянската писменост и култура… И нито дума за българската азбука…

Кирил и Методий никога през живота си не са виждали азбуката на която се пише днес.

Измислените от хърватина Дон Мавро Орбини славяни, никога не са съществували и никъде не са живели.
Славянството е превърнато от Петър и Екатерина в успешна руска имперска доктрина,
за възпитаване в предателско самосъзнание в неруски територии. Особено успешна е руската доктрина в България…

Държавници, политици и културтрегери се извървяват на 24-ти май
на екскурзия в Рим до църквата „Сан Клементе“!
Но никой, никога не полага цвете върху останките на манастира „Полихрон“ край Бурса в Турция,
където Кирил и Методий сътворяват глаголицата. Използвана единствено в църковните писания в Хърватия до ПСВ.

Тогава какво всъщност празнуваме на 24-ти май?
На най-българският и най-странният празник?

„И ще познаете истината,
и истината ще ви направи свободни.”
(Иоан 8:32).