ВСЕБЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР

11-ти май,
330-та година.

Столицата на Римската империя се премества от Рим в Константинопол.

Константинопол/Византион/ е основан от тракийският вожд Бизант от племето агриани.

Агрианите са били войнствено тракийско племе, населяващо горното течение на река Струма и територията на Пернишкото плато.

Владенията на агрианите граничат на запад с пеоните, на северозапад и североизток с илирите и с трибалите, а на юг с македоните.
Смята се че агрианите са владеели територията на днешно Граово – Пернишко, Брезнишко, Трънско, Радомирско, Земенско и
западните склонове на Скомбра (Витоша).

Според Страбон – „Тя (реката Стримон) извира от агрианите, тече през земите на медите и синтите и се влива в морето на границата
между бисалтите и домантите.“

Агрианите се смятат за пеонско племе, но трудно доловимите етнически отлики между тракийските племена, дават основания на
много автори да ги причислят към агрианските тракйиски племена.

Първото споменаване за агрианите в историческите извори е на Херодот по повод на военните операции на персийския пълководец Мегабаз
по егейското крайбрежие в началото на V век пр. Хр. при замислената от Дарий I кампания срещу Елада.
В хода на сблъсъците с местните тракийски племена, агрианите заедно с доберите и одомантите отстояват свободата си.

В историческите извори агрианите са споменавани и от Тукидид по повод похода на одриския цар Ситалк
срещу македоните през 429 г. пр.н.е.
През 429 г. пр. Хр. агрианите участват в грандиозния поход на Ситалк I срещу Македония и Халкидика.
След смъртта на одриския владетел агрианите отхвърлят върховенството на одрисите и
към края на V век пр. Хр. племето преживява своя подем.

Агрианите се споменават в историческите извори главно във връзка с политическите си взаимодействия с Македония.
Те търсят подкрепата на македоните срещу илирите и одрисите, а пък македоните намират съюзник в тях срещу илирите и пеоните,
за да запазят северните си граници.
Близкото сътрудничество между двете царства започва още при Филип II Македоснки,
когато Лангар е негов съюзник при решителните сблъсъци с одриския владетел Керсеблепт през 342 и 341 г. пр. Хр.
Ариан свидетелства за пратеническите мисии на Лангар в македонския двор и проява на уважение към наследника на Филип – Александър.

Договорните взаимоотношения се запазват и при Александър.
Войните на Лангар са споменати при Дунавските походи на македонския владетел,където отрядът от аконтисти (хвърлячи на копия)
е съставен от агриани.
При завръщането от похода, Лангар посреща Александър с всичките си най-красиви и най-добре въоръжени хипасписти – щитоносци –
негова вярна свита, съставена от представители на аристократичния елит на агрианите.

Агрианите са свързани също и с походите на Александър Македонски, в които са взели дейно участие, в битката при Пелион, в обсадата на Тива,
в битките с персите и в преследването на войските на Дарий I.

Лангар оказва на три пъти голяма помощ на Александър Македонски: предупреждава го за опасен съюз срещу него на няколко племена,
населяващи днешна Албания, и по-точно между илириеца Клит и царя на илирийското племе тавланти;
обещава му да задържи другите северни племена, така че да не му пречат по време на похода му в Илирия,
и му предоставя корпус от 1000 избрани воини агриани.

Владетелят на агрианите предусеща намерението на Александър да се справи с илирите, които по време на дунавския поход на
македонския владетел се разбунтували.
Той предлага помощта си на Александър срещу автариатите, разположени по средното и горното течение на река Морава,
което разспростира своето господство чак до земите на трибалите.
По заповед на Александър, Лангар нахлува в земите им и ги плячкосва.
Заради решителните си действия Лангар е удостоен с много почести и получава големи дарове, както и обещанието на Александър
да даде сестра си Кина за жена, когато агрианският цар дойде в Пела.
Това не се случва, защото Лангар заболява и умира .

Свидетелствата на Ариан за Лангар представят един типичен ранноелинистически владетел от средата на втората половина на IV век пр. Хр.,
който води собствена външна политика, съобразена с географското положение на земите му и геополитическата обстановка на епохата.
И след смъртта на Лангар, съюзът с Македония се запазва и агрианите отново участват с контингент от аконтисти в експедицията
на Александър в Персия.

След като обезумява от постоянни алкохолни оргии,
въпреки, че е изоставен от траките-агриани,
Александър Македонски потегля със своите траки-македони за Индия.

В крайна сметка, поради непрекъснатото изпадане в алкохолен делириум,
Александър Македонски умира твърде млад на 10 юни? ?323 г. пр.н.е.? (34 г.) Вавилон.

В произведението „Успоредни животописи“ за Александър Македонски Плутарх пише:[39]:

„ … когато Александър наближи стените на града, видя няколко гарвана, които се биеха настървено и няколко паднаха в нозете му… “

Съвременната наука приема, че Александър Македонски най вероятно е починал от непреднамерено отравяне с кукуряк.
Предозирането с лекарства, направени от кукуряк е смъртоносно в големи дози.
Кукурякът и до днес се използва в българската народна медицина, и в хомеопатията.


При митарстванията им през вековете в Азия и Европа, агрианците и потомците им, навсякъде основават държави.Някои огромни като Велика България. Някои съществували за кратко. Някои съществували с векове , като закритата с декрет от Ленин Казанска България и преименувана на Татарстанска ССР.
Алцек стига чак до Апенините,
а Аспарух се завръща на родният Балкански полуостров.
Ето защо много историци в древността и днес,
считат българите за потомци на траките-агриани…

В Италия, в Челе ди Булгария, построиха паметник на Алцек.
В София, в столицата на основаната от Аспарух държава,
Борисов и Фандъкова бранят МОЧА и другите руски капища,
но няма паметник на Аспарух…

„И ще познаете истината,
и истината ще ви направи свободни.”
(Иоан 8:32).